Законът или "когато това практически е възможно"

Законът или "когато това практически е възможно"
След като намалиха противозаконно бюджета на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" и вместо пари дадоха обещание, че през юли ще се получи дължимото, управляващите подготвят нова "изненада". В момента те са на път да извършат друго нарушение, и то на европейски акт - Директива 2007/65/ЕО (Директивата за аудиовизуалните медийни услуги).

През седмицата проектът на МС за изменения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) мина през Комисията за култура и е пуснат за първо четене в пленарната зала. В текстовете има разпоредби от Директивата, които са така побългарени, че да не действат. И като че ли става традиция, когато има нарушение, да последва обещание - този път казват, че ще ни зарадват с нов Закон за радиото и телевизията.

Но защо тогава промените не зачитат нито обществения интерес, нито Директивата?

Преди да влезем в ЕС, имахме задължения по Конвенцията за трансгранична телевизия. Много от нейните изисквания бяха вкарани в размита форма в ЗРТ, така че практически не действаха, а други просто бяха подминати.

Като страна член на ЕС имаме следното задължение: "Въвеждането на Директивата представлява не само транспониране на текст в текст, но и осигуряване на ефективно прилагане. Държавите носят отговорност за транспонирането и ефективното изпълнение на директивата."

Директивата ни задължава постъпателно да въведем система, с която да постигнем минимума от 50 процента за европейска продукция, като се изключват новините спортните предавания и др . В същото време, като начална граница на прогресивната схема, е посочен средният показ за дадената страна към определена предходна година. И под тази граница не може да се слиза.

За да бъдат защитени културните ценности и малките езици, Директивата позволява в европейската квота да се заложи определен процент за произведения, създадени на официалния език на всяка страна.

Ако Директивата насърчава телевизионните организации, продуценти и автори в създаването на европейски художествени филми, то в императивна форма задължава телевизиите да отделят "поне 10% процента от техния програмен бюджет за създаването на европейски произведения от независими продуценти."

И тук трябва да се прилага постъпателният принцип, да се увеличава производството, като се отделят достатъчно нови средства. Допълнително се стимулира производството, като се слага горна граница на използването на създадените произведения - до 5 години.

В проекта за изменения на ЗРТ отново е оставен абсурдният текст: "Най–малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините,... и телевизионния пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно".

Десет години този текст не проработи, защото нямаше законови разпоредби за неговото прилагане, както определя Директивата.

Практиката показва, че през тези години телевизиите, които попадат под разпоредбите на ЗРТ, са показвали европейски произведения в до 20 процента от годишната си програма. Тук изключваме БНТ, която единствена си изпълнява квотата за европейска, в това число и за национална продукция.

Необяснимо остава как българските представители са се отчитали пред Съвета на Европа, което те трябва да правят на всеки две години.

И така, 10 години текстът не заработи в полза на обществото, а за интересите на определена група хора. По този начин свободно навлезе евтина комерсиална продукция, която постепенно "култивира" и съответния масов вкус. Последиците са видими, пораженията също.

Какво се крие зад предлагания текст "Най-малко 25 на сто от годишното програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините... и телевизионния пазар, трябва да бъде предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти”? 

Звучи добре. Като се добавят и 50% за европейски произведения - стават 75%! И за горкото неевропейско (т.е. американско) кино, остава само една четвърт. Въпреки че всички страни от ЕС са включили своите произведения, създадени на официалния език, като част от европейската квота, необяснимо защо ние ги предвиждаме като процент от цялата годишна програма.

Освен ако умишлено е заложено, за да не проработи. Първо, не можем да отделяме собствената си продукция от европейската, защото ние вече сме в ЕС. Второ, изразът "български произведения" влиза в противоречие с Договора на ЕС – забраната на дискриминация на национална основа.

Във Франция националната квота е 40% от цялата европейска квота, в Испания - 50%, в Дания - 40%, в Латвия - 40%, в Гърция – 25%, като всички те защитават произведенията създадени на националния си език.

Щом всички въвеждат европейското задължение на базата на езиковите критерии в законодателството си, едва ли нашите експерти не го знаят. Значи тук има нещо друго - да не се забележи отпадането на задълженията на телевизиите да отделят средства ("от програмния бюджет") за създаването на произведения от независими продуценти.

Тази разпоредба на Директивата бе заложена в действащия ЗРТ в пожелателна, а не в императивна форма. Сега тя "случайно" е пропусната. Това на практика е защита не на обществените, а на корпоративни интереси.

Реално единствено БНТ участва в създаването на български филми от независими продуценти със средства, определени от същия закон. Почти всеки български филм е създаден с нейна помощ като копродуцент, като по този начин тя получава вторични права. (правото на първо излъчване и на определен брой следващи излъчвания за определен период от време – бел.ред.) Тогава как ще задължиш друга телевизия да покаже филм, когато в него фигурира името на конкурентна медия?

Откъде ще се вземат филми, когато законът не задължава другите телевизии да отделят средства за производство от независими продуценти - така, както е разпоредено от европейската директива? Няма ли опасност тогава заради изпълнение на квота да се вмъкват комерсиални филми, независимо на какъв език, които се правят от фирми, регистрирани в България. Или от европейски филми, в които България е втора страна като миноритарен продуцент, но заснети на чужд език? 

Ето защо трябва "български произведения" да бъде заменено със "създадени на официалния език", каквато е практиката в ЕС. Липсата на класификация на вида произведения, които могат да попълват квотата, създава условия за заобикаляне на законовите задължения на телевизиите. Ето защо другите държави от ЕС директно определят кои произведения се смятат за попълващи квотата, а именно игрални филми, телевизионни филми, сериали, документални и сродни продукции. А пък страни като Франция и Германия определят европейската квота с по-строга дефиниция и на практика изключват предавания – напр. токшоу, които обикновено са "домашно" произведени, т.е. от самата телевизията.

Впрочем, испански съд тази година се произнесе по задълженията на телевизионните оператори да предназначават част от приходите си в полза на независимите продуценти, които създават кинематографични произведения на испански език.

С хитрините в българския закон всъщност се заобикалят законовите задължения. При това с участието на заинтересованите страни. Затова в работната група по закона не са включени представители на творческите асоциации, а само тези, които използват аудиовизуални произведения.

Ако обобщим, по телевизиите (освен БНТ) с промените в ЗРТ няма да бъдат показвани европейски произведения, нито ще се отделят средства за независими продуценти, за да създават произведения на официалния език.

За да се прокара този закон, проблемите на българското кино бяха поставени под медийно затъмнение. Приглушиха и престижните му изяви по световни кинофоруми. И то в момент, когато само три български филма за два месеца донесоха 17 награди. И всичко това заради защита на чужди и наши корпоративни интереси. Затова се и оплюва българското кино, за да се прокара път за приемането на уродливи текстове при промените на ЗРТ. Защото за някои това е въпрос на много пари. За нас обаче, като малка държава, е въпрос на оцеляване.

У нас непросветени политици и продажни експерти си затварят очите вече 10 години. Послъгваме и Европа, че се извършват промени в духа на общия ни дом.

Интелектуалци, експерти от всички сфери констатират единодушно ставащото през последните 20 години - липса на ценности и морал, корупция, обезлюдяване и опростачване на нацията. Сред причините водещо място има и тоталното облъчване на подрастващите с долнокачествени, изобилстващи с насилие, най-вече неевропейски филми.

* Радослав Спасов е оператор на над 30 игрални филма, между които "Мъжки времена", "Авантаж", "Мера според мера", "Време разделно", "Лачените обувки на незнайния воин", "Дело 205 – П. К.Яворов". Режисьор е на "Сирна неделя" и "Откраднати очи". Последният филм има 10 международни фестивални отличия и е представен на около 50 фестивала. Радослав Спасов е председател на Дружеството за защита на авторски права "Филмаутор" (1996-2000 г.). Председател е на Българската асоциация на кинорежисьорите. Член е на Националния съвет за кино.

Споделяне
Още от