Законът, който ни връща във времената на национализацията

Последните промени в Закона за държавната собственост ни връщат във времената национализацията, коментира пред Mediapool адвокат Веселин Георгиев*, който се е явявал по редица дела за отчуждаване на имоти за нуждите на общините и държавата. Той се присъединява към критиките на част от юридическата гилдия, която твърди, че с промените в този закон управляващите нарушават конституцията в ущърб на правата на гражданите.

Заобикалянето на съда

"Законът за държавната собственост беше приет през 1996 г. и до първия кабинет на Бойко Борисов имаше стройна структура с установена съдебна практика. В частта за отчуждаването законът претърпя значителни корекции след 2009 година. Тези промени имаха за цел да създадат пълен комфорт за държавната администрация при отчуждаването на частни имоти, което често беше за сметка на собствениците", коментира адвокатът.

Той напомня, че още при първия кабинет "Борисов" държавата е била освободена от задължението да доказва изрично пред съда нуждата да отчужди определен имот. Щом имотът има приет подробен устройствен план (ПУП), съдилищата са задължени да приемат, че годен за отчуждаване, казва адвокат Георгиев:

"Необходими са само два акта – единият е актът за отчуждаването на имота, а другият акт е за влязъл в сила ПУП. Абсурдно е един административен акт да служи като средство за обосноваване на втори, но така се получава. Преди тази промяна в закона съставите на Върховният административен съд (ВАС) масово отменяха отчуждаванията, защото държавата просто не успяваше да докаже нуждата да вземе един или друг имот. Чрез въвеждането на условието за ПУП, държавата просто заобиколи съда".

Равностойното обезщетение

Адвокатът аргументира тезата си с конституционния принцип, че частната собственост е неприкосновена, а присъжданото обезщетение при отчуждаването трябва да бъде равностойно. Под равностойно се има предвид да се плати пазарната цена на собственика.

"През 2010 г. за определяне на справедливата цена се използваха пазарните аналози, както трябва да бъде. С леки редакционни вмъквания в закона използването на пазарните аналози бе силно орязано. Отпаднаха най-важните сделки, които служеха за измерител – кредитните сделки между банки и търговски дружества. Отпаднаха всички възмездни сделки между търговците. Махнаха сделките по продажби на идеални части. Накрая останаха като база за оценка само кредитните сделки за покупка на жилище. Това са повечето ипотечни кредити, а както знаем, никой не отчуждава жилища, за да реализира инфраструктурен проект. Кредитните сделки са най-добрият инструмент за определяне на цената на собствеността, доколкото банките имат утвърдена и ясна система за разпределяне на кредитния си ресурс. Без кредитните сделки като база за сравнение, експертите са поставени в невъзможност да определят пазарните цени, което води и до определяне на нереално ниски оценки при отчуждаването на имот", обяснява Георгиев.

Но това не е единственият проблем. Ако оценителят не е в състояние да формират някаква стойност на имот, Законът за държавната собственост го препраща към правилника си за приложение. В него цените за отчуждаване са нормативно определени и са в пъти по-ниски от пазарните.

"Това беше начинът за отчуждаване през социализма, но тогава някак се достигаше и до по-справедливо обезщетение, отколкото сега", казва адвокат Георгиев. Той твърди, че прекият ефект от всички промени в закона от 2009 г. досега е създаването на процедура, приличаща на национализацията на тоталитарния режим.

"Размерите на повечето обезщетения достигнаха символичен характер, а символичният характер няма как да е пазарен", казва адвокатът.

Държавата е с напълно развързани ръце

Адвокат Веселин Георгиев допълва, че последните промени в Закона за държавната собственост развързват ръцете на управляващите да отчуждават имотите на гражданите в полза на изцяло частни интереси. Законът дава възможност на Министерския съвет сам да определя кой проект е от национално значение и да отчуждава имоти за реализацията му. Този проект може да е в полза на частна компания, която да използва ресурса на държавата. Накрая може да се окаже, че държавата мачка дребния собственик, за да угоди на едрия.

"С промените законодателят представя като обект от национално значение индустриалните паркове и технологични зони. Дадена е златна опция на едни частни лица да имат значително правно преимущество пред други частни лица (чийто имот за отнема). Ако инвеститорът съзре потенциал в някои имоти, той може да използват държавата като оръжие за отчуждаване. Така частният предприемач получава право да развие своята дейност на преференциални цени. Може би хората няма да видят нещо лошо в една подобна процедура, ако тя се представя като възможност за икономическо развитие. Проблемът е, че тези бъдещи инвеститори получават шанс за реализация на нечестно преимущество със съдействието на държавата и напълно безплатно да получат дял в тази модерна форма на национализация", обяснява адвокатът.

Връзването на ръцете на съда

Веселин Георгиев казва, че последните промените в закона "възмутително" заобикалят решението на Конституционния съд от 2013 година. Тогава КС отмени една скандална поправка в Закона за държавна собственост. Тя даваше право на държавата сама да допуска изпълнение на отчуждаването преди да има влязло в сила съдебно решение за обезщетението. Според адвоката сега положението е практически същото, макар формално преценка да е оставена в ръцете на съда.

"Може би на всички им изглежда нормално, че съдът се намесва и защитава гражданите, защото съдът за това е призван. Но какво се случва? Законът спуска на съда изрични условия за допускане на изпълнението на отчуждаването. На магистратите са оставени възможности да решават в много тесни рамки. Съдът е сведен до обикновен регистратор на волята на изпълнителната власт. Това е едно заобикаляне на решението на КС, а съдиите са превърнати в инструмент на администрацията", коментира адвокатът.

Друг тежък проблем е, че определението на съда за допускане на предварително изпълнение на отчуждаването (преди да има съгласие по обезщетението-б.р.) е необжалваемо. Не се допуска и обжалване на заповедта на областния управител за осигуряване на достъп до отчуждение имот (въвод във владение – б.р.). С два акта имотът е отнет от собственика му, въпреки че частната собственост по конституция е неприкосновена.

Адвокат Веселин Георгиев дава за пример и една по-малко известна процедура. При допускане на предварително изпълнение на отчуждаването, собственикът трябва да се яви, за да подпише протокол за състоянието на имота. Има опция обаче протоколът да се състави и в негово отсъствие.

"Администрацията може да си състави протокол, да пропусне важни елементи за стойността и размера на обекта и на следващия ден да влязат багерите. След това човек по никакъв начин не може да докаже какво е имало в имота му и в какво състояние. Имал съм дело и за такъв случай. Става дума за едно дружество с германско участие, което имаше имот на северната скоростна тангента. Съдът беше допуснал предварително изпълнение на отчуждаването. Държавата беше влязла с багерите и бе съборила къща, а след това имаше огромен спор за застроената площ. Държавата обясняваше, че застроената площ е два пъти по-малка от действителната и влезе малко в ролята на крадец. Тези законови процедури са нищо друго, освен форма на притискане на гражданите с цел да се улесни администрацията", казва адвокатът.

Веселин Георгиев напомня, че Законът за държавната собственост е променян 26 пъти за последните десет години. Всеки път целта е била "да се разтовари администрацията от нуждата да спазва конституцията".

Справедливо обезщетяване

Според адв. Георгиев държавата е способна да предостави справедлива форма на обезщетяване на собствениците, ако се фокусира върху размера на обезщетенията.

"Сега сме свидетели на пълзяща национализация, а характерният белег на национализацията е, че държавата взема частната собственост на гражданите почти безплатно. Отчуждаването е възмездно", коментира адвокатът. Той напомня за думите на премиера Бойко Борисов от последния бал на КРИБ, че "няма безплатен обяд".

"В случая и обядът, и вечерята, и закуската излизат безплатно на държавата. Зад уверенията за защита на националния стратегически интерес могат да се скрият твърде неясни интереси, а съдът е оставен с много малки възможности да се намеси. При сегашното положение всеки административен съдия би трябвало да си направи отвод от делата за отчуждаване като форма на протест срещу принизяването на неговата роля до гумен печат", казва адвокат Веселин Георгиев.

*Aдв. Веселин Георгиев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски през 1998 г. От 2000 г. работи като адвокат по търговски, данъчни, административни и вещни дела, както и като корпоративен юридически съветник. От 2009 г. е член на международната организация на юристи и данъчни съветници "Interjures", със седалище във Франкфурт. През 2014 г. придобива правоспособност на синдик. Заедно с няколко съмишленици, през 2013 г. слага началото на проекта за юридическия коментарен сайт "Грамада".