Законът на Пеевски за КТБ безпроблемно върви към финал

ГЕРБ и ДПС разрешиха на синдиците да атакуват със задна дата дори 5-кратни прехвърляния

Законът на Пеевски за КТБ безпроблемно върви към финал

Благодарение на съдружието между ГЕРБ и ДПС законопроектът „КТБ“ на депутата Делян Пеевски безпрепятствено премина второ четене в правната комисия в парламента в сряда и се очаква да събере мнозинство и в пленарна зала.

Така, три години и половина след вторичното разграбване на фалиралата банка чрез незаконни цесии и прихващания, направени най-вече по време на квестурата, назначена от БНБ, съдружието ГЕРБ-ДПС твърди, че ще връща откраднатото.

Въпреки твърденията на юристи, че обезсилването на стотици или хиляди сделки със задна дата повече от три години след сключването им може да доведе до сериозен правен хаос, депутатите одобриха спорните текстове с 11 гласа "за", 0 "против" и 9 "въздържали се".

Гласуването в правната комисия в сряда протече без никакви съществени спорове, като бяха направени предимно несъществени и редакционни поправки. Така проектът на Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид бе приет почти изцяло във внесения от тях вариант. Нямаше нито едно писмено внесено предложение на народен представител между първо и второ четене.

Въпреки че гласуваха "въздържали се", представящите се като формална опозиция на проекта – БСП и "Обединени патриоти", не направиха никакви съществени изказвания против текстовете. Синдиците на банката бяха видимо доволни от развитието на ситуацията и отказаха каквито и да било коментари пред медиите.

Проектът на Пеевски най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Това се прави с промени в Закона за банковата несъстоятелност, като изрично се посочва, че сделките ще се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията. Целта е синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на съответните сделки.

Предвижда се също да се отмени освобождаването на обезпеченията по кредитите, които се счетоха за погасени след прихващанията. Според приетите текстове "временният синдик и синдикът нямат право до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, да заличават учредени от длъжници обезпечения, с изключения на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане". Заличените обезпечения се считат за нищожни.

Законопроектът обявява за недействително и всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на обявяване под особен надзор, като по искане на синдиците изрично бе записано, че те ще могат да атакуват също дори 4-о или 5-о поред прехвърляне на книжата.

Въпреки коментарите на експерти, че законът е много спорен и е възможно да бъде отнесен до Конституционния съд заради обратното му действие, той се очаква да получи одобрение и в пленарна зала.

Още при внасянето на проекта от партия "Да, България" заподозряха, че в случая става въпрос за опит за въздействие върху конкретни активи. "Всъщност, вносителите искат да продължат домогването до апетитни парчета от масата на несъстоятелността на КТБ като вкарат Дунарит, Петрол и други обратно в обсега на лично преданите им синдици", казаха тогава от "Да, България".

Вносителят Йордан Цонев от ДПС пък твърдеше, че целта е да се даде по-голяма възможност в масата на несъстоятелността на КТБ да се върнат пари по заведените от синдиците около 800 дела срещу направените цесии и прихващания.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?