Законът не пречи електронните медии да съобщават имената на корпоративните дарители

Няма законова пречка имената на корпоративните дарители да бъдат споменавани в новинарските предавания на телевизиите и радиостанциите. Споменаването на дарителите е не просто законно, но и задължително за целите на обективната информация, защото в противен случаи новината е непълна, а понякога дори неясна.

Това е показва анализ на българското и европейско законодателство, направен от Симона Велева, докторант по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя представи проучването си на работна среща на тема "Скрита реклама vs добрите новини. Образът на дарителите в медиите", организирана от Асоциацията на европейските журналисти и Българският дарителски форум.

От Българския дарителски форум от години алармират, че при репортажи и участия за корпоративни дарения и дори акции на неправителствени организации в телевизиите и радиата често не се споменават имената на организациите. Това се обяснява с риска съответната медия да бъде глобена от Съвета за електронни медии (СЕМ) за скрита реклама. Според организацията културата на даряване не е норма в България и практиката на електронните медии не помага това да се промени. Проучване на дарителския форум показало, че 65.7% от хората искат да знаят имената на дарителите. Близо 63% пък искат да знаят кога медиите им предлагат платено съдържание.

Розита Еленова от СЕМ обясни, че по темата за скритата реклама има методически указания на съвета и в тях споменаването на имената на дарителите не е забранено.

Представителите на медиите отговориха, че са им налагани санкции за подобни случаи и за това се въздържат от споменаване на имена на фирми в репортажите си. Юрист от БНР коментира, че не текстът на закона е проблем, а прилагането му.

"Не законът е лош, но животът е по-сложен и по-многообразен, отколкото си представяме. СЕМ не е глобявал за споменаване на бранд за добра новина. А ако има глоба става въпрос за 3000 лв. Тази автоцензура е ненужна", коментира Еленова.

Представители на бизнеса категорично се обявиха срещу практиката да не се споменават имената на дарителите и дори да не се изписва от коя точно фирма е човекът, поканен в студиото да коментира дадена тема. Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян даде за пример как често при участия в електронни медии по икономически или банкови теми е представян само като банкер, без да се посочва името на банката с аргумента, че може да се приеме от СЕМ за скрита реклама. "Информационната среда е отровена и започваме да изглеждаме смешни. В ХХІ век имаме толкова канали за информация като сайтове, фейсбук. Така самите медии се поставят в неконкурентна позиция", коментира той.

Олга Лозанова, която беше програмен директор на Нова телевизия, а сега се занимава с връзки с обществеността, каза, че трябва да се вземе предвид и факта, че медиите също са бизнес, който зависи до голяма степен от рейтинга на предлаганите продукти. Според нея шефовете на електронните медии се крият зад закона, за да не позволят съдържание, свързано с дарителство или постиженията на даден бизнес, защото то ще намали гледаемостта.