Законът не пречи електронните медии да съобщават имената на корпоративните дарители

Законът не пречи електронните медии да съобщават имената на корпоративните дарители

Няма законова пречка имената на корпоративните дарители да бъдат споменавани в новинарските предавания на телевизиите и радиостанциите. Споменаването на дарителите е не просто законно, но и задължително за целите на обективната информация, защото в противен случаи новината е непълна, а понякога дори неясна.

Това е показва анализ на българското и европейско законодателство, направен от Симона Велева, докторант по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя представи проучването си на работна среща на тема "Скрита реклама vs добрите новини. Образът на дарителите в медиите", организирана от Асоциацията на европейските журналисти и Българският дарителски форум.

От Българския дарителски форум от години алармират, че при репортажи и участия за корпоративни дарения и дори акции на неправителствени организации в телевизиите и радиата често не се споменават имената на организациите. Това се обяснява с риска съответната медия да бъде глобена от Съвета за електронни медии (СЕМ) за скрита реклама. Според организацията културата на даряване не е норма в България и практиката на електронните медии не помага това да се промени. Проучване на дарителския форум показало, че 65.7% от хората искат да знаят имената на дарителите. Близо 63% пък искат да знаят кога медиите им предлагат платено съдържание.

Розита Еленова от СЕМ обясни, че по темата за скритата реклама има методически указания на съвета и в тях споменаването на имената на дарителите не е забранено.

Представителите на медиите отговориха, че са им налагани санкции за подобни случаи и за това се въздържат от споменаване на имена на фирми в репортажите си. Юрист от БНР коментира, че не текстът на закона е проблем, а прилагането му.

"Не законът е лош, но животът е по-сложен и по-многообразен, отколкото си представяме. СЕМ не е глобявал за споменаване на бранд за добра новина. А ако има глоба става въпрос за 3000 лв. Тази автоцензура е ненужна", коментира Еленова.

Представители на бизнеса категорично се обявиха срещу практиката да не се споменават имената на дарителите и дори да не се изписва от коя точно фирма е човекът, поканен в студиото да коментира дадена тема. Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян даде за пример как често при участия в електронни медии по икономически или банкови теми е представян само като банкер, без да се посочва името на банката с аргумента, че може да се приеме от СЕМ за скрита реклама. "Информационната среда е отровена и започваме да изглеждаме смешни. В ХХІ век имаме толкова канали за информация като сайтове, фейсбук. Така самите медии се поставят в неконкурентна позиция", коментира той.

Олга Лозанова, която беше програмен директор на Нова телевизия, а сега се занимава с връзки с обществеността, каза, че трябва да се вземе предвид и факта, че медиите също са бизнес, който зависи до голяма степен от рейтинга на предлаганите продукти. Според нея шефовете на електронните медии се крият зад закона, за да не позволят съдържание, свързано с дарителство или постиженията на даден бизнес, защото то ще намали гледаемостта.

Споделяне
Час Пик
Фиксинг
19 септември 2020