Законът за гражданската конфискация стигна до Съда на ЕС

СГС отправи запитване по делото на КОНПИ срещу Цветан Василев

Законът за гражданската конфискация стигна до Съда на ЕС

Софийският градски съд (СГС) сезира Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург по въпроса дали българското законодателство за гражданската конфискация отговаря на европейските правни стандарти, съобщи "Капитал".

СГС е отправил преди седмица преюдициално запитване по делото, заведено от бившата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу банкера в изгнание и основен обвиняем за източването на КТБ Цветан Василев.

Както е известно, органът, който наскоро бе преформатиран в Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), заведе иск срещу Василев и още 27 юридически лица за над 2 млрд. лв.

По повод претенциите на държавата по казуса градският съд е формулирал общо 6 конкретни въпроса до европейските си колеги, спирайки делото до получаване на отговори по тях. В тях СГС прави съпоставка между европейското законодателство и действащия български закон, който допуска процедурата по конфискация да се развие и приключи дори без влязла в сила присъда по наказателно дело.

Ето и въпросите до Съда на ЕС, цитирани от "Капитал":

1. Дали европейското законодателство, което казва, че държавите трябва да въведат "минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация", трябва да се тълкува като даващо право на държавите членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

2. Дали е в съзвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е достатъчно единствено образуването на наказателно производство срещу едно лице, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него? 

3. Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се тълкува разширително?

4. Следва ли правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението? 

5. Следва ли правото на съюза да се тълкува като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?

6.Следва ли правото на ЕС да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда? 

Досегашната съдебна практика при сезиране на Съда на ЕС по даден казус е да бъдат спирани и всички останали висящи дела, свързани по някакъв начин с конкретното преюдициално запитване. Това означава, че трябва да бъдат спрени всички съдебни производства, водени по искове на бившата КОНПИ и настоящата КПКОНПИ за отнемане на имущество.

Още по темата
Още от България