Законът за конфискацията мина на първо четене само с гласовете на ГЕРБ

Вторият преработен от управляващите законопроект за конфискацията бе приет на първо четене в сряда от вътрешната комисия в парламента само с гласовете на ГЕРБ, след като безуспешно бе подложен на яростна критика от опозицията.

На откритото заседание на депутатите бяха поканени зам.-министрите на правосъдието Деница Вълкова и Велина Тодорова, както и представители на финансовото министерство и НАП, за да изразяват становище по предложените текстове, внесени от шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев.

Формалното обсъждане започна с острото изказване на бившия вътрешен министър Михаил Миков (БСП), който обяви, че в този си вид законът е в противоречие с "всякакви нормални принципи на нашето право", тъй като създава презумпцията за законно придобито имущество с незаконни средства, което е обратното на първоначалната идея.

По думите му и в момента Наказателният кодекс предвижда достатъчно възможности за отнемане на имущество при доказване на умишлени престъпления, които обаче очевидно не се използват достатъчно ефективно от прокуратурата. Миков дори предложи на колегите си да поискат "справка колко пъти за последните 20 години конфискация е поискана от прокуратурата".

"Този закон ще създаде предпоставки за прочистване на икономически субекти. Който е силен в тази комисия (по конфискацията – бел. ред.), ще може да маха конкуренти от пазара", добави "червеният" депутат с уточнението, че веднъж задвижила се срещу даден търговец, системата ще е в състояние да съсипе целия му бизнес, без изобщо някога да е осъждан.

В критиките се включи и Христо Бисеров (ДПС), чиито вариант на закона за конфискация бе отхвърлен от комисията. Срещу новите текстове се обяви и иначе доста близкият до ГЕРБ независим депутат Тодор Великов.

Доводите им обаче бяха набързо отхвърлени от шефа на комисията Анастас Анастасов и колегата му Красимир Ципов (ГЕРБ). Те изразиха и съмнение, че от опозицията се изказват толкова крайно заради присъстващите в залата журналисти. Анастасов дори допусна, че Миков е получил "нареждане" по телефона да предложи заседанието да е открито, непосредствено преди началото му.

Представителите на НАП в залата обаче не се изказаха толкова ласкаво за законопроекта, като обявиха, че в него липсват "норми за управлението на вече отнетото имущество". Шефът на дирекция "Продажби" в агенцията Боряна Желова поясни, че в досегашната си практика колегите ѝ постоянно се сблъскват с проблема, че отнеманите имоти или са обложени с "вечни ипотеки", или предишните им собственици са с много лоша репутация, или са в неатрактивни райони, като ромски гета, например.

"Държавата реално придобива пасив, а не актив - собственост на банки, за която трябва да полага грижи", обобщи служителката на НАП. В заключение тя сподели с лека усмивка "еретичното предложение" депутатите да приемат законов регламент, който автоматично да премахва ипотеките от конфискуваните имоти. Идеята ѝ обаче бе бурно и единодушно отхвърлена, като се чу дори репликата: "Тогава по-добре да ги (проверяваните за незаконно имущество – бел. ред.) застрелваме!"

Проектът за закон предвижда задължение за прокуратурата и съда да информират комисията за всяко повдигнато обвинение по определен кръг престъпления, както и за всяка влязла в сила присъда. Производството за гражданска конфискация ще може да се проведе и ако наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, амнистия, давност или смърт.

Възможностите за комисията "Коларов" в тези случаи са много големи, защото в рамките на една година те могат да проверят всички близки на заподозрения за движението на незаконно придобития капитал или имот. Под ударите на закона попадат и фирмите на заподозряното в незаконна дейност лице, стига то да притежава над 50% дял в тях.

За разлика от сега действащия регламент, комисията не може да иска запор на имущество, което служи за лечение, неотложни нужди или в случая с фирмите - за изплащане на заплати и задължения за осигуровки. Парите нужни за адвокат за защита от производството по конфискация също са неприкосновени.

Предвижда се още праг от минимум 250 000 лева разминаване между доходи и реално имущество, който да може да се ползва за повод за проверка. Друга корекция е минималният проверяем срок, в който имуществото е придобито, да бъде намален от 25 на 10 години. Първият вариант на закона за конфискация, добил популярност като Законът "Попова" (от името на експравосъдния министър Маргарита Попова – бел. ред.) бе неочаквано бламиран от управляващото мнозинство в парламента през юли миналата година.