Законът за кризите мина на първо четене в почти празна зала в НС

С 50 депутати в пленарна зала, парламентът прие на първо четене крайно закъснелия закон за управление при кризи. Въпреки настояването от страна на ОДС за прегласуване и призива да не се гласува с чужди карти, НДСВ, ДПС и Новото време успяха да прокарат законопроекта на Министерския съвет, който се отнася само до граждански кризи.

Таблото отчете 102 гласа "за", 23 "против" и 20 "въздържали се". Против бяха от ОДС и СДС, а от БСП се въздържаха.

Законът предвижда изграждане на Национална система за реагиране при кризи под ръководството на правителството.

То ще осъществява правомощията си с помощта на Съвет по сигурността към МС, като за всеки конкретен случай ще се формира и Национален кризисен щаб.

В закона е записано, че министър без портфейл ръководи комисията за възстановяване и подпомагане при кризи. В момента тази длъжност заема министър Филиз Хюсменова от квотата на ДПС, което специално държеше да не се орежат правомощията ѝ.

Лявата и дясната опозиция единодушни, че проектът е слаб

По време на дебатите и от лявата и от дясната опозиция остро разкритикуваха проекта на МС, който не указва кой носи политическа отговорност за овладяването и управлението на кризи, както и не задавал ясна схема за координация между институциите.

Йордан Бакалов от ОДС отправи сериозни възражения срещу проекта и каза, че необходим нов, тъй като промени в текста между двете четения няма да решат проблемите. Синият депутат акцентира на факта, че проектът не дава яснота кой носи отговорност на политическо ниво, не е ясно кой управлява и кой командва.

"Взаимовръзките между звената са безкраен лабиринт," посочи Бакалов от трибуна. Депутатът възрази и срещу това, че не са конкретизирани видовете кризи.

Татяна Дончева от Коалиция за България изрази сходна теза като отбеляза, че е необходимо да се прецизират компетенциите, функциите и връзките между органите. Дончева иронично отбеляза, че след като няма различни органи и ред за управление на различните видове кризи, не е необходимо да са конкретизирани видовете кризи.

Според Дончева, прекалено много правомощия се дават на Съвета за сигурност към правителството, който вече доказал по време на кризата с българските заложници в Ирак, че не може да се справя с подобни ситуации.

Според Тодор Бояджиев от левицата има много текстове в законопроекта, които звучат пожелателно и не могат да се реализират на практика. Като пример за това той посочи предвидената комуникационно-информационна система.

Марио Тагарински от ПГ Народен съюз предложи да бъде създадена Агенция за управление на кризи, която да анализира потенциалните заплахи и да предлага варианти за действие, за да може да се вземе по-лесно решение на политическо ниво.

Президентът ще бъде уведомяван в ситуации на криза

След отправените от президента Георги Първанов директни критики срещу управляващите, че дори не са споменали президентската институция в подготвения проектозакон и обвини управляващите в опит да стеснят правомощията ѝ, като концентрират прекалено много отговорност в изпълнителната власт, от НДСВ обещаха миналата седмица, че между първо и второ четене ще внесат поправка, която да указва, че държавният глава се информира при ситуация на гражданска криза. В парламента в сряда и военният министър Николай Свинаров специално отбеляза, че в законопроекта по никакъв начин не са засегнати правата на президента.

Според Свинаров няма пречка между първо и второ четене в закона да бъдат възпроизведени конституционните текстове за правомощията на президента, но с уточнението, че законът не може да засегне и неговите правомощия в качеството му на върховен главнокомандващ, защото приложното поле на закона изключва режимите на въвеждане на военно положение.

Николай Свинаров разясни, че законопроектът предлага националната система за реагиране при кризи да бъде изградена на базата на вече съществуващи органи на централната и териториална изпълнителна власт, без да се създава отделен орган и негова администрация.

Предвижда се и създаването на съвети по сигурността и управление при кризи към министрите, другите централни органи на изпълнителната власт и органите на местната власт. В закона е записано създаването на Национален център за управление при кризи, както и центрове към министрите и областните управители.

Финансовото осигуряване на закона за следващите години ще бъде в рамките на средствата по бюджетите на органите на изпълнителната власт, които имат преки задължения по закона, поясни министър Свинаров.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?