Законът за офшорките слага кръст на сделката за ПОК "Доверие"

Вносителят Делян Пеевски не дойде на представянето на законопроекта, който пое към пленарната зала

Йордан Цонев. Сн. БГНЕС

Със закона за офшорките "категорично слагаме кръст на сделката за продажбата на пенсионния фонд "Доверие". Това обяви председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев при одобрението на законопроекта за първо четене в пленарна зала.

Той е вносител на законопроекта заедно с Делян Пеевски, който, по думите на Цонев отпреди няколко дни, е автор на "двайсетина члена от закона", обаче не дойде на заседанието на бюджетната комисия. Пеевски не е видян да стъпва в парламента от деня преди повече от три месеца, когато бе избран за шеф на ДАНС, а няколко дни по-късно бе освободен от този пост. Той не се появи и когато Конституционният съд обяви, че няма несъвместимост между няколкодневния му престой начело на агенцията по сигурността и мандата му на народен представител.

"Съвносителят къде е", попита депутатът от БСП Георги Кадиев. "Аз не съм ли ви достатъчен. Ще ви запозная подробно", отговори му Цонев.

Сделката за покупката на най-големия пенсионен фонд "Доверие" се точи от юли, като реалните купувачи засега остават неясни, а Комисията по финансов надзор все още не я е одобрила.

Законът на шестте члена

За разлика от дългото си име - "Законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици" съдържанието на закона е кратко и се състои от шест члена.

В 20 точки са изброени икономическите сфери, в които се забранява участието на офшорни компании. Сред тях са приватизация, обществени поръчки, концесии, покупка на държавни и общински имоти, банки, застраховане, пенсионни фондове, мобилни оператори, медии.

Веднага след това са трите изключения, когато забраните не се прилагат, например ограниченията не важат за офшорни дружества, които са дъщерни на дружества с реални собственици и регистрация в България. Предвидени са санкции при представяне на документи с невярно съдържание. С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидено как да се облагат офшорните компании.

Вратички

От обществените дискусии е станало ясно, че в закона има вратички и за това ще се вслушаме в разумните предложения, обеща Цонев. Той даде пример за заобикаляне на закона като офшорките се регистрират като български юридически лица. За това този текст ще бъде включен между двете четения на законопроекта.

Място ще намерят и предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал, обеща още Цонев. По думите му членове на организацията са имали притеснения по отношение на проекта, защото търгуват с офшорни компании.

ГЕРБ неподготвени

Дискусия по законопроекта почти не се получи, защото депутатите от ГЕРБ се оказаха неподготвени. Менда Стоянова настоя за отлагане с аргумента, че няма приложени становища на заинтересованите лица по законопроекта.

Георги Кадиев от БСП попита защо в забранителния списък не са включени например одиторските компании и социологическите агенции. "Да не се окаже, че правим нещо, което вече го има в специалните закони. Иначе идеята е добра и в нея има зрънце рационалност", каза Кадиев.

Целта е текстовете да не са разхвърляни по всички закони, а да са събрани на едно място, отговори му Цонев. По думите му българският закон за офшорките може да послужи за пример на други страни от ЕС, където липсва такова законодателство.

Оказа се, че няма анализ какъв ще е ефектът от прилагането на закона. "Оценка за въздействие на 99% от законопроектите няма", отговори Цонев. Той посочи, че по неофициална информация за 23 години офшорките са нанесли щети между 13 и 14 милиарда лева на българската икономика.

Целта ни е да ограничим влиянието им и прането на пари, което най-често става чрез фирми с неясна собственост, каза Цонев.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес