Законната лихва при просрочие на път да падне на 4% за граждани и на 8% - за търговци

Разнобой между депутатите за ефектите от мярката

Законната лихва при просрочие на път да падне на 4% за граждани и на 8% - за търговци

Размерът на законната лихва при просрочени задължения на търговец да не надхвърля основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 8%. Когато длъжникът е физическо лице, санкцията да бъде ОЛП плюс 4%.

Това предвиждат промени в Закона за задълженията и договорите, внесени от депутати от "Реформаторския блок", които в сряда бяха одобрени от парламента на първо четене.

В момента законната лихва е ОЛП плюс 10 процентни пункта. Конкретно за октомври това прави точно 10%, защото определеният от БНБ ОЛП за месеца е 0%.

Според вносителите в момента лихвата не е компенсираща, а наказателна. Според Петър Славов от гражданската квота на РБ промяната е навременна и заради казуса с АЕЦ "Белене". Той пресметна, че с изменението лихвените плащания ще бъдат намалени с поне 60 000 лв. на ден.

Депутатът подчерта обаче, че законопроектът е готвен не заради АЕЦ"Белене", а заради хората, които ежедневно се сблъскват с проблеми около забавени плащания, най-вече към мобилни оператори, топлофикации и др.

"За мен е странно, ако арбитражният съд е присъдил лихви според българския закон - ако е така, тогава да я намалим на нула", коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. "Бъркаме нещата, искаме да решим проблем, който трябва да се реши генерално, чрез създаване на друг, а именно намаляването на лихвата. Това би било знак към нередовните платци, например към НЗОК", добави Стоянова.

Според Мартин Димитров от РБ обаче въпросната лихва е най-висока в България в сравнение с останалите държави от ЕС. Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък смята, че компенсацията, която в случая е за кредитора, трябва да бъде близка до пазарната лихва.

Разграничаването на задълженията за търговците и за физическите лица ще отговори на обществените очаквания за справедливост, твърдят авторите на проекта. В момента не се прави разлика според това кой е длъжникът.

"В момента лихвите по депозитите са ниски и пропуснатите ползи за кредиторите не са в размерите, в които са били преди 20 години, когато тази лихва е била фиксирана в закона", коментира в подкрепа на промените Четин Казак от ДПС. По думите му има случаи на злоупотреби с лихвата от страна на монополните дружества.

Вносителите предлагат още парламентът, а не правителството, както досега, да се произнася и да определя лихвата, а промяната да влезе в сила от 1 януари догодина.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?