Законодателен тюрлюгювеч

Законодателен тюрлюгювеч

С промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина Министерството на здравеопазването предлага съществени поправки в още 12 закона по коренно различни теми, нямащи нищо общо с лекарствената политика.

Законопроектът е с обем от 86 страници, като повече от половината са поправки в други закони – Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за медицинските изделия, Закона за трансплантациите, Закона за кръвта, Закона за контрол над наркотичните вещества, Закона за приватизацията, Закона за обществените поръчки, Закона за храните, Закона за съсловните организации на медицинските специалисти, Закона за бюджета на НЗОК.

Този подход не е нов за МЗ, което в края на миналата година прокара ключови промени в здравната система през преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК, които в последствие бяха оспорени пред КС.

С новата порция предложения на бял свят отново излизат идеи, които събират с месеци и дори години прах в чекмеджетата. Без да са претърпели никаква съществена редакция и по неясни причини те се предлагат накуп с промяна в още десетина закона вместо самостоятелно. 

Трансплантация редом до приватизация

Така МЗ ще представи за обществено обсъждане едновременно редица важни теми като например дали да се разреши кръстосаното донорство , десетки страници лекарствени регулации, свързани с ценообразуването и плащането на лекарства с обществени средства, въвеждането на задължителни нощни дежурства за аптеките, механизъм по който НЗОК да иска възстановяване на разходите за лечение от насилници и пияни шофьори .

Идеята за създаване на Национална аптечна карта и денонощни дежурства на аптеките е от края на 2015 година и оттогава не е претърпяла особено развитие и редакции, но три години и половина очевидно не са били достатъчни на МЗ, за да я предложи и прокара като самостоятелна поправка.

От нафталина ведомството вади и лансираната миналото лято идея само лекари да се занимават с диетично хранене. Тази мярка бе част от мащабен пакет с промени в Закона за здравето, които обаче така и не видяха бял свят, включително разширяването на забраната за пушене на закрито.

С новата порция поправки се променя и Законът за приватизацията и се дава възможност на всички държавни и общински лечебни заведения да получат пълния размер от паричните постъпления от приватизацията на обособени части от тях и да ги използват за инвестиции в техника, модернизация или погасяване на задължения към кредитори. Сега парите от приватизация отвита в държавния бюджет.

Поправка на поправката

С част новите поправки МЗ поправя грешки, допуснати при предишната порция “законодателство на килограм“ от края на миналата година, което показва и колко е продуктивен подобен начин на прокарване на промени. 

След като тогава предвиди възможност НЗОК да плаща на фармацевтични компании за някои скъпо струващи иновативни лекарства едва след като болниците отчетат ефекта от лечението с тях, сега МЗ преосмисля идеята. Новото предложение е НЗОК да плаща за тези лекарства своевременно, но ако те не докажат ефекта си в практиката, фармацевтичните компании да възстановяват суми на НЗОК.

Основният проблем е, че докато не получат заплащане от НЗОК за медикаментите аптеките и лечебните заведения не могат да ги платят на дистрибуторите и това поставя в риск лекарствоснабдяването на болниците и лечението на пациентите.

Правят се и още редица промени, с които вече приети поправки в наредби се вкарват на ниво закон. Дописването на законодателството през наредби също е честа практика на МЗ, заради което после редица актове падат в съда. Сега ведомството се опитва да изчисти подобни противоречия между закон и наредба, но в обратен ред. 

Още по темата
Още от Общество