Законопроект ще позволява на пациентите да отказват реанимация

Законопроект ще позволява на пациентите да отказват реанимация

За пръв път у нас законово се урежда въпросът с правото на пациента да откаже да бъде лекуван. Това заяви д-р Стойчо Кацаров (ДСБ) пред журналисти в четвъртък по време на дискусия, на която бе обсъден законопроектът на ДСБ за правата на пациента, който е внесен в парламента за обсъждане. Кръглата маса бе организирана от фондация “Конрад Аденауер”, съвместно с фондация “Демокрация” и Демократи за силна България (ДСБ).

Идеята за закон, защитаващ правата на пациента, не е нова. Това е третият подобен законопроект, внесен в парламента. Другите два – на министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски и на депутата от НДСВ и член на парламентарната здравна комисия Атанас Щерев, бяха отхвърлени от Съвета по законодателство към Народното събрание.

От ДСБ предлагат пациентите да могат да отказват лечение, освен ако това няма да застраши живота или физическата сигурност на други лица.

По думите на Кацаров пациентът може да отказва и реанимация, когато страда от тежка болест, която е нелечима или би довела до скорошна смърт. Той поясни, че това обаче не включва като възможност евтаназията. Пациентът може да се оттегли по всяко време своя отказ от лечение, дори и устно, уточни той.

Кацаров каза още, че се настоящите текстове на Закона за здравеопазването, касаещи правата на пациента, не са лоши, но им липсва конкретност. Проектозаконът за пациента щял да поправи тази слабост.

Д-р Васил Паница заяви, че ДСБ са заимствали най-добрите практики от законодателството на страни като Франция, Латвия, Унгария и Израел и предложеният от тях проект за закон подробно разписва основни права на пациента – на т.нар. второ мнение, на информирано съгласие, на защита от дискриминация, избор на лекуващ лекар.

Кацаров коментира, че правата на пациента са универсални и трябва да са едни и същи за всички, без значение дали са здравно осигурени или не. Той уточни, че отношението на лекари и медицински сестри не може да се определя от това как един пациент си плаща за здравните услуги.

Той обясни още, че и в момента има термин информирано съгласие, но той не е действащ. “И сега пациентът трябва да подпише документ, който го информира за медицинската помощ, която ще му бъде оказа и за това кои процедури се поемат от здравната каса. Никой обаче не знае Националния рамков договор наизуст и това на практика означава, че подписва празен лист,” каза Кацаров.

Регламентира се второто лекарско мнение

Затова проектът предвижда пациентът да знае за диагнозата, рисковите, последиците и алтернативите на евентуално лечение.

Пациентът ще има право да се потърси второ мнение за лечението си, включително и от лекар, работещ в друга болница, се казва в законопроектът.

Това се прави и в момента, но най-често се налага да се плаща за другото становище и предизвиква недоволството на лекуващия лекар, който в общия случай смята второто мнение за обидно за него и като подлагане на съмнение на квалификацията му.

Проектозаконът за пациента предвижда и създаването на Комисия за защита правата на пациентите и Разследваща комисия.

Първоначално идеята е била  комисията, защитаваща правата на пациентите, да е към институцията на омбудсмана, но общественият защитник Гиньо Ганев бил против. Сега проектът предвижда такава комисия да се назначава от областния управител във всеки областен глад. В нейния състав се предвижда да влизат двама лекари с различни специалности, избрани от списък на Българския лекарски съюз, психолог или социален работник и представител на религиозните общности, официално регистрирани в страната.

Кацаров обясни, че комисията ще е независим от здравните власти орган и ще се произнася по жалби и възражения на пациенти.

Неясен статут и големи правомощия

Заместник-министърът на здравеопазването Матей Матеев заяви, че комисията, защитаваща правата на пациентите, има “неясен статут и големи правомощия”.

Той каза, че според българския закон никой освен съда не може да вменява вина, функция, което според него се приписва на тази комисия. Според него в такъв законопроект трябва да бъдат включени и европейските практики, които страната ни ще приеме, когато стана член на ЕС.

Кацаров отговори, че в законопроекта няма текст, който да казва, че Комисията по правата на пациентите може да вменява вина. Той уточни, че само Разследващата комисия има право да наложи административно наказание, тъй като ще бъде орган към регионалните структури на Министерството на здравеопазването.

Националният омбудсман Гиньо Ганев определи, че ако бъде приет един закон за правата на пациента ще бъде “Държавен акт на грижа към пациента”. Той посочи, че парламентът ще прояви зрялост, ако събере най-добрите аспекти от трите внесени законопроекта и приеме един общ.

Той заяви, че предложенията за здравен омбудсман, които са присъствали в другите два проекта на Гайдарски и Щерев, показват неразбиране на идеята за обществения защитник

Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов, заяви, че е време подобно на аптеките и лечебните заведения да имат каталози, в които да бъдат описани услугите и цените, на които се извършват, както и списък на лекарите. Само така според него може да се говори за истински информиран избор.

Той посочи, че според него в Комисията за правата на пациентите е по-добре да няма лекари, тъй като те ще бъдат раздвоени дали да защитят колегите, чиято дейност ревизират, или пациентите.

Същевременно Кацаров каза, че точно поради тази причина лекарите в комисията са малцинство и крайното решение не зависи само от тях, но тяхното мнение като професионалисти е необходимо.

Семерджиев заяви още, че в България трябва да започне да се гледа на хората не като на пациенти, а като потребители на здравната система. По този начин усилията ще се фокусират преди всички върху поддържане на здравето, а не само на лечението.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?