Законотворчеството у нас все още е затворен процес

Процесът на законотворчество у нас е "заключен и затворен процес, в който участие и взаимни отношения имат само държавните институции". Това е една от констатациите на доц Емил Марков - съавтор на сборника "Културна политика и законодателство. Правила за гражданско участие в законодателния процес". Книгата бе представена на среща, организирана от Сорос център за културни политики.

"Ситуацията е инцестуална - съществува страх да не се допусне кръвосмешателство от чуждия глас." А модерното обществото не само трябва да спазва правилата, а и да ги създава, посочи доц Марков на дискусия по повод публикуването на сборника. Неговият текст прави детайлно и достъпно описание на технологията на законодателния процес у нас, както и, макар и все още с декоративен характер, всички възможни начини за участие на обществеността в него.

Доц. Нели Огнянова допълни, че тъй като демокрацията е процедура, държавата трябва да приема преди всичко функциониращи закони. А редица примери доказват, че до момента у нас се приемат мерки и процедури, за които априори се знае, че не могат да бъдат приложени и спазени. В книгата Нели Огнянова представя приетите през 2000 г. от Европейската комисия пакет от мерки за реформа в управлението. Съществена част от него са общите принципи за гражданско участие в законодателния процес. Целта е да се подобри общуването и контакта между различните институции на ЕС и гражданите, което е условие за съществуването на една модерна култура на консултациите и диалога.

Доц. Георги Лозанов откри дискусията с думите, че подобни книги помагат на субектите на законотворческия процес "да не изпадат в самота и самовлюбеност" и обясняват пътя, по който е възможно законотворчеството да мине през гражданската и експертна рефлексия. Затова двете зони, които се пресичат в книгата, са законодателство и участие на гражданското общество.

Според проф. Знеполски не може да има работещ закон за културата без да се направи анализ на типа култура. Един от изводите от анализа на Ивайло Знеполски е, че културната политика и законодателството трябва приоритетно да бъдат ориентирани към високото индивидуално творчество, "което за периферните култури е най-прекият и сигурен път да намерят излаз в глобалното поле и да преодолеят изолацията".

Последната част на сборника предлага конкретни правила за гражданско участие при формиране на публични политики и изготвянето на правни актове и различни форми на влияние и участие във взимането на решения. Авторският екип ги е обобщил след редица срещи с представители на неправителствени организации.

Доц Лозанов закри срещата с думите, че кризата има способност да се мистифицира и да прикрива своя източник. В този смисъл представената книга настоява, че бедата има адресат, и той е лошо направените закони. Възможният изход от това е осъзнаването, че модерната власт е немислима без експертното мислене, което, от своя страна, минава през гражданското общество.

Сборникът се разпространява във висши учебни заведения, неправителствени организации и публични институции, които имат отношение към проблематиката.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: