Законов хаос кара корабособственик да работи нелегално

Законов хаос кара корабособственик да работи нелегално

Корабособственик от Русе ще търси правата си в международен съд, заради натиска, който му оказват служителите в държавната администрация в Русе. В края на миналата седмица Васил Кънев стигна до решението да постави собствен понтон на едно от централните кейови места, където да акостира кораба му  “Балканска принцеса”.

Действието за поставяне на понтон на посоченото място не е съобразено със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и българските пристанища (ЗМПВВПБП), но е единственият възможен изход Васил Кънев да спаси бизнеса си. След години съдебни битки с държавната администрация и опити да работи легално върху територия, която по дефиниция се води като “публична държавна собственост” – т.е. собственост на всички българи, на Кънев не му остава друг изход освен да работи незаконно.

Преди близо две седмици, постоянната комисия за борба с корупцията към Народното събрание препоръча на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, да реши по най-бързия начин проблема с корабът “Балканска принцеса”. Комисията беше сигнализирана за нарушения по отношение на собственика на “Балканска принцеса” от страна на “Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД и отчасти на регионалните структури на изпълнителните агенции пристанищна и морска администрации.

“Балканска принцеса” е малък кораб, пригоден да работи като ресторант на брега и да извършва разходки по река Дунав, когато се появят желаещи. Проблемът с корабът съществува още пристигането му през 2001 година в акваторията на пристанищната инфраструктура.

Единственото, което иска Кънев, е да сключи договор със собственик на някое от корабните места или с притежател на понтоните в централната част на пристанище Русе и корабът му да работи. Собственикът на плавателния съд няма претенция за формата, по която ще работи – дали да е по договор с “Пристанище комплекс – Русе” ЕАД, дали ще получи и той статута на оператор, или ще кандидатства за концесия на кейовото място.

Искането на Кънев години наред е отхвърляно. Той уточни пред Mediapool, че не му е съобщавано направо защо държавната администрация му отрязва пътя да работи, но посещенията от кандидати да купят кораба  му са зачестили в последната година.

Пристанищната инфраструктура с трима собственици

Същината на спора между Кънев и държавата се корени в отговора на въпроса кой е собственик на пристанището като инфраструктура и кой в държавната система има право да разреши или забрани достъпа до нея. При създаването на специализирания закон, който управлява пристанищата, инфраструктурата, на която работеха търговските дружества, беше извадена от техните активи и те бяха регистрирани като пристанищни оператори, които ползват инфраструктурата и предоставят услуги, но не я притежават.

За управление на собствеността беше създадена нова структура – изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. След последните промени на закона от миналата година обаче беше сформирана още една държавна структура – държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, което също е собственик на пристанището.

Практически се оказва, че една и съща територия е в ръцете на три държавни структури и всяка една от тях има права върху нея.

Ако вземем за основа Конституцията за решаване на проблема, според която всички видове собственост в страната са равни, е трябвало законодателят да предвиди появата на малки собственици като Васил Кънев, които ще поискат да работят на тази пристанищна инфраструктура наред с големи корабособственици като Българско речно плаване например.

Законовият хаос, предизвикан от непрекъснатите промени на закона, и възможността при тези промени да се прокарат частните интереси на определен бранш е довел до такъв хаос, че и самите институции не знаят какви са им точно правомощията върху тази територия.  

В последното писмо до Васил Кънев от 18 септември директорът на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” в Русе Румен Попов уточнява, че единствено министърът на транспорта може да сключва договори с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и тези договори могат да са само срочни. По-нататък в писмото Попов посочва, че пристанищните услуги се извършват от специализирани пристанищни оператори, а достъпът до тези пристанищни услуги по чл. 116ал.2, т.2 и т.3 от ЗМПВВПБП може да се извършва само от оператори, които са получили концесия върху пристанищния терминал.

Под този член попадат услугите за обслужване на пътници и товари на пристанищата за обществен транспорт.

В същия ден Кънев получава друго писмо от изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” – Русе В него директорът Димитър Иванов на същото питане му отговаря, че законът дава право да се извършват пристанищни услуги в портовете за обществен транспорт по договор или концесия. В края на писмото си Иванов уточнява, че единственият легитимен оператор на пристанище Русе – център е “Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД. От писмото на изпълнителната агенция не става ясно към кого собственикът на кораба “Балканска принцеса” трябва да се обърне, за да сключи договор за предоставяне на пристанищни услуги – дали да е директно към министъра на транспорта, каквато възможност изобщо не споменава от Димитър Иванов или към директорът на пристанищния комплекс Николай Найденов.

Третото получено писмо – този път от изпълнителният директор на “Пристанищен комплекс–Русе” Найденов, изпратено ден по-късно, обяснява на собственика на “Балканска принцеса”, че титуляр на пристанището е държавата в лицето на държавна компания “Пристанищна инфраструктура”. Само тя може да удовлетвори молбата на Васил Кънев за поставяне и ползване на собствен понтон, става ясно от писмото. 

Кънев прибягва до варианта да сложи собствен понтон на едно от централните места на пристанище Русе след като директорът на пристанищния комплекс Николай Найденов го информира през 2004 година, че понтон №6, използван от кораб “Балканска принцеса”, не е достатъчно ефективен за търговските цели, които преследва държавният пристанищен оператор.

Държавата като кучето, което не яде кокала, но не го и дава

Държавният оператор премества понтона си, за да го ремонтира и кейовото място остава празно. Опитите на Васил Кънев да се сдобие или с договор за понтон на “Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД или с разрешение да сложи свой понтон на празното кейово място остават безуспешни. В края на 2005 година  Кънев получава писмо дори от централното управление на изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, подписано от директора к.д.п. Пейчо Манолов, че условията, при които може да се постави понтон са от компетенцията на оператора “Пристанищен комплекс – Русе”, на който е предоставен за ползване терминалът.

Затвореният кръг, в който се върти от години дребният собственик на един малък кораб от Русе, докато се опитва да установи от коя държавна структура зависи работата му, е на път да го унищожи.

Странно защо обаче тази система важи единствено и само за него. Всеки, който посети централната част на русенското пристанище, може да види някои от корабите на фирмите “Дунав турс”, на БРП, на “Транскарго” или на “Дунавтур- Сашо Николов” – част от които ползват и собствени понтони.

Още от Бизнес