Законови неуредици погубват ловния ни туризъм

Падат приходите от ловен туризъм заради безразборното избиване на дивеча от бракониери и нарасналите хищници в горите. Това заяви директорът на Националното управление по горите (НУГ) инж. Илия Симеонов на конференция, посветена на състоянието на ловните стопанства и перспективите за развитието им.

Около 1.176 млн. евро сме събрали от ловни трофеи през 2003 г., допълниха от НУГ. Въпреки че това представлява ръст с около 14 000 евро спрямо предходната година, в сравнение с приходите между 100 и 300 хиляди щатски долара само от едно от 39-те държавни дивечовъдни станции преди 15 години, състоянието на ловния туризъм изобщо не е добро. Причините са, че липсват достатъчно средства за поддръжка и развъждане на популациите на дивеча и неподготвените кадри, които се грижат за ловните станции, поясни инж. Стоилов. А перспективите на ловния туризъм са оценени от 50 млн. лв. годишни приходи, по експертни мнения.

Положението се утежнява от забавянето на създаване на Национална горска компания по проект на Световната банка на стойност 30 млн. щатски долара, които ще се дадат само при промени в Закона за горите, а парламентът още не ги е гласувал. Преструктурирането на НУГ в горска компания би засилило охраната в горите, за която се признава, че не е от най-ефективните. Това би преодоляло до известна степен бракониерството и би ограничило незаконната сеч и пожарите, които също имат свой ефект върху развитието на животинските популации, представляващи интерес за ловджиите. Изсечените дървесни видове например са повлияли зле върху разплода на дивата свиня, който се задържа в едни и същи граници, каза Симеонов.

Заради рязкото намаляване на бройките благороден елен до официалните 15 000, но реално - 9000 животни, например, сме понижили квотата за техния отсрел до 2-3% от популацията при нормални 20-25%, обясни шефът на НУГ. Това естествено предизвиква отлив на ловджии и съответно намалява приходите от отстреляни животни и трофеи. Само при популациите на зайци, яребици и кеклик се забелязва увеличение на бройките с 10%, но приходите от техния отстрел не могат да компенсират загубите.

За да се преодолее негативната тенденция, са нужни спешни инвестиции в опазването и развъждането на видовете от интерес за авджиите, каза още Симеонов. Това може да стане, като на териториите на лесничействата се даде възможност за създаване на дружества, които да привлекат частни капитали. В отговор на въпрос на Mediapool той уточни, че това може да става чрез отдаване на концесии на около 10% от ловните територии на страната за период от 8-10 години. Такова предложение направихме още през 2001 г., но парламентът не одобри исканите корекции в Закона за лова, обясни шефът на НУГ. Според него в лесничействата могат да влязат финанси и ако ловните територии в тях получат статут на дивечовъдни станции.

Проблем за развитието на лова и съответно нарастването на приходите от този вид туризъм е и фактът, че дивечът у нас се води изцяло държавна собственост. Притежателите на големи площи с гори, в които има ловни видове, нямат интерес да влагат пари в тяхното опазване и развъждане, защото не печелят нищо. Има вариант, когато собственикът на гората положи изпит за ловен билет, автоматично да придобива правата върху дивеча в своята територия и съответно да организира отстрели, от които да печели и той, и държавата, но и това трябва да се регламентира законово, коментираха от НУГ.