Законови поправки може да блокират търсенето на подземни богатства

Проучването и търсенето на подземни богатства може да се окаже на практика блокирано заради поправки в Закона за подземните богатства, които в момента се обсъждат в парламентарната комисия по икономика, енергетиката и туризъм преди да влязат за второ четене в пленарна зала. Това предупреди пред Mediapool експертът Христо Казанджиев от Българския енергиен форум, който доскоро бе директор на дирекция “Концесии“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Според него най-големият подводен камък в предложените от бившия му работодател поправки е изискването дейностите по търсене и проучване на подземни богатства да се извършват след съгласието на собствениците на терените, попадащи в територията, дадена за изследване на съответната компания.

"Особено когато става въпрос за проучване и търсене на нефт и газ терените обхващат няколко десетки квадратни километра и се засягат най-различни собственици“, обясни Казанджиев. В момента правото за преминаване на фирмата, която ще изследва площта, не е обект на разрешителното, тя сама се оправя със собствениците. Единствено, ако възникне проблем, иска от държавата да отчужди съответната територия, каза той.

“И в момента Законът за подземните богатства не е съвършен, но предлаганите поправки, които трябваше само да прехвърлят на МИЕТ цялата отговорност за концесионирането, докато се подготвят новата стратегия за подземните богатства и изцяло нов закон, не само не отстраняват сегашните слабости, но създават допълнителни бариери пред бизнеса“, заяви експертът.

Като притеснителна поправка той посочи и предложение на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и група народни представители, според което, дори когато концесионерът е освободен от държавата от задължението си да внася съответното възнаграждение в бюджета, той да трябва да прави отчисления в общинската хазна, на чиято територия работи.

В момента законът предвижда 30 на сто от дължимите към държавата такси за използване на терена за търсене или добив на подземни богатства да отиват в местните бюджети. По искане на концесионера в случай на негови финансови затруднения тази такса може да се опрости от държавата. Предложените от МИЕТ поправки предвиждат съотношението в таксата за държавата и общините да стане 50:50, а искането на Димитров е парите за общините да са дължими, дори и ако националният бюджет се е отказал от своя дял.

И в момента има концесионни договори, които не се обслужват заради финансови проблеми на титулярите им, подобно решение ще влоши инвестиционния климат в областта на търсенето и проучването на природни богатства, смята Казанджиев.

Фирми от бранша с намерение за бъдещи вложения в подобни изследователски дейности пък изказаха пред Mediapool притесненията си от това, че в закона се вкарва изрично изискване кандидатите за разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства да предоставят финансови отчети за дейността си за три години назад. Според потенциалните инвеститори така се слагат пречки пред новорегистрирани компании с интерес към различни метали и суровини. Честа практика в бранша е да се създават специални дружества за конкретни терени и те няма как да представят документи за дейността си.

Досега изискванията към потенциалните кандидати се обявяваха за всяка една процедура за предоставяне на разрешително. От МИЕТ обаче са казали, че са склонни да разхлабят изискванията за инвеститорите и при новорегистрирани дружества да се приемат отчетите на акционерите в тях за три години назад.

Отделно дружествата са скандализирани от поправка, предложена от Димитров и предвиждаща разделяне на даваните за добив терени на два вида площи – концесионна, включваща находището или отделни негови участъци, и площ, необходима за осъществяване на дейностите по концесията извън добива. Върху вторият вид площ се разполагат съоръжения и постройки, необходими за извършване на добива, обясняват компаниите от бранша.

Според тях няма логика да се разделят площите, а според Казанджиев с въпросната поправка се обслужват единствено интересите на община Етрополе, с която депутатът Емил Димитров е пряко свързан покрай бизнеса си.

Става въпрос за находището, ползвано в момента от “Елаците Мед“, което в по-голямата си част попада в община Етрополе, а по-малката – в други общини, обясни Казанджиев.

При разделяне на терена за добив на концесионна и друга площ, когато територията за добив попада върху повече от една община, тогава местните власти ще получават 70 процент от отчисленията от концесионната площ и 30 на сто от терена, нужен за разполагане на съоръженията за дейността. Така Етрополе ще получи 80 на сто от предвидените за общините отчисления от концесионното възнаграждение, а останалите общини ще получат много по-малко от досега правените плащания.

Димитров бе вносител и на поправка, която предвиждаше общините да поемат въобще търговете за търсене и проучване на подземни богатства и концесиите, но след скандал в парламентарната комисия по икономика по-миналата седмица, оттегли предложението си.