Залагаме реалистично намаление на осигуровките за бизнеса

Г-жо Шулева, каква е визията, която НДСВ предлага на българското общество за следващите 4 години?

НДСВ има ясна визия за развитието на България, за българския проект в ЕС. Нашата основна цел е да направим България европейска държава, в която хората да се чувстват добре, да имат висок жизнен стандарт и да могат да работят за родината си и за развитието на общите европейски ценности.

Мисля, че през последните 4 години направихме всичко възможно, за да се изпълнят категорично стратегическите цели на страната и считаме, че в този момент единствено правилният път е напред.

Преди два дни казахте, че когато си на една финална права, както в момента е България пред ЕС, единственото правилно решение е да продължиш, като ускориш темпото, а не да завиваш...

Точно така. В момента, след като сме излезли наистина на финалната права, единственият правилен подход е ускоряване на темпото и никакви завои. Затова и мотото на нашата предизборна кампания е “Да продължим напред”. Да продължим напред с много ускорени темпове, гаранция за което дава опита, което това правителство натрупа за последните 4 години. Гаранция за това са ясните стратегически цели, които ние си поставяхме и досега изпълнявахме.

Една от критиките към предизборната платформа на НДСВ обаче е, че планираните в нея мерки по-скоро запазват темпа на развитие на българската икономика, а тя се нуждае от ускорение, както сама казвате. Защо не предлагате по-амбициозни цели на обществото?

Ние предлагаме реалистични цели. В момента темпа на икономически растеж се движи между 5 и 6 %, а ние залагаме 8 процента. За четири години това е много сериозно ускоряване на икономиката. Когато предлагаш определени темпове, трябва да си наясно с реалностите. Характерно за нашето управление е, че то винаги е било прагматично ориентирано и не се опитваме да залагаме непостижими и нереалистични цели. Напротив – ако постигнем един ръст от 8 процента, това е изключително силно ускорение за България и дай Боже да го направим.

Кога планирате да го постигнете, в края на мандата ли?

Това е средният темп, така че се надявам ускоряването да започне веднага. Данни за това има, защото още през 2004 г. сме достигали 6 процента.

Темпът на 100-процентното нарастване на преките чуждестранни инвестиции е гаранция за темпа на икономическия растеж, защото те се превръщат в нови предприятия, в нови работни места и във високи доходи за хората.

Да, но само преди дни правителството прие бюджетна прогноза за периода 2006 - 2009 г., в която е заложен ръст от 5.3 – 5.5 процента, който дори е по-нисък от постигнатия през миналата година и планирания през тази? Откъде идва това противоречие?

Няма противоречие. Съвсем нормално е министерството на финансите да изготвя консервативни прогнози, в които не се включват резки отклонения към по-добро или по-лошо развитие. Ускорението на икономиката се предизвиква от управленските политики и затова пак казвам, че единственият правилен път за страната е да продължим напред, без завои.

Каква управленска политика предлагате, за да подобрите бизнес средата и да увеличите инвестициите? Вече обявихте, че ще продължите намаляването на личните данъци в посока на плоския чрез опростяване на скалата. Планирате ли нови облекчения за фирмите и какъв разпологаем доход в повече смятате да оставите в бизнеса и в гражданите?

Политиката на НДСВ е последователна и прогнозируема. В началото на мандата си ние представихме пред бизнеса нашата данъчна политика и “най-изненадващо” - в сравнение с предишни години - я изпълнихме. Намалихме сериозно данъчната тежест както на фирмите, така и на гражданите.

Данъчната политика бе основен акцент в сегашния ни мандат. Данъците в България вече са относително ниски, 15% корпоративен данък е приемлив за фирмите и това се доказва от повишаването на събираемостта. Ако събираемостта продължи да се увеличава, нашата програма предвижда в зависимост от този темп опции за ново намаляване на корпоративния данък – 12.5% като първи етап с възможност за последващо до 9 процента.

Но осигурителната тежест е много висока и това е сериозно бреме за бизнеса.

Затова за следващите 4 години поставяме като основен акцент намаляването на осигурителната тежест, там ще съсредоточим своите усилия. Планираме да я намалим с 3 до 5 пункта, което е значително намаление.

А не е ли обратното - твърде малко облекчение на осигурителната тежест?

Бъркате. В последните години осигурителната тежест не е мръднала нито на процент и сваляне с от 3 до 5 пункта е огромно облекчение за бизнеса. Корекциите трябва да се правят много внимателно, защото те касаят бюджета на Националния осигурителен институт и всяко намаление на осигуровките рефлектира като дефицити в този бюджет.

От друга страна, промяната на модела на пенсионното осигуряване и засилването на дела на личните сметки в частните пенсионни фондове ще повиши и мотивацията на работещите да се осигуряват.

Значи според Вас това е реалистичното намаление?

Това е реалистичното, и то сериозно намаление. Имайте предвид, че през 2001 г. ние заварихме над 600 млн.лв. дефицит в пенсионната система, който се покриваше от държавния бюджет. Най-напред трябваше да се справим с него и стопяването му почти до нула в последните години ни костваше огромни усилия.

Сега вече може да отидем към намаляване на осигурителната тежест. То ще се гарантира и от създаването на “сребърния фонд” с приходи от приватизацията, защото средствата от неговото управление ще отидат в пенсионния фонд и ще послужат както за нулиране на дефицити, ако има такива, така и за компенсиране на намаляването на осигурителната тежест.

Ще повторя една Ваша теза – високите доходи са следствие от развитие на икономиката, а не от разпределение от страна на държавата. В същото време в предизборната платформа НДСВ планира да запази сегашния дял на преразпределение на БВП от държавата на сегашните 40 процента. Как ще обясните това противоречие?

Много често, когато се говори с проценти и средни стойности, не си даваме сметка за реалностите.

Първо, основен проблем в България е демографския статус – на 100 души пенсионери има 100 души работници, които осигуряват системата. Огромни са разходите на пенсионната система като процент от БВП и това са проценти, които не можем да свалим каквото и да направим, предвид демографската криза.

От друга страна, ние сме договорили едни значителни за възможностите за България средства от европейските фондове. Ако ние искаме да вземем тези 4.2 млрд.евро, трябва да осигурим българското съфинансиране. Като абсолютна стойност то не е голямо спрямо това, което ще получим от ЕС, но в същото време е един сериозен процент от БВП като разход на бюджета.

Натрупването само на тези две величини обяснява защо не можем рязко да свием процента на публичните разходи спрямо БВП. В противен случай трябва да съкратим разходи, без които държавата не може да съществува.

А не може ли да се съкратят разходите в друг тип публични услуги, които не са реформирани, а гълтат много средства – недокрай реформираното здравеопазване, образованието, МВР, армията...

Специално за здравеопазването, не само че не може да се намали процентът от БВП, той трябва да бъде увеличен. Защото и нереформирана, системата е страшно недофинансирана, в резултат на което имаме лошо качество на здравеопазването. Така че реформирането в здравеопазването няма да доведе до намаляване на разходите за сектора като процент от БВП, а напротив – до увеличаване, но с много по-висока ефективност в резултат от реформата. Същото е и с образованието – недофинансирано.

Желанието ни да увеличим разходите за тях паралелно с реформите, както и ангажимента на България към НАТО да поддържа определен процент разходи за отбрана и сигурност ни поставят ограничители.

Ограничител е и националното съфинансиране на средствата от европейските фондове. И се получава, че за да намалим общите бюджетни разходи, трябва да вземем от парите на пенсионерите. Нещо, което е невъзможно да се случи.

В програмата сме записали, че ще поддържаме дял под 40% от БВП, но не е реалистично да се говори за по-малки цифри. 35% не е реалистична цифра.

Говорейки за еврофондовете като ограничител, има ли капацитет българската администрация, за да се гарантира, че няма да връщаме обратно на ЕС парите от фондовете? ИСПА е съвсем пресен пример – парите за инфраструктурните проекти още не са върнати, но и още не са усвоени...

Създаването на капацитет не е даденост, а процес. Капацитет се създава с работа, тоест с усвояване на фондовете. Няма как да се правят “сухи” тренировки. Постепенно в българската държавна администрация започна системното изграждане на изпълнителни агенции по европейските проекти и програми, текат много обучителни програми за специалисти. Всичко това изгражда капацитет.

Безспорно парите се усвояват тогава, когато са изработени проектите, когато са одобрени от ЕС и когато са завършени всички процедури. Като цяло това са едни относително бавни процеси и не се ограничават в рамките само на една година. Казахте – парите по ИСПА не са усвоени. Но след като се работи по проектите и се изпълняват процедурите, те ще бъдат усвоени в хода на реализация на тези проекти.

Въпросът е да няма забавяне от българска страна.

Въпросите са комплексни. И процедурите на одобряване от страна на Европейската делегация не са от най-бързите и също имат принос в забавянето. Естествено, проблеми има и при нас, но аз смятам, че като цяло се изгражда стабилен, устойчив капацитет на българската държавна администрация за усвояване на фондовете.

Освен това сме инвестирали много усилия и средства за подкрепа на третия сектор, на неправителствените организации за изграждане на такъв капацитет. В момента вече се създадоха доста консултантски фирми в страната, които подпомагат подготовката на проекти и ще участват и при управлението и реализацията на тези проекти.

Така че двата процеса – изграждане на капацитет на държавната администрация и изграждане на капацитет на неправителствения сектор, вървят ръка за ръка и според мен са гаранция за усвояване на средствата от ЕС.

Още докато бяхте министър на икономиката, акцентирахте върху подготовката на българския бизнес за конкуренцията на общия пазар. Какво успяхте да постигнете и какво планирате?

Най-важното за бизнес средата е облекчаване на регулационните режими и този извод се налага от всички изследвания до момента. Но имам предвид не толкова отмяна или промяна на режимите, а тяхното прилагане. То е най-важното. Докато преди една – две години говорихме за намаляване на броя на режимите и тяхното облекчаване – например от лицензионен в разрешителен, то сега вече основните ни усилия ще бъдат насочени в подобряване на прилагането на режимите.

Оказа се, че за много от режимите няма нужда да бъдат отменени, но те създават пречки на бизнеса поради недостатъчно добра нормативна база по прилагането им. Затова ние сме подготвили сериозен материал, който дава насоките за промяна на тези нормативни документи, за да се създаде добро приложение на режимите, с лесни и прости процедури, като така ще се намали и корупцията, защото в тях ще има срокове, отговорни лица и санкции.

Ще дам един прост пример – няма как да минем без разрешително от ХЕИ, когато се открива търговски обект. Въпросът е то да се взима бързо, лесно и просто. Затова трябва да се усъвършенства нормативната база и всички съществуващи режими да станат лесно приложими. Това е основна цел, която ще преследваме по отношение на подобряването на бизнес средата.

А в тази връзка планирате ли евентуално прехвърляне на част от регулаторните механизми към браншовите организации?

Ние се стремим и ще се стремим всячески да подпомагаме саморегулацията на нашите браншови организации. В Америка например тази саморегулация е много силно развита, популярен подход е за публично-частно партньорство с държавата.

В България този процес сега започва. Ние сме готови да го подкрепим, но естествено и той трябва да измине своя път на развитие. Някои от браншовите организации трябва да се модернизират като структури, да създадат правилата на саморегулация и тогава държавата е готова да прехвърли една голяма част от ангажиментите върху тях. Мога да дам пример с министерството на икономиката още докато бях министър. В закона за малките и средни предприятия ние за първи път записахме възможността за делегиране на държавни функции на браншовите организации.

Така че пътят към такъв тип сътрудничество е открит.