Залезът на Европа

Залезът на Европа

Променя ли днешната криза света?

Без съмнение. Живеем във век, в който се променя нещо принципно.

В този век или тази година?

Не за една година. Но в този век – да. Важно е, че идва краят на продължаващото 500-600 години доминиране на Запада в света. Сега светът се събуди в политически смисъл. По-голямата част от човечеството не се е занимавало и не се е интересувало от политика до Френската революция, която събужда политическите фигури и националните чувства в Европа. После това обхваща практически целия свят, придобил през последния половин век политическо съзнание. Това съзнание е доста нееднородно

 И все по-активно, във все по-голяма степен се ражда от флустрацията, неувереността, неудовлетвореността, усещането за несправедливост. Тези негативни чувства са прицелени основно срещу Запада, особено срещу Америка, която в много отношения бе съвестта на света, а в последното десетилетие стана обект на всеобща неприязън. Това е много опасно: ако сега Америка загуби водещата роля в света, нито една държава не би могла да заеме нейното място.

Когато работех в Белия дом, най-голямата опасност бе разпалване на атомна война. Всеки ден ние имахме предвид това. В продължение на 28 минути можеше да се развие криза, която в продължение на 6 часа би довела до смъртта на между 80 и 120 милиона души.

Като начало...

Само за един ден! Сега такава заплаха няма. Но има неувереност в стабилността на света, в разположението на политическите сили, в ролята на Запада. По-голямата част от този политически пробудил се свят оценява негативно ролята на Запада. Колониализъм, империализъм, експлоатация – това са съществените съставни части на преобладаващите в света исторически образи.

Този процес нарастваше от 60-те години насам. Деколонизацията се основаваше в значителна степен върху отказа от постановката на Киплинг, върху растящата неприязън към "белия човек". Но разпространението на тази неприязън бе ограничено, тъй като съотношението на силите бе в полза на Запада. Сега това се променя. Делът на Запада в световния брутен продукт радикално намалява. Променят се културният и военният баланс. Ще доживеем ли до смяната на тези роли?

Най-бавно се променя военното равновесие. Военният бюджет на Америка е по-голям отколкото на всички други страни взети заедно.

Още колко време тя ще може да си позволява това?

Превъзходството е огромно и това ще продължи дълго. Америка не е заплашена от никаква пълномащабна вътрешна война. Но я заплашват малките войни, които струват скъпо във финансов и морален план. Това отслабва Америка и променя ситуацията. Това е еволюция, исторически процес.

Как ще протича той?

Много зависи от това ще успее ли Обама да промени ролята на Америка в света и ще се обединява ли и по-нататък Евросъюзът или ще тръгне в обратната посока. Много зависи от това дали ще продължи с досегашната динамика достойното за възхищение развитие на Китай. И ще успеят ли Индия, Индонезия, Бразилия да повторят китайското чудо. Ние, разбира се, не знаем това. Но всичко е възможно. Ние се намираме в началото на някаква нова ера.

Каква?

Не съм пророк. Занимавам се с това да давам сценарии и отговори на въпроса как трябва да реагира Америка в тази ситуация.

Как?

Одобрявам принципите в политиката на Обама. Ако той успее да тласне Америка в малко по-различно направление във вътрешната и външната политика, тя ще има необходимия потенциал, за да продължи да играе ключова роля в света още няколко десетилетия. Но ако не успее, промените ще тръгнат с ускорен темп и те действително може да бъдат драматични.

От самосебе си се разбира, че нас най-силно ни интересува бъдещето на Европа. Тук ключов се оказва въпросът за Русия. Неотдавна в интервю за "Rzeczpospolita" вие се изказахте в оптимистичен дух за ставащите там промени. Чарлз Купчан открито призовава за приемане на Русия в НАТО. Може ли умът да побере това?

По повод на Русия аз съм оптимист, защото съм песимист по отношение на самата Русия.

Тоест?

Песимист съм за това, че Русия ще успее да постигне своите предишни имперски цели. Русия вече няма такъв потенциал. Това става очевидно, като се погледне икономическата, демографската, научната статистика, да не говорим за геополитическото обкръжение: на изток и на юг от Русия се появяват могъщи, пренаселени азиатски държави. Русия няма избор. На нея и е нужно да върви на страната на Запада. И е в интерес на Запада тя да тръгне в това направление.

За да влезе в НАТО?

Тук идва въпросът кое е по важно: присъствие на Русия в НАТО, тоест фактическо унищожаване на алианса, или постепенно засилване на връзките на Русия с НАТО, което може да го усили, без при това да се разваля нищо.

Какво имате предвид под унищожаване на алианса?

НАТО е съюз с широко военно сътрудничество. Всички страни членки имат взаимен достъп до военните планове един на друг. Би ли се съгласила Русия американски офицери да стоят в Москва и да гледат нейните планове? Би ли се съгласила Америка на същото присъствие на руснаци в Брюксел или Вашингтон? Това се необмислени идеи.

С Германия стана.

Немците бяха притиснати и бяха убедени, че сами са виновни за положението си. Руснаците още нямат такова отношение към сталинизма. Но това се променя. Младото поколение започва да разбира, че Русия трябва да направи избор и че това трябва да избор в полза на Запада. Такъв е историческият процес. Но все още трябва почакаме резултатите от него.

А кой от нас ще ги дочака?

Мнозина. Мисля, че за 20-25 години този процес ще промени разбирането за същността на Русия.

В последния брой на "Foreign Affairs", който преди няколко години щеше да се възприеме като книга с приказки, Ричард Роузкранс описва проект на европейско-американски икономически съюз по образеца на ЕС. Реално ли е това?

В настоящия момент не. Но, всъщност, какво ще е бъдещето на Запада, ако това не случи?

Какво?

Нашето отслабващо преимущество може да бъде поддържано само с по-дълбоко, по-широко и по-динамично сътрудничество между Европа и Америка. Това ще е полезна и за двете страни.

Би ли могла да се появи Евроамерика?

Говорим за общества, между които има много общо: демокрация, пазар, християнство. Близостта им може да се задълбочи, ако към това бъдет насочени осъзнати политически действия. Това, което Европа успя е голямо постижение, въпреки че има повод за съжаление, че този процес не продължи по-нататък и че сега е възможно дори да е дал на заден ход.

Това е спорен въпрос. Едни смятат, че кризата ни дезинтегрира, а други – обратното.

Следващите 5-10 години ще бъдат по-скоро време на дезинтеграцията. Но ние си даваме сметка за това и Европа ще се опита да промени посоката на този вектор. Това изисква усилия и лидерство. В Америка такова лидерство съществува. Възможностите на президента са ограничени, но той може да придвижва своите идеи. В Европа ситуацията е по-сложна, там няма изразително политическо лидерство. Но когато европейците разберат, че се движат към дезинтеграция, ще започнат да се съпротивляват срещу нея.

Виждате ли риск от разпадане на Европа, рухване на еврото и връщане в Европа на безбройните големи и малки държави?

Мисля, че това няма да стане. Но е добре, че сега се говори за този риск, тъй като в противен случай нещо подобно би могло да се случи. А това би било опасно. Особено, ако едновременно отслабне Америка, тъй като в перспективата на следващия исторически период, тоест 20-40 години, не виждам страна, която да може да стабилизира света така, както прави Америка. Криза на Америка ще стане криза на света.

Как би изглеждала такава криза?

Пълна неразбория, конфликти, икономическа криза, вездесъщите игри на политически или религиозен фон. В различните райони на света това би изглеждало по различен начин.

Някои казват, че хаосът вече нараства. Към Палестина плават поредните кораби от "Флотилията на мира", стигна се до човешки жертви, израелските власти решително осъждат такава акция. Властите в Турция пък решително осъждат реакцията на Израел. Турция е първата страна от НАТО влязла в такъв остър и открит конфликт с Израел. Нещо като че ли се руши в архитектурата на НАТО.

Това е симптом за болестта на Запада по отношение на продължаващия не едно десетилетие конфликт в Близкия Изток.Усилват се и противоречията между западния свят и Израел, което, разбира се, е опасно за последния. Така че Израел трябва да действа по-внимателно. Този кораб можеше да бъде задържан, примерно да му бъде блокиран винтът без да се създава опасност за живота на екипажа.

Защо Израел не направи така?

Мисля, че просто е било зле премислено. Акцията е била планирана от военна, но не и от политическа гледна точка. Възможно е това да идва от прекомерната ориентация към решаване на конфликти чрез използване на сила, доколкото в израелското общество нараства усещането за опасност. Това е рабираемо, но то не помага за намиране на компромиси.

Ако, както казвате, ключът към Близкия Изток е в ръцете на Обама, то е важен въпросът с какво поле за маневри разполага той. Някога вие писахте във "Foreign Affairs" за силата на еврейското лоби в Америка.

Става дума не само за силата на това лоби, но и за неговата специфика. Еврейското население в Америка в мнозинството си е либерално и демократично. На последните избори около 70% от него гласува за Обама. При това от политическа и финансова гледна точка влиятелният еврейски елит е по-консервативен и се идентифицира по-скоро с десните, отколкото с левите в Израел. Тове е съществено. Еврейското лоби има голямо политическо влияние в Конгреса, тъй като американският политически живот в значителна степен се опира на частни пожертвования. Незначителна група, като арменците например, поради това може да получи голямо политическо влияние. Полското лоби също някога имаше силно влияние, тъй като в някои щати имаше доста силни полски групировки, занимаващи се активно с каузата за независимост на Полша. Сега това отмина, а полското лоби не прави значителни финансови дарения.

Обама е от Чикаго, където има най-много поляци.

Политическото влияние сега не е гласове, а пари за предизборна кампания. Политиката струва скъпо. Но въпреки всичко, ако президентът е решил да се движи в дадена посока, то самата му активност оказва голямо влияние върху Конгреса.

Каква игра може да води сега Обама по кризата около блокадата на Газа?

Въпросът за Газа няма да може да бъде решен, ако не се реши проблемът с палестинската държава. Тук просто е необходима намеса отвън, тоест от Америка. Това означава да се предложи някаква формула, на чиято основа да се водят преговори. По принцип става дума за четири основни пункта. Първо, палестинците трябва да се откажат от правото на връщане – така както немците не можеха да се върнат в Гданс или Вроцлав.

Има и демографски аспект: след четвърт век в Израел може да има повече араби отколкото евреи.

Това може да стане и след 10 години. Но така или иначе палестинците не могат да разчитат на право на завръщане, тъй като израелците няма как да се съгласят с това. Вторият пункт е сложен за израелците: те трябва да разберат, че устойчив мир и съгласие няма да има, ако столицата на палестинската държава не е в Източен Ерусалим. Това е символичен и визуален въпрос: от всяко място на палестинския Западен бряг на река Йордан се вижда златният купол на джамията на скалата (джамията Ал Акса – б.р.). Това е важен символ на арабското присъствие в Ерусалим, където все още живеят 300 хиляди араби. Трето, необходима е размяна на територии, за да се прокара границата в съответствие със селищата. Четвърто, необходима е демилитаризация на палестинската територия и разполагане на войски на САЩ или на НАТО на брега на Йордан.

Какво може да направи Обама в тази посока?

Може да постави този въпрос на дневен ред, може, например, да обяви в Съвета за сигурност условията, за които говорих. Тези условия се обсъждат в Америка. ЕС и поне 95 процента от страните в света веднага ще ги подкрепят. Това би отбелязало посоката на процеса на примирие. И върху двете страни това би създало морален натиск да приемат условията.

Защо Обама не е направил това?

Защото е зает със сериозна вътрешна криза в Америка. Не става дума само за изтичането на нефт в Мексиканския залив. Цялата американска финансова система изисква реформи, бюджетната система и образованието – също. Обамо добре усеща какво трябва да направи Америка в света и задава тази посока. Но очевидно от 12 часа работно време на световните въпроси той посвещава само два.

За да се направи важно изявление, това време стига.

Нужно е обаче повече – мобилизация, международна координация.

Какви са в тази нова ситуация полските интереси?

Такива, каквито и по-рано. Първо, колкото се може по тясна връзка с Европа. Варшава е заинтересована от това Европа да бъде интегрирана и Полша да се влее в нея, колкото може по-силно.това най-напред изисква добри отношения с Германия, доколкото за Полша това е вратата към Европа. Това е географски факт, който не може да бъде игнориран. И за щастие Полша не го игнорира. Второ, принципно важно е да поддържа съюзнически отношения с Америка. Това е важно за Полша и помага за връзката на Америка с Европа. Заедно с това е важно да се създаде нещо като централно-европейско лоби в ЕС. Държавите от Централна Европа имат в Евросъюза толкова гласове, колкото има Германия. Организирането на такава коалиция под неявната егида на Полша, без самата тя да се назначава за глава, в сътрудничество с Румъния, балтийските страни, Унгария и Чехия би създало влиятелна група в Европа. Това още го няма, въпреки че такива тенденции съществуват.

Споделяне

Още от Свят