Заличаване отдясно, профи заличаване

Преди около година във въздуха започна да витае едно понятие, което назоваваше множество културни и обществени процеси. Назоваваше ги без да ги демистифицира, без да ги подлага на анализ. Напротив, отдаваше им нужната степен на митологичност и следователно непроменимост, заличаваше различната сила и характер на явленията, които описваше, демонизираше ги еднакво, лишаваше ги от differentia specifica, отчуждаваше ги от волята на конкретните агенти в политическото пространство. Става дума за понятието рекомунизация. Много нещо се оцвети с това наименование и малко от обруганото беше сложено на операционната маса.

Едва ли е необходимо да давам много примери за това как вместо да разложим някакъв факт, добил чрез медиите мащаб и значимост, десните критици на статуквото задържат замъглеността, принаждайки към вече известната интерпретационна рамка само един знак минус. Разбира се, към това трябва да се прибави, че множество немедиализирани, скрити факти продължават да вопият за извеждане наяве и осмисляне.

Така в края на август миналата година серия от текстове ни убеждаваха, че рекомунизацията се състои в наглото прожектиране на сериала "На всеки километър" насред площад "Батемберг", когато в действителност носталгия към десетилетията на социализма можеше да се види не в този акт, а в третирането му от най-масовите всекидневници. Но с какво пропагандираната носталгия заслужава да бъде наричана рекомунизация? Нима тя може да се сравни с процесите на нова интронизация на легионерите от людмилаживковия Ancient regime посредством неидеологическата, всъщност изцяло съсловната солидарност, на президента Първанов? И нима раздухването на носталгията е новост от последно време?

Вече месеци наред зад кадър остава поетата от държавата амблулантна търговия на историческия мислител Божидар Димитров. Вече месеци посолствата на нашата република са бомбардирани от кашони, натъпкани с книги на въпросното лице, преведени на всевъзможни езици. Книги, издадени на гланцирана хартия и с твърди корици, книги, които се предоставят на дипломатите ни за подаряване на онези, които искат да научат нещо повече за България. Всички знаем какво могат да научат. Че България като държава и като културно (а защо не и генетично) единство съществува континуално от ледниковия период насам и че всички на Балканите са предрешени българи. Че българите са уникални и неподражаеми. Че македонците са народ от измекяри, купени с 30 сребърни денара от кралевина Србия и Църна гора навремето си. И че медиавистите (и изобщо историците) имат политическа мисия - историята важи само от перспективата на политическите колизии на настоящето.

Това че колпортажите на Божидар Димитров са продуцирани и разпространявани по начин, изключващ всеобщо одобрените пазарни механизми, не е изненада, макар че по своята експанзионистичност навън надхвърля плановете и стратегиите на Иван Гранитски, насочени към усвояването на възможно повече държавни средства за насищането на образователните институции с полунаправи на издателство "Захарий Стоянов" - българска класика без апарати или с рециклирани апарати от предни издания от 80-те години. Действането чрез извъникономическата принуда вероятно е приемлив пример за рекомунизация, ако с това искаме да посочим "припомнянето" на механизми, които всички български политически конкурентни агенти отхвърлиха на думи отдавна.

Неприятното е, че за подобни акции не се научава. Нещо повече: дори вестници, които капитализират стремежа към професионална сериозна преса, са се самопревърнали в ретранслатори на мъглата. Наистина, българските книги спадат към икономически неатрактивна област, но защо бестселър - класациите продължават да изглеждат територия, напълно манипулирана от най-анахроничните, дори не непременно комунистическите като етимон, създатели и репродуктори на културен и медиален продукт? Например в последното издание на "Капитал" на шесто място в една такава рубрика стои неземното творение на Божидар Димитров "Българите - първите европейци", при това издадено от Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Как да определим това обстоятелство? Едва ли някому ще дойдат наум силни думи като рекомунизация. Защото културните и медиалните събитийца като горното са милион и обикновено им се обръща точно нула внимание. Защото като китайската капка мачкат канчето дори на пауперизиращата се интелигенция. Добре де, Бог наистина е българин, а Иван Гранитски и Божидар Димитров са новите апостоли. Амин.