Залозите в президентските избори в Иран

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От икономиката до свободите, през ядреното споразумение с големите сили, залозите на президентските избори в Иран в петък са многобройни и решаващи за бъдещето на страната.
Макар и властта в Иран да е разделена между различни органи и важните решения да се вземат от върховния водач Али Хаменей, избираният с общо гласуване президент разполага с възможности за маневриране, по-специално в икономическия сектор.

Четирима кандидати ще се борят за гласовете на 56,4 милиона избиратели, като двамата главни са действащият умерен президент Хасан Рохани, съюзник на реформаторите, и религиозният консерватор Ебрахим Раиси.

При равнище на безработицата от 12,5 процента - 27 процента сред младите - и растеж от 6,5 процента през 2016 г., който се дължи основно на възобновяването на износа на петрол, икономиката е главната тема в тези избори.

В първия си мандат президентът Рохани успя да намали инфлацията с близо 40 процента до 9,5 процента (по официални данни) и да сключи споразумение с големите сили за ядрената програма на Иран, което позволи да се отменят част от наложените на страната международни санкции.

Това споразумение обаче не доведе до очаквания прилив на чуждестранни инвестиции.

"Рохани спря упадъка, но наложи твърде много бюджетни икономии", смята Джавад Салехи-Исфахани, преподавател по икономика в САЩ от ирански произход.

Неотдавна Рохани обяви увеличение на пряката помощ за най-бедните. Консервативните му противници я смятат за недостатъчна и го обвиняват, че е управлявал за 4-те процента най-богати в Иран.

Правителството на Рохани оцени на 50 милиарда долара годишно необходимите за съживяване на икономиката чуждестранни инвестиции. Инвеститорите и големите международни банки обаче още се колебаят заради поведението на САЩ, които засилиха несвързаните с ядрената програма санкции, както и заради непрозрачната икономическа и финансова система на Иран.

Както признава иранският първи вицепрезидент Есхак Джахангири, след влизането в сила на ядреното споразумение през януари 2016 г. преките чуждестранни инвестиции са между един и два милиарда долара.

Али Хаменей и консервативните кандидати настояват, че трябва да се даде предимство на "икономиката на устояването", опираща се на национални инвестиции и производство.

Голямото неизвестно в президентските избори е избирателната активност. Мнозина иранци, особено сред по-малко заможните, не хранят кой знае какви илюзии за промените, които биха настъпили във всекидневието им след вота, какъвто и да е изходът му.

"Режимът има нужда от висока активност, за него това е най-важното, а не резултатът", казва Клеман Терм от Международния институт за стратегически изследвания.

Върховният водач призова да се гласува масово, за "да бъдат сплашени враговете" на Ислямската република.

Споразумението бе лично одобрено от Али Хаменей. То позволи отмяна на международните санкции срещу Иран в замяна на ангажимента му да работи по ядрена програма със строго граждански цели.

Поради това никой кандидат не го оспорва.

Ебрахим Раиси обаче обвини Хасан Рохани, че е проявил слабост по време на преговорите и не е съумял да извлече ползи от споразумението.

Според Международната агенция за атомна енергия Иран прилага изрядно договореностите, но бъдещето на споразумението зависи повече от САЩ.

След идването на власт на президента републиканец Доналд Тръмп отношенията между Техеран и Вашингтон постоянно се влошават.

Рохани постави подобряването на гражданските свободи в центъра на предизборната си кампания през 2013 г., но се провали заради непримиримостта на съдебната власт и службите за сигурност.

Арестите и сплашванията на журналисти, студенти, хора на изкуството или бизнесмени по обвинение, че работят против "Ислямската република" с помощта на чуждестранните ѝ "врагове" продължиха четири години без прекъсване.

Рохани неотдавна нападна консервативните си противници, като заяви: "Кандидатирам се, за да кажа на привържениците на насилието и на екстремистите, че тяхното време отмина."

По БТА

Още от Свят

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?