Зам.-министър хвали здравната стратегия, била харесана от СЗО, Световната банка и ЕК

Зам.-министър хвали здравната стратегия, била харесана от СЗО, Световната банка и ЕК

Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и Европейската комисия одобряват Националната здравна стратегия (2014-2020), похвали се заместник-министърът на здравеопазването Чавдар Славов по време на обсъждането на документа в парламентарната здравна комисия в четвъртък.

По думите му, ЕК е харесала и екшън-плана към документа, което дава повод на управляващите да очакват добро финансиране. Към настоящия момент обаче, както Славов призна, парите за здравеопазване са малко и едва ли могат да покрият всички дейности и мерки, залегнали в стратегията.

Славов потвърди, че Брюксел иска от България да намали броя на болниците, като обясни, че те няма да бъдат "затваряни", а "преструктурирани" и "сливани", но каза, че все още няма информация колко и кои ще бъдат първите болници, в които това ще се случи.

Това е политика на ЕК, която не се отнася само за България, допълни заместник-здравният министър и даде пример с Германия, където вследствие на преструктуриране вече има с 300 болници по-малко – около 2000.

Председателят на здравната комисия Нигяр Джафер обясни, че ще подкрепи стратегията с гласа си, защото в него "за пръв път" са разписани "някои непопулярни, но необходими мерки". Сред тях е държавата да се ангажира поетапно да изплаща вече цялата здравна вноска на чиновниците и другите служители, които осигурява – това е така и сега по закон, но парите се бавят и това, според съсловните и пациентските организации, е една от причините за станалите традиционни ежегодни кризи в здравеопазването.

Джафер допълни, че стратегията предвижда да се пристъпи към въвеждането на допълнителни здравно-осигурителни фондове, през които да минават част от събраните средства от здравни вноски. Тази идея витае в правителството от есента, но все още няма ясна концепция колко фонда да бъдат създадени и как да се разпределят парите през тях.

Един от вариантите, който е "най-вероятно да бъде реализиран", по думите на здравния министър Таня Андреева, е 8-процентната здравна вноска да се дели между новооткритите фондове и НЗОК в съотношение 2 към 6 процента.

Други заложени мерки в стратегията включват въвеждането на т.нар. "е-здравеопазване", създаването на социални медицински центрове за хора,без здравно осигуряване поради бедност. "Ще се наблегне и на дейностите по профилактика, скрининг и ранна диагностика, разработването на националната здравна карта, заради която си тръгваха министри", допълни Джафер.

В стратегията не е разписано нищо по отношение на достъпа на населението до лекарства и медицински изделия, което е ключов елемент от здравеопазването, отправи критика главният секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Светослав Крумов, макар че организацията като цяло подкрепи идеята за документа.

Зам.-министърът Чавдар Славов го увери, че тя ще може да се допълва в движение.

Председателят на Българския зъболекарски съюз (БЗС) Борислав Миланов обаче каза, че "да залагаме нещо, което после години наред ще променяме, е, меко казано, несериозно".

"На път сме да пресолим ястието, което готвим за години напред", коментира той и допълни, че всяка грешка в законодателството може да коства между 3 и 5 години работа.

Депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих каза, че се колебае дали да подкрепи стратегията, защото "от една страна е много добра", но цитира статистически данни, според които само 22 процента от хората у нас са доволни от нивото на здравеопазването. "Движим се по ръба, а здравеопазването е втората най-важна тема за хората след работните места", отбеляза той.

На заседанието си в четвъртък здравната комисия трябваше да приеме преработения вариант на стратегията, но представителите на ГЕРБ настояха да се запознаят с предложенията по стратегията и едва след това документът да се постави за гласуване.

Членовете на комисията се разбраха това да стане на извънредно заседание другата седмица.

Психиатрите спорят дали да искат от държавата финансиране по клинични пътеки

Парламентарната здравна комисия обсъди дали да бъдат въведени клинични пътеки в психиатричната помощ, която към момента се финансира от държавния бюджет.

Такова предложение бе записано в текста на Националната здравна стратегия след предложение от гилдията на психиатрите, но после се оказа, че не всички в бранша подкрепят идеята. Някои се обявяват в подкрепа на идеята за комбиниран вариант.

"Парите са едни и същи и всички са държавни, независимо от колко източника идват", каза депутатът от БСП Емил Райнов, който беше управител на НЗОК по времето на Тройната коалиция.

Според Славов, въвеждането на клинични пътеки в психиатричната помощ ще даде възможност и на частния сектор да сключва договори със здравната каса.

Представителят на ГЕРБ Кирил Добрев отбеляза, че в България няма болници, които да осигуряват продължително психиатрично лечение, каквото често се налага за някои пациенти. По отношение на цялостната визия за стратегията, той каза, че "остава умерен песимист".

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?