Зам.-областен управител написа в "кърваво писмо" защо напуска ГЕРБ

Зам.-областен управител написа в "кърваво писмо" защо напуска ГЕРБ

Заместник-областният управител на Пловдив и досегашен председател на организацията на ГЕРБ в район Източен в града Георги Игнатов обяви, че напуска ГЕРБ.

Решението си той заяви в отворено писмо до медиите в сряда.

В предишните дни името на Игнатов се премяташе в спекулации в пловдивските медии, че той бил уговорен от ДПС за областен управител в Силистра, а други медии написаха, че ходел и се предлагал на БСП в града да го издигнат за областен, но оттам не го искали.

Самият Игнатов обясни в писмото разочарованието си от членството в ГЕРБ, партията, на която той бил сред учредителите, и от климата и политиката на използване на партийните кадри от ръководството.

Публикуваме писмото без съкращения.

Смятах че изборът на един човек да членува или не в дадена партия, е чисто личен въпрос. Право на строго личен избор, който той прави, без да огласява мотивите за това. Реших да напусна тази партия, така, както влезнах в нея - без да давам гласност на своето решение. Събитията, които последваха, откровените лъжи и измислиците, които чух за себе си, ме провокираха да напиша това отворено писмо, за да опиша истинските мотиви за това свое решение.

То не беше спонтанен ход, а дълго премислян и болезнен за мен акт. Акт, който не е плод на мимолетно хрумване или действие, повлияно от политическата конюнктура, а е плод на анализ, на всичко онова, което започна да се случва във вътрешно-партийния живот, особено през последните две години.

До този извод не стигнах бързо, гладко и лесно. И повярвайте ми, беше особено трудно да взема това решение. Защото съм учредител на Партия ГЕРБ и на 26.06.2006 год. за първи път прекрачих прага на партийната централа в Пловдив, за да подам молбата си. И ако ме попитате дали вътре заварих сегашния областен координатор и кмет на Пловдив (Иван Тотев - бел. ред.), ще ви отговоря съвсем точно и ясно: Не, не го заварих, защото по това време той не беше още член на тази партия.

На тези, които не ме познават и ме обвинят, че съм дошъл в ГЕРБ за постове или облаги, мога само да кажа, че едва ли има друг човек, който да е правил повече компромиси в свой личен ущърб и в полза на други партийни членове. Едва ли има друг, който така стриктно да е спазвал партийната дисциплина. Наивно съм вярвал, че щом партията го изисква, трябва да загърбя личния си интерес, за да може, както ми казваха: "...нашата млада партия да се развива и да върви напред". И аз го направих.

Така през лятото на 2007 год. преди местните избори се отказах да бъда кандидат за районен кмет от ГЕРБ в полза на ЕДИН ДРУГ ЧОВЕК. И той действително стана кмет и така започна неговата успешна кариера.

Воден от същите наивно-идеалистични подбуди, през лятото на 2009 год.,когато ВСИЧКИ районни ръководители на ГЕРБ в Пловдив участваха в изборите като кандидати за народни представители в 41 НС и бяха избрани, аз бях единственият районен ръководител, който се отказа да стане депутат в полза на ЕДНА ДРУГА ЖЕНА, заради която дойде да ме моли Онзи ДРУГИЯ ЧОВЕК, защото "парламентът има нужда от такъв специалист...". Така ми каза ОНЗИ ЧОВЕК и аз отново се съгласих. Защо ли? Защото имах идеи, идеи, които ОНЗИ ЧОВЕК И ОНАЗИ ЖЕНА вече нямаха, но пък имаха интереси. Интереси, за които се говореше все повече и повече от този момент насетне. Защото идеите са до изборите, както казваше един мой колега, а след изборите идват интересите!

Днес, почти 7 години след онзи юнски ден на 2006 г., в личен план мога открито да заявя, че никога не съм се ръководил от лични интереси, а съм вярвал, че като малка частица от партия ГЕРБ ще дам своя принос за настъпването на едно по-добро и по достойно бъдеще на хората в тази изтерзана страна. Искрено вярвах и работех за това. Уви!

Сигурен съм, че всички онези стотици достойни редови членове в партията, които не заемат висши партийни постове, а все още имат идеи и смятат, че работят за тяхното осъществяване, знаят за какво говоря!

По нагоре писах, че трудно взех това решение. Трудно ми бе именно заради тях, но смятам, че и заради тях трябва да направя тази постъпка. Заради всички онези, които стоят, работят безропотно, продължават да вярват на празните приказки и мълчат, мълчат, мълчат...!.

Аз чух гласа на тяхното мълчание!

Всички тези, които ме познават, знаят, че никога не съм мълчал, но и моят глас остана глас в пустиня. Особено през последните две години, когато т.н. Областен координатор на партията в Пловдив прекъсна всякакъв контакт с менкато районен ръководител и дори престана да си вдига телефона. А само с мен ли беше така ? Наложи се да контактуваме помежду си чрез докладни записки ...

Нормално ли беше това?

Партийна информация като тънък лъч продължи да протича само към строго определени лица за строго определени неща. Все по-често старите партийни членове започваха да ме питат: "Какво става?" А аз не можех да им отговоря, защото също си задавах този въпрос, но и на мен нямаше кой да ми даде отговор!

А в устава пишеше, че всеки член на ГЕРБ има право ...да изразява мнението си, да прави предложения и да участва във формиране на политическите решения в съответните органи. Да иска и получава информация от партийните органи ...

Хубаво е записано, но дали Областният координатор го беше прочел?

Или може би не бях от кръга на партийните членове, на които исканата информация трябваше да бъде давана?

Малко по късно, когато беше оповестена строго пазената формула "Грам лоялност за килограм интелект" аз и останалите в партията достойни членове разбрахме за какво става въпрос, но въпреки това все още се надявахме. Надявахме се на промяна, надявахме се някой да чуе гласа на разума, някой да поиска и нашето мнение, а не само това на партийните клакьори, които венцехвалебстваха и пръскаха розова мъгла.

Това не се случи !

Продължих да работя, като смятах,че нещата още може да се променят. Не исках да повярвам на всичко това, което ставаше пред очите ми, на това което се изнасяше по медиите, това за което непрекъснато говориха хората. Не исках да повярвам,защото си мислех, че нещата могат да се променят.

Та нали основните принципи, които ГЕРБ прокламира и отстоява в Устава са: Граждански свободи, европеизация, равни възможности и благоденствие...Благоденствие?!

Когато на 20.03.2013 год. в София в централата на ГЕРБ направих анализ на политическата обстановка и си позволих да опиша нещата, такива, каквито са, бях наречен песимист. Когато зададох въпросазащо единствено от район Източен, районът, на който бях ръководител, нямаме избран кандидат за народен представител или кмет на район за последните 6 години - отговор не получих! А въпросът не беше сложен, нали?

А колко от хората, които бяха номинирани от партийните структури на челни места, действително попаднаха в листите? И защо всичко ставаше на тъмно и скрито-покрито?

И тук е мястото да попитам един депутат от ГЕРБ, който на страниците на един ежедневник ме обвинява в лицемерие: Можете ли да кажете, уважаеми господине, на кое място бяхте номиниран вие от организацията, на която сте ръководител? Защо не отговорихте на десетките неудобни въпроси ,зададени ви от вашите партийни членове? И защо стана така, че вие, а не действително получилият най-много гласове от вашия район стана депутат в 42 НС? Мисля, че съм достатъчно коректен, поради което няма да си позволя да коментирам повече! Защо ли? Защото бях там, видях и чух всичко със собствените си очи и уши!

Въпроси, въпроси, въпроси, а отговори няма!

Изборите преминаха. Розовата мъгла се разпръсна и резултатите потвърдиха думите ми. Бях ли песимист?

На връх Великден чух експремиера да казва "Партията е на Цветанов и аз му вярвам".

От този момент на сетне аз загубих моята вяра! Вярата ми, че нещо ще се промени. Вярата ми, че нещо ще започне отново!

А има ли смисъл да правиш нещо, в което вече не вярваш?

Сам по собствено желание влезнах в тази партия и пак сам и по собствено желание я напускам. Когато написах заявлението си за напускане, не посочих мотиви. Коректно смятах да не ги огласявам, а да ги запазя за себе си! Още повече ,че в Устава не се изисква да пиша мотиви към заявлението .

Право на личен избор! Но при създалата се ситуация, когато някой се опитва да ме очерни и да пренапише биографията ми, нямам право да мълча!

Дълго време ни се внушаваше:"Вие сте тук не заради ваши лични качества, а заради партия ГЕРБ. На нея дължите своята кариера!"

На всички тези тези, които говореха по този начин, мога да кажа, че моята трудова кариера не започва от м. юли 2009 год. и не смятам, че ще приключи през м. юни 2013 г.

За 33 години трудов стаж смятам, че съм се изградил като личност и имам интелект, който не се измерва в грамове като бакалска стока !

Искам оттук насетне да бъда оценяван заради личните ми качества, а не заради членството ми в една или друга партия!

Напускам партията с достойнство и с вдигната глава, така, както влезнах в нея преди седем години! Не се срамувам от нищо, което съм извършил, но прецених, че повече не мога да членувам в нея. Поради чисто идейни различия, несъвместими с по-нататъшното ми оставяне.

Това е моята лична позиция и цялата истина!

Благодаря на всички, които бяха с мен и които ме подкрепят!

Споделяне
Още по темата
Още от България