Зам.-столичният кмет пак иска да е разузнавач

Зам.-столичният кмет Минко Герджиков (бивш щатен служител в ПГУ на ДС) в разговор с Георги Коритаров (разкрит като нещатен сътрудник на ДС с псевдоним Алберт), пред Нова телевизия

Коритаров: Аз бях много изненадан, когато видях името ви сред обявените служители на ДС. Изненадата идва не от друго, а от един контраст между вашата личност на спокоен, доста деликатен човек и тази професия.

Герджиков: Аз считам, че разузнавачът е разузнавач, докато външните хора не разберат, че той е такъв. Истината е, че държавното ръководство има нужда от информация, за да може да взема правилни решения и за тази цел то използва различни канали, един от които е дипломатическият.

По ваше време, когато сте бил в школата в Москва, горе-долу по това време е учил и един човек, който сега оглавява разузнаването на НАТО. Един унгарец.

Да, това е точно така и това е може би обяснението защо унгарската държава е вече толкова по-напред от нашата. Аз си спомням 2004 г., когато Унгария и другите страни от бившия соцблок бяха приети в ЕС, ние бършехме сълзите си от поредната несправедлива присъда на нашите медици в Либия, но тогава никой от политическата класа не обясни защо се получи тази разлика. Ето, за мен това е обяснението – унгарската държава, същият този човек, който е минал, да кажем, през моята кариера и се е представил добре вече, го е лансирала да бъде шеф на разузнаването в НАТО, докато българската държава ме кара сега тук да обяснявам дали съм агент или съм доносник.

Вие сте работили по направление Гърция. Бил сте в Атина.

Аз работех по балканските страни. Разбира се, работил съм и в Гърция, но това, което мога да заявя, че с нищо не съм нарушил интересите нито на България, нито на Гърция.

Трудно ли се работеше срещу гръцкото контраразузнаване?

Знаете, че всеки разузнавач подписва една декларация, според която не бива да разпространява това, което е правил.

Така де, но вече няма държава, г-н Герджиков, тя ви злепоставя, така че по-добре е да се говори.

Това, което може да се каже, и това, с което мога да се гордея, че аз имам доста сериозни анализи, в които съм предвидил събития или съм предложил начин на решаване на спорни теми в българо-гръцките отношения, които са били възприемани. И много бих се радвал, ако това досие, което се отвори, да се отвори и до край.

Могат да кажат: Ето, той е бил толкова интелигентен, а интелигентните са помагали по-качествено на онзи режим, следователно са по-лоши. Просто ви провокирам, защото в България всичко е възможно. От чисто оперативна гледна точка вие имал ли сте преки контакти с ваша агентура на територията на Гърция?

Моята кариера започна през 1988 г., малко преди промените (според огласените от Комисията по досиетата данни, Герджиков е назначен за щатен разузнавач през 1983 г. - б.р.). И голяма част от кариерата ми протече след промените в нашата страна. Естествено, че е имало доста трудни и доста рисковани ситуации и това, което мога да споделя – винаги съм се притеснявал, когато провеждаш такива мероприятия или срещи дали този човек, с който се срещаш, няма да е някакъв провокатор, дали няма да се проследили, без да си забелязал, дали няма да се случи нещо, тъй като обикновено срещите се правят в късни часове, когато си сам. Но никога не съм смятал, че мен ще ме предаде българската държава.

Е, така става на края.

Аз съм смятал винаги, че каквото и да се случи с мен, важното е аз да бъда лоялен към държавата, да работя за нея, а тя няма начин да не се погрижи за мен. В младежките си години всеки може да бъде наивен. Съжалявам, че съм бил толкова наивен, но от друга страна не съжалявам, че съм работил за България през тези времена и също така тайно, а вече официално се гордея с това, че съм могъл да работя тази работа, за която смятам, че съм годен.

Вие и сега бихте я работил. Обичате тази работа.

Ами да, аз и сега бих я работил.

Сега ще издам няколко тайни, между другото. Понеже аз мога да говоря свободно, тъй като отношението ми е вече доста така, как да кажа, демонстративно критично. След 10 ноември, по времето, когато Димо Гяуров е ръководител на Националната разузнавателна служба, на вас са ви предложили да се върнете.

Да, но така или иначе имахме един сериозен разговор.

С Димо Гяуров?

И това беше преценката, че след като съм заемал такива висши постове, няма как да се върна на тази работа, която съм работил, а от друга страна аз бях на около 40 години и бях в разцвета на силите си. И смятах, че още мога да предложа доста. Но така или иначе се подчиних на това решение.

Има ли, според вас, риск гръцките служби, макар и задна дата, но в разузнаването и контрашпионажа няма чак толкова задни дати, да проследят нишки и да открият хора, които са работили чрез вас за България.

Да се надяваме, че вече са минали доста години и едва ли е възможно да се получи нещо такова.

Вие бил ли сте на висока позиция в българската резидентура в Атина?

Аз ви казвам, че тези неща няма как да се кажат.

Бил ли сте резидент? Защо да няма как, г-н Герджиков? Напротив, те ви омаскаряват. Кажете какъв сте бил? България ви предаде, г-н Герджиков.

Така или иначе България има нужда от саморазузнаване. В момента българското разузнаване има един много кадърен ръководител.

Така е.

И аз съм сигурен, че той успее да го изправи на крака и ние трябва да му помогнем в тази насока. Всякакви такива информации ще попречат на тази работа. Още повече, че аз съм сигурен, че след моето омаскаряване много млади хора, които биха желали да се занимават с разузнаване, сега ще се поколебаят, те по-скоро биха се отказали. Второто, много агенти, които работят за българското разузнаване, също биха се разколебали, отчитайки, че всяко едно правителство следващо може да ги омаскари за свои политически цели.

Още повече, че тук има един подход на селекция. Кадровите офицери все пак са поставени на по-висока позиция. Агентите са нисшето съсловие. Те са омаскарявани тотално. Пример – аз. Така че агентите, млади, талантливи хора, просто трябва да бягат от агентурен досег с българските служби, защото ги чака тази съдба. Но, като казвам, че е лошо да кажете, че сте бил резидент или че сте изпълнявал за известно време тази длъжност, имам предвид, че би било едно подсещане какво всъщност са направили.

И все пак казвам, г-н Коритаров, най-важното е да не се попречи на дейността на службите, защото сега има нови предизвикателства, които са не по-малки от тези, които сме решавали ние. Сега трябва да се борим с наркотрафика, с тероризма.

Нали видяхме как се борят с наркотрафика. Случаят “Куйович” е доказателство за това. Един офицер от Разград каза едно, категорично го каза тук, в това студио след това категорично се отрече. Ето как работят срещу наркотрафика. Между другото в Гърция българското разузнаване е имало много силни позиции на ниво министри, военен министър от едно ляво правителство е бил човек на българските служби, хора в ПАСОК, въобще един много широк спектър. Какви са ви впечатленията от партньорството с тях?

Гърция наистина беше важна страна за България, но всички ние, които сме работили там или почти всички, обикнахме тази страна. Имаме много сериозни приятелства. Специално след като приключих моята кариера, аз работих много по задълбочаване на българо-гръцките икономически отношения и предвидихме, че Гърция ще бъде нашият стратегически партньор заедно с Румъния, който заедно като влезем в ЕС и в НАТО, ще можем да защитаваме вече като един общ блок. Началото на 90-те години съм писал такива информации, които от връзките ми с много високопоставени гръцки такива представители на политически свят и се радвам, че ние това, което го предвидихме и това, което ние работихме, сега се реализира и е вече факт.

По какъв начин обаче вие успявахте да съчетавате излъчването си, психологическото си излъчване като човек и това, което имате като умения, защото наистина контрастът е много сериозен. Човек, който не знае това предварително, в интерес на истината аз го бях чувал, защото... Но не вярвах, честно казано. Значи, вие трябва да умеете да разпознавате външно наблюдение, да умеете хладнокръвно да излизате от ситуация, да помните шифри, пароли, имена на хора да правите моменталки и така нататък.

Но най-важното е да си патриот, да знаеш, че работиш за своята родина, да знаеш, че каквото и да ти се случи, тя ще бъде зад теб. Това бяха мислите, които ни вълнуваха, и, разбира се, след като нашата родина се отнесе така не съвсем почтено с нас, за мен поне този факт няма обяснение.

Кой факт?

Този факт, че моето име беше изнесено.

Между другото, проверяваха ви. Вие сте подписал декларация, че не сте съпричастен към службите.

Аз не съм подписвал такава декларация. Никой не ме е проверявал. (Като кандидат на ОДС за кмет на София, Герджиков е декларирал, че няма причастност към бившата ДС – б.р.)

Кметът Бойко Борисов ви защити много достойно като позиция.

Аз съм много щастлив от това, че хората, които обичам и които ме обичат, хората, с които работя, застанаха на моя страна. Наистина това, което той направи вчера като изказване, ако бяхме се събрали специално да мислим, то една седмица едва ли можеше да се каже по-добре. Той с малко думи каза всичкото, което трябва да се каже по тази тематика. И аз съм много задължен за това, че в този момент той застана зад мен.

Една много голяма новина. Не това, което, разбира се, е същината и това, което разказа г-н Герджиков. Голямата новина, че вече има втори човек, втори по хронология, може би първи по степен на сериозност и по заслуги за разузнаването, в смисъл с много по-несъизмерими нива, който казва, че би работил тази професия. Честно казано, и аз бих я работил, и то бих я започнал отначало, но не в такава държава. Не за България, която предава тези хора и спекулира с техния патриотизъм.

*Разговорът е публикуван със съкращения