Замърсяване с амониев азот е избило рибата във Варненското езеро

Повишено съдържане на амониев азот и фосфор е довело до масовото измиране на риба по крайбрежието на Варненското езеро на 19 и 20 май. На практика това ги е отровило, става ясно от резултатите от лабораторното изследване на водите на водоизточника, обявени от Басейновата дирекция във Варна във вторник.

Пробите бяха взети миналата седмица веднага след сигнала за цели пасажи мъртва риба като подозренията бяха, че причина за това е изливът на отпадни води от тръбата, която ги отвежда по дъното на езерото към пречиствателната станция в село Топори. Първите резултати не показаха отклонения, но още тогава подозренията бяха, че попчетата и гюмюш са умрели от липсата на кислород.

Това се потвърждава от излезлите резултати, според които нивото на кислород във водата в района на "Терем Флотски арсенал и на 9 км от дефектиралия тръбопровод е било осем пъти под нормата. То е било едва 0.74 мг на литър при норма от 6 мг/л.

Но това място на 19 май съдържанието на амониев азот е било 0.64 мг/л при допустима норма от 0.3 мг, а общият фосфор е бил 0.106 мг/м при максимално разрешено 0.075 мг. Установено е и незначително превишение по ортофосфати, които са били 0.069 мг/м при позволени 0.06 mг.

Взетите на 20 май проби също сочат превишаване на допустимите норми. При амониевия азот стойностите са били 1.5 пъти по-високи от разрешените -  0.54 мг/л при таван от 0.3 мг.

Проби в района на около 300 м от изливащия фекални води тръбопровод към вътрешността на езерото сочат почти 2.5 пъти надвишаване на нормата за амониевия азот – 0.75 мг/л при допустими 0.3 мг. Наблюдава се превишение и на киселинността на водата – 8.99 рН при таван от 8.7.

Същевременно се отбелязва ниско ниво на разтворен кислород - 4 мг/м при изисквани 6 мг.

Показателите по Биологично потребление на кислород (БПК5), нитратен азот, нитритен азот и общ азот отговарят на нормативно установените стойности съгласно класификационната система за оценка на екологичното състояние на повърхностните води.

От Басейновата дирекция "Черноморски район" обаче заявяват, че резултатите от извършените анализи, както и съпътстващата информация от проверката на място, не могат да се обвържат еднозначно с локалното влияние на дефектиралия тръбопровод.

"Като хипотеза съществува замърсяването да е предизвикано от локален източник на замърсяване, но компетентни по точковите източници на замърсяване са РИОСВ. Те ще дадат най-пълна информация. Резултатите за биологичната потребност от кислород излязоха в нормите. Най-влошено състояние на водата е констатирано в района на измрялата риба по отношение на азот амониев", коментира Десислава Консулова, директор на басейновата дирекция.

Течът на тръбата за отпадин води е бил установен още миналия август, докато изградената с пари от предприсъединителните еврофондове тръба е била в гаранция. От екоминистерството  обаче не предприели нищо и общината предявява съдебен иск към фирмата изпълнител да плати за ремонта, за който регионалното министерство като принципал на местното ВиК отпуска 1.3 млн. лв.

Ремонтът на тръбата вече върви и се очаква да приключи за 45 дни.