Замлъкна завинаги бас китарата на Косьо Марков

Отишъл си е Косьо Марков! Ужасната новина, че легендата от група "Тангра" е починал днес от усложнения в резултат на Covid-19, съобщи дъщеря му Никол пред Z Rock  радио, а по-късно и семейството му във Фейсбук профила на музиканта.

"Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде, като частица от поетичните герои на песните на Тангра. Като творец, Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки преживявания и чувства, а като част от семейството да ни дарява с топлота и щастие", гласи трогателният пост..

"Косьо ме откри в Париж, и ме доведе в България точно, като момичето с „белоснежна рокля пред пети райсъвет” от прекрасната песен по негова музика и текст на Александър Петров – "Бъди такъв, каквъвто си”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, после се появи Косьо, който ме превърна в най-щастливата жена и заедно създадохме семейство и нашата прекрасна дъщеря. Косьо даде много не само нас, Косьо даде много и на България. Няколко поколения българи са израснали и възпитани с песните на Тангра в дух на свободолюбие и непримиримост. Косьо и безбройните му живи и вече починали приятели бяха част от този бунтарски дух, който съхрани страната и вдъхна оптимизъм за по-добър живот - преди и сега", написа съпругата му Лаура.

Той беше на 71 години, но духът му не беше мръднал от десетилетия. Винаги търсещ новото, което си личеше и в музиката му, отвъд любимите не само на "Тангра"-поколението песни на старата и новата формация на бандата. Винаги усмихнат, добронамерен, способен да вдигне телефона сутрин на непознати фенки, дори да ги покани на гости вкъщи в ония щури 1980-те години и да им направи чай.

Готов както да експериментира с музиката, така и да рискува с първото рок радио в България – "Тангра", което продължи да формира музикалните вкусове и на поколението младежи на 1990-те години, след слизането на групата от сцената. За да събере отново в последното десетилетие щури музиканти като него, за да взривяват отново емоции не само сред по-отдавнашните фенове на "Тангра", но и да създават нови – такива, които още не са били родени, когато Косьо Марков бе вече идол на едно поколение.

Загубата на този страхотен човек и приятел е непрежалима. Макар да е сигурно, че остава на небосклона на българския рок, както и приятелите му от "Бъндараците" и "Сребърните гривни", с които започва да свири. Духът му ще жив в песни като "Богатство", "Нашият град", "Любовта, без която не можем", "Оловният войник", "Бъди какъвто си!", "Жулиета", "На 35" и десетки други.

Животът му е забележителен. Роден е на 3 октомври 1949 г. в София и израства в бунтарския дух на 1960-те години, когато милицията реже дългите момчешки коси, арестува за непристойно облекло. Но това не отказва момчета като Константин Марков да слушат транзистора, на чиито радио вълни нахлува музиката на "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", която се отпечатва в сърцето на дрънкащия на подарената от баба му китара младеж. Предпочел я пред "скучното" пиано, на което го били записали родителите му.

Висейки да слуша как репетират тогавашните рок "звезди" "Сребърните гривни" и "Бъндараците", някак става част от тях. "Бъндараците" обаче се разпадат и той става част от оркестрите на Лили Иванова и Емил Димитров като бас китарист, макар да има инженерно образование. За оня период често споделя в интервюта, че е бил маратон от по два и дори три концерта дневно и истинска школа за издръжливост на сцената, която след това му е от полза за дивите турнета с "Тангра".

Самата "Тангра" се ражда през 1976 г., но около две години музикантите в нея свират предимно западни рок парчета. Заявяват своя стил и облик през 1978 г., когато като на шега решават да се включат в Младежкия конкурс за забавна песен и "Ако имаш време" го печели. На следващата година повтарят успеха с "Очакване" и Вили Кавалджиев като певец, но за кратко.

Привличат Цветан (Чочо) Владовски за вокалист, създават "Нашият град", който бързо става хит и на хоризонта е дебютният едноименен албум на групата. Марков, освен като басист, се изявява и като пианист в групата. Следват турнета до припадък, за които Косьо споделя, че са ги изморили и групата се разпада.

През 1984 г. Косьо Марков се среща със стар приятел - Дани Ганчев, който се връща в България от Югославия, където се е превърнал в своеобразна легенда на местния рок. Привличат като вокалист Станислав Сланев – Стенли, а за китарист – Валери Миловански. От старата банда остава барабанистът Емил Герасимов. Групата се възражда, но в новия и за световната сцена стил ню уейв.

Колкото и клиширано да звучи, "Тангра ІІ" павира пътя за следващите експериментаторски групи. Отново се залага на Младежкия конкурс и песента им "Оловният войник" го печели през 1985 г. Музиката на този хит е на Косьо Марков, по стихове на Александър Петров.

С черни, два-три номера по-големи балтони, широки панталони, шантаво поведение на сцената, дирижирано от Дани Ганчев, те завладяват сърцата на тогавашните тийнейджъри. Но в началото е имало отлив на фенове, които са търсели стария стил на групата и Чочо Владовски. За да последват нови бурни турнета, пищящи девойки и пеене в едно гърло на хитове като "Жулиета", емблематичното "Бъди какъвто си", "Черно-бяла снимка", "Делник", "До последен дъх" и други.

Със Стенли обаче започват да имат търкания и микрофонът е предоставен на Светослав Славев. В края на 1980-те години групата заминава да свири в Скандинавия, а през 1990 г. се разпада.

Тогава и Косьо Марков заедно с Кирил Маричков от "Щурците", с когото са свирили заедно навремето в "Бъндараците", създават първото рок радио в България, кръстено също на прабългарския бог. То продължава да съществува и до днес в интернет, като Косьо се оттегля от проекта.

С Дани Ганчев отново се събират в последните няколко години и подновяват участията на групата в различни прояви, като междувременно Косьо Марков работи и по други не само музикални проекти. От дълги години преподаваше "Мениджмънт на електронните медии" във Факултета по журналистика. Пишеше музика за компютърни игри. Казваше, че има песни за три нови албума, които макар и да не са в стила на "Тангра", са не по-лоши.

Някой ще каже, че 71 години хич не са малко. Може и да е така! Но Косьо Марков имаше музика, талант и душа за още 71 години!

Искрени съболезнования на семейството и близките му!