Замразяване на АЕЦ "Белене" до приемане на енергийната стратегия

Изграждането на АЕЦ "Белене" трябва да бъде замразено, докато не се приеме национална енергийна стратегия и не се осигури диверсификация на енергийните източници за страната, заяви съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров. Преди да бъде продължен строежът на ядрената централа, трябва да има и ясна схема за реализирането на проекта, каза той по време на дискусия "Проектът АЕЦ "Белене" и европейската енергийна сигурност: българските дилеми" , организирана от евродепутата Надежда Нейнски (ЕНП) и Българската асоциация за външна политика с подкрепата на Фондация "Конрад Аденауер".

Проектът за енергийна стратегия трябваше да е готов до началото на лятото, но според Министерството на околната среда и водите, което трябва да му направи екооценка, той ще се забави поне до август. Енергийният министър Трайчо Трайков пък заяви преди време, че в стратегията няма да има проекти “свещени крави“.

Според Димитров единственият аргумент в полза на продължаването на строежа са изхарчените до момента над 2 млрд. евро.

"Това аргумент ли е обаче да бъдат изхарчени още 10 млрд. лева?", заяви Димитров. Според него липсата на инвеститори е доказателство, че проектът не е изгоден.

По същото време, на друг форум, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков посочи, че желаещи да инвестират в централата има и е отбелязан напредък в разговорите с тях. Дянков обаче отказа да каже с колко инвеститори се преговаря и кога ще стане ясно кои са те. Преди време на форум в САЩ колегата му Трайков заяви, че това ще стане до средата на април.

Сега обаче изявленията на Трайков по АЕЦ “Белене“ са свързани с провеждания паралелно от обявения за закриване “Български енергиен холдинг“ конкурс за избор на консултант, който да преструктурира проекта и да се включи в търсенето на нов съакционер, след отказа на германската RWE.

Прави се анализ за нуждите на страната от енергия

Дянков каза още, че строежът на АЕЦ “Белене“ се свързва и с подготвян анализ за необходимостта на България от производство на повече електроенергия - какви количества и как те съответстват на нуждите на икономиката ни и на региона от още енергийни мощности.

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Мая Христова също заяви, че в момента се търси европейско съучастие в проекта АЕЦ "Белене".

"Не е тайна, че на България беше предложена финансова помощ от Русия, но тя не е приемана“, каза Христова. Според нея на Русия не се предлага дял в проекта като гаранция за финансиране.

Тя припомни, че шест компании са кандидатствали за консултант при преструктурирането на проекта АЕЦ "Белене”.

Вицепрезидентът на “Атомстройекспорт“ Генадий Тепкян съобщи от своя страна, че за консервиране на площадката на АЕЦ "Белене”, която премиерът Бойко Борисов сравни с "гьол", са необходими 7.5 млн. евро,

Той допълни, че в договора между неговата компания и българската страна са посочени цена на проекта и ескалационна скала, които не са променяни.

"Не е желателно в момента площадката на АЕЦ "Белене" да остава в това състояние, необходимо е тя да се консервира", посочи Тепкян.

Той съобщи още, че реакторите се произвеждат в руските заводи съгласно предварителния график и трябва да бъдат готови преди 2014 година.

На въпрос какво ще стане с реакторите, ако до завършването им централата в България още не е построена, Тепкян заяви: "Толкова атомни централи строим по света, ще намерим къде да ги сложим".

Проектът досега – "жълт метал в частни джобове"

Политологът Огнян Минчев коментира от своя страна, че не може да има енергийна сигурност за една страна, ако източниците на енергия не са диверсифицирани.

"Тези, които се опитват да представят отрицанието на проекта АЕЦ "Белене" като отрицание на Русия, не са коректни, защото притесненията относно проекта идват заради формирането на енергиен монопол", посочи Минчев.

Според него проектът по времето на предишните две правителства е бил основан само на идеологията на "жълтия метал, който трябваше да попадне в частни джобове за сметка на България".

Той посочи още, че енергийната стратегия на Русия от друга страна е основен инструмент за възстановяване на руското геополитическо влияние.

По думите му географската посока, от която ще дойде евентуален инвеститор, не дава яснота коя позиция ще защитава.

Ангел Димитров, председател на Българска асоциация за външна политика, коментира, че проектът е повече политически отколкото икономически и замислен без експертна аргументация и ясно бъдеще. Той допълни, че Турция отпада като евентуален потребител на електроенергията от централата, тъй като строи свои мощности, а западните ни съседи представляват ограничен енергиен пазар.

"За руснаците пробив от типа "Белене" придобива не само геополитическо значение, но е и повод за реактивиране на някои имперски рефлекси", посочи Димитров.

Владимир Казанчев, представител на руското посолство, посочи, че проектът е одобрен от Европейската комисия, а ще има и антикризисно значение.

Във връзка с геополитическите ползи той коментира, че всяка малка страна трябва да прави такава политика, която ѝ позволява да вземе необходимото и от Изтока, и от Запада.

Според него такава възможност като проекта за АЕЦ "Белене" не трябва да бъде изпускана.

Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик призова от своя страна за пълна прозрачност при взимането на решенията, които да бъдат основани на разумна икономическа мисъл.

Не е ясно дали има "бебе в легена"

Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев коментира от своя страна, че предвид оценка на БАН, че площадката на централата е изградена върху сеизмична зона, съществува риск от катастрофа.

Все още не е изяснено и къде ще бъдат съхранявани радиоактивните отпадъци и не са изчистени пазарните рискове.

"Важно е да не изхвърлим бебето с водата от легена, но в момента въобще не е ясно дали има бебе в легена", резюмира Ганев.

Тепкян обаче заяви, че са правени изследвания за сеизмичността и избраната технология позволява надеждна и сигурна експлоатация на централата.

Според евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) пък около проекта има много неясноти и трябва да бъдат изготвени бизнес план, техническо-инженерна и правна оценки на проекта.

Всеки данъкоплатец дал по 400 лева за проекта, досега

Георги Касчиев от Института за изследване на риска във Виена посочи, че липсват сигурни данни в защита на твърденията, че централата може да работи за износ и от това да се печели много.

Според него цената на проекта ще надхвърли 10 млрд евро, а произведеният от АЕЦ-а ток ще струва над 10 евроцента за киловатчас.

Той посочи, че разходите до момента са изцяло за сметка на българските данъкоплатци, като всеки един от тях вече е дал по 400 лева.

"Проектът е основен генератор на корупция", посочи Касчиев.

Той цитира премиера Бойко Борисов, според когото проектът "Белене" е пладнешки обири, но отбеляза, че трябва да бъдат посочени лицата в този обир. По думите му възникват подозрения дали правителството не иска да се възползва от корупционните схеми.

Няма инвеститори заради липса на държавна позиция

Председателят на организацията “БулАтом“ Богомил Манчев, който участва в инженерната консултантска компания на проекта, заяви от своя страна, че германската RWE се е оттеглила заради неясната позиция на българската държава.

Според зам.-министър Мая Христова това е станало заради липсата на финансова рамка и икономическата криза.

Манчев отхвърли и сеизмологичната опасност и отдаде липсата на стратегически инвеститори на липсата на ясни критерии.