Замразяването на руски активи в България: Какво предлага ДБ?

Политическата несигурност около ротацията на правителството продължава да блокира инициативата на "Демократична България" за приемане на специален закон, който да позволи замразяването, а след това и конфискацията на руски активи в България, казват в интервю за Mediapool депутатите Надежда Йорданова и Ивайло Мирчев.

По-рано тази седмица Европейският парламент прокара специално законодателство, което въвежда до 5 години затвор за нарушаване на санкциите, наложени на Русия заради войната ѝ в Украйна.

През 2022 г. ЕС разшири неимоверно обхвата на санкцинните списъци, включвайки почти цялото държавно ръководството на Русия, правителствените институции, руските банки и стратегически руски компании.

Държавите от ЕС замразиха руски активи за над 200 милиарда евро, САЩ - за над 100 милиарда долара, а Белгия вече обяви, че нейната печалба от замразените активи ще бъде изпратена в помощ на правителството в Киев.

България досега не е отнела от Русия управлението на нито един неин имот в България, попадащ под ударите на европейските санкции. Оправданието, че липсва закон за това. Разследване на Mediapool показа, че България вече 10 години реално бламира европейския санкционен регламент, приет още през 2014 година, след като Путин анексира Крим.

Българското законодателство няма дори правен термин за "замразяване" на активи, а се говори единствено за "запор", приложим за обезпечаване на имущество, подлежащо на съдебен спор.

"България много закъсня с въвеждането на специално законодателство, което да указва как администрацията да прилага европейските санкции спрямо Русия. Към настоящия момент европейският регламент се прилага автоматично, както по Договора за функциониране на ЕС. В България обаче няма ясен механизъм за работа и разпределение на отговорностите, което създава затруднения. Ние се опитваме да предложим закон, който преодолява тези затруднения", коментира Надежда Йорданова пред Mediapool.

В проектозакона на ДБ се предлага след замразяване на активи, който попадат в обхвата на санкциите, държавата да назначава техен особен управител. Тази процедура вече съществува в законодателството за защита на критичната инфраструктура и дори беше обсъждана в парламента по отношение на "Лукойл България".

НАП или ДАНС?

Двамата депутати признават, че има спор с финансовото министерство коя институция да отговаря за замразяването на руските активи.

"Има спор кой да бъде органът, който да провежда това производство. Ние смятаме, че това трябва да е НАП. Приходната агенция има достатъчно експерти с опит и достъп до цялата необходима информация. Има гласове, че това трябва да е ДАНС. Нашето мнение е, че ДАНС не е добро решение, защото функциите на ДАНС са съвсем различни. Те просто нямат опит и експертиза, за да извършват това",коментира Надежда Йорданова.

В отговор на въпрос дали в "сглобката" има съгласие за приемането на този закон, Йорданова отговори: "Нямаме принципни възражения и обструкции, но остава само с финансовото министерство да изчистим кой да налага санкциите – НАП или ДАНС".

България не изглежда сериозно

"Този закон трябва да бъде приет, защото не изглеждаме сериозно. България се справи много добре при гарантирането на своята енергийна независимост на страната. По отношение на руските активи, каквито има много в страната, просто не може толкова време нищо да не се прави. За първи път внесохме този законопроект през юни м.г. Не може в парламента и Министерския съвет да не се постигне единомислие по този въпрос за толкова много време", казва Ивайло Мирчев.

Той призовава парламента и изпълнителната власт да не се оплитат в детайли, а да гледат резултатите.

"Накрая ще се види кой какво е направил. В Европа вече се говори за конфискация, Белгия дава цялата печалба от замразените руски активи на Украйна, а ние все още не можем да направим нищо. През това време московското кметство се опитва да прехвърли базата в Камчия на някакъв човечец, за да спасят активите от отнемане и да заобиколят евентуални санкции. Ако все пак те успеят, ние няма да изглеждаме добре като държава", коментира Мирчев.

Както Mediapool вече писа, законопроектът въвежда ясни процедури за установяване на имуществото, подлежащо на замразяване и отговорните институции за това.

"Предвижда се задължение за МВнР да поддържа списък на санкционираните лица и наложените санкции, който да бъде достъпен за останалите институции. В момента в българските институции цари хаос, гледа се само сайта на Европейската комисия и всеки се спасява поединично", коментира Мирчев.

Законопроектът на ДПС предвижда НАП да действа служебно при замразяването на активи, включително с възможност за самосезиране. При тези действия има предвиден и съдебен контрол, за да не се допуска незаконно замразяване на активи.

"В Съвета на Европа вече се разглеждат правните аспекти на войната на Русия в Украйна, а в този контекст се говори и за конфискацията. Вече се оформя основната правна конструкция, която да се използва. Основната идея е тези правни действия за замразяване и конфискация на имущество да бъдат под формата на репарации за възстановяването на Украйна", казва Надежда Йорданова пред Mediapool.

В първия вариант на българския закон няма да се говори за конфискация, а само за замразяване на активи. Законът обаче може да бъде променен след това.

В сегашното българско законодателство конфискацията може да се прилага, ако е предхождана от незаконна дейност и осъдителна присъда.

Какви са руските активи в България

Пред Mediapool Ивайло Мирчев казва, че има приблизителен списък с официалните руски активи, които подлежат на замразяване, но има и много "сиви" активи, за които не е ясно как са станали руска собственост.

"Например, има една постройка на язовир Искър, където даже е опънато руското знаме, но изобщо не се знае кой е собственикът, въпреки че явно Руската федерация си го е заплюла. В един момент тези активи не просто трябва да бъдат замразени и да се взема някакъв приход от тях, ами трябва да бъдат предоставени на Украйна. Защото разрушенията, които Русия е нанесла в Украйна, не могат да бъдат възстановени дори и с използването на всички замразени активи на Руската федерация зад граница", казва Ивайло Мирчев.

"Ако оцелее правителството, този въпрос отново ще бъде поставен", допълва той.