Западът даде финансово рамо на Югославия, но това едва ли ще е достатъчно

Обявената финансова помощ от 1,28 милиарда долара от САЩ и други западни донори, възнаграждаваща югославското правителство за предаването на Слободан Милошевч в трибунала на ООН за военните престъпления, е само капка в морето на фона на съсипаната от предишното управление икономика.

По-голямата част от обещаните на донорската конференция в Брюксел фондове няма да бъдат усетени от обикновените сърби. Върху тях тегне бремето на външния дълг в размер на 12,2 милиарда долара, 30-процентна безработица и около 80-процентна годишна инфлация.

По-голямата част от обявените пари ще отидат за обслужване на външния дълг. Друга част ще бъде похарчена за възстановяване на мостове, пътища, фабрики и други инфраструктури, разрушени от бомбардировките на НАТО през 1999 г.

Правителството оценява стойността на натовските бомбардировки на 29,4 милиарда долара в разрушена инфраструктура и 500 000 останали без работа вследствие на това. Обещанията на донорите покриват само малка част от тези загуби, а икономистите очакват реално до Югославия да достигнат едва около 800 милиона долара.

Милица Увалич, заместник-министър на външноикономическото сътрудничество, казва, че част от парите ще се процедят и надолу - те ще бъдат използвани да се платят заплатите на учители, доктори и някои от работниците, които предстои да бъдат съкратени при преструктурирането на икономиката. "Обещаните пари трябва да дойдат бързо. Мисля, че западните страни разбраха това по време на донорската конференция", казва Увалич, обяснявайки, че всяко забавяне може да доведе до социални бунтове и да подкопае новото реформистко правителство, което смени Милошевич във властта.

Предупреждението на сръбския премиер Зоран Джинджич в интервю за икономическото издание Ханделсблат е още по-директно: "След 10 години на изолация, ние сме практически в банкрут. Ако не покажем на населението, че нещата с скоро време могат да се подобрят, политическата ситуация може да стане много критична". Според Джинджич функциите на федерацията би трябвало да бъдат редуцирани, защото "не можем да си позволим да решаваме и проблемите на Черна гора".

Миролюб Лабус - вицепремиер на Югославия, признава, че страната е стигнала почти до просешка тояга. "Германците ни плащат електричеството, другите ни плащат за друго. Хората не си дават сметка за това, но за съжаление сме в положение да не можем да финансираме основните си нужди".

САЩ, които заплашваха да бойкотират донорската конференция, обещаха 181,6 милиона долара в Брюксел, но и след изненадващото екстрадиране на Милошевич пак поставиха допълнителни условия: "Заявяваме тази помощ, вярвайки, че югославските власти ще продължат да изпълняват международните си задължения ..., включително, разбира се, предаването на трибунала и на другите заподозрени на територията на Югославия", каза говорителят на ържавния департамент Филип Рийкър.

С БВП едва 8 милиарда долара, което е с 4 милиарда по-малко от външния ѝ дълг, Югославия е изправена пред необходимостта да финансира плащанията по дълга си. Бюджетният дефицит за 2001 г. се очаква да достигне около 300 милиона долара.

Макар че след свалянето на Милошевич се наблюдава известно икономическо възстановяване, по-голямата част от икономиката продължава да работи с 50 процента от капацитета си, а балансът на текущите плащания показва дефицит в размер на 12 процента от обществения продукт.

Световната банка, която организира донорската конференция заедно с ЕС, оценява, че Югославия ще се нуждае от около 4 милиарда долара чужда финансова помощ през следващите 4 години.

Обещаните на Югославия пари показват стратегическото значение на страната за стабилността на Балканите. За миналата година цяла Югоизточна Европа получи едва 3,2 милиарда долара в чужди инвестиции.

Още три конференции за Югославия ще бъдат организирани през следващите години, за да се съживи съсипаната ѝ икономика, чийто крах може да се сравни само с този на албанската икономика, казва Увалич. "Страната е в пълен хаос и съществуват много, много големи проблеми във всеки аспект на организацията ѝ", казва Рори О'Съливан, служител на Световната банка.