Западът е разтревожен от начина, по който Виктор Орбан се опитва да укрепи властта си

Като млад политик Виктор Орбан спечели признание за защитата си на гражданските права и свободните избори. След като стана унгарски премиер, западните нации се притесняват от начина, по който се опитва да консолидира властта, включително чрез правителствени мерки срещу правозащитни групи. Една от групите, която попадна на мушката, е Унгарският съюз за граждански свободи, на който разчиташе самия Орбан през 2007 г., за да бъде оправдан по обвиненията в клевета.

За опонентите на консервативния лидер неотдавнашните действия срещу правозащитните групи, включително полицейските акции, са опит да се принудят да замлъкнат някои от последните останали критични гласове срещу все по-авторитарното управление. Орбан вече концентрира власт за своята партия ФИДЕС над много други институции в Унгария, включително медиите, съдилищата и централната банка.

ФИДЕС беше ясният победител на местните избори в цялата страна в неделя, като лявата опозиция отбеляза известен напредък само в Будапеща, а кандидатите от крайнодясната партия "Йоббик" спечелиха в няколко селски района. Без никакви избори, планирани до 2018 г., Орбан може да продължи своята трансформация на страната.

Орбан оправдава действията си срещу независимите групи, които защитават всякакви каузи, от правата на гейовете и на жените до свободата на медиите и антикорупционни кампании. В реч през юли той ги нарече "платени политически активисти, опитващи се да наложат чужди интереси в Унгария". Орбан освен това стигна до там, че заяви в реч, че иска да превърне Унгария в "нелиберална държава".

Излагайки плановете си да направи Унгария по-силна, той посочи Русия, Китай, Турция и Сингапур като примери за успешни страни, въпреки че не са либерални демокрации, а "може би не са изобщо демокрации".

Някои наблюдатели се опасяват, че със засилването на унгарската икономика и други страни от региона може да се изкушат да последват пътя на Орбан. Регионът, който вдъхнови света с мирните си антикомунистически революции преди 25 години вече е свидетел на известна ерозия на демокрацията, проблем за който Белият дом напоследък изразява загриженост.

Западни лидери се притесняват от проруската политика, възприета напоследък от няколко централноевропейски страни, включително България, Унгария и Словакия, предимно по икономически причини. В частност САЩ и ЕС се борят срещу плановете на България да построи тръба за руския газ, целяща да изключи Украйна от доставките за Европа. Има и притеснения за дълбоко вкоренената корупция в Румъния и на други места.

"В целия регион двойните ракови образувания на отстъплението на демокрацията и корупцията заплашват мечтата, за която работиха толкова много хора от 1989 г. насам", заяви този месец помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, визирайки годината на падането на комунизма в Централна и в Източна Европа. "И дори се възползват от плодовете на членството в НАТО и ЕС, виждаме лидери в региона, които изглежда са забравили ценностите, на които се базират тези институции."

Мерките на унгарското правителство срещу независимото гражданско общество се фокусираха предимно върху 13 групи, обвинени във връзки с политическата левица, които получават средства от благотворителната фондация, наречена "Норвежки грантове". Фондът е създаден от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, страни които не са част от ЕС, но въпреки това са интегрирани с единния пазар и искат да дадат нещо в замяна на блока, като помогнат на по-малко развитите страни в него.

Много от тези групи, като борещите се с корупцията "Транспeрънси интернешънъл" и "Кей монитър", наистина са критични спрямо Орбан, а някои, като защитниците на правата на гейовете и жените, може да не се вписват в неговата визия за консервативна националистична държава.

Кабинетът на Орбан поиска през май от Службата за правителствен контрол да разследва как "Норвежки грантове" е отпуснала 13,5 милиона евро (17 милиона долара) на стотици граждански групи в Унгария за периода 2009-2014 година. Оттогава сградите на групите, решили да използват фондове на "Норвежки грантове", бяха претърсвани от полицията, данъчните им номера бяха суспендирани, а купища документи и компютри бяха конфискувани.

"Сегашната политическа система в Унгария не толерира съществуването на критични гласове и успя да сплаши повечето от тях", каза Мате Даниел Сабьо, директор на Унгарския съюз за граждански свободи.

Президентът на САЩ Барак Обама отбеляза в реч миналия месец, че "от Унгария до Египет безбройни наредби и открито сплашване все повече атакуват гражданското общество".

Унгарските власти първоначално заявиха, че ръководителите на програмите по "Норвежки грантове" са свързани с опозиционна партия. Те промениха аргументите си, след като тези обвинения вече не изглеждаха защитими. Сега правителството казва, че е загрижено за отчетността и че мениджърите на фонда се водят от политически съображения при избора на кандидатите за бенефициенти.

Освен това те твърдят, че независимите организации трябва да стоят далеч от политиката, защото не са избрани от гласоподавателите.

"Унгарското правителство има напълно ясна и твърда позиция за механизмите на демокрацията", заяви правителственият говорител Золтан Ковач. "Упражняването на политическа власт е за политиците, политическите структури, тоест се основава на представителството".

Норвежкият посланик в Унгария Тове Скарстейн отрича, че "Норвежки грантове" е целяла да повлияе на Унгария в политически план.

"Как може това да е в наш интерес?", пита тя и добавя, че ефектът от полицейските акции е да накара гражданските групи да се чувстват "тормозени и заплашени".

Действията на Орбан показват дълбоките промени от 1989 г., когато той стана известен като млада политическа звезда с реч, призоваваща за свободни избори и изтеглянето на съветските войски от страната. Това беше смела постъпка, която му спечели уважението на мнозина, предвид че комунистите все още бяха на власт.

Той запази доброжелателството на западните лидери в продължение на много години.

През 1998 г., няколко месеца след началото на първия му мандат като премиер, той се срещна в Овалния кабинет с президента Бил Клинтън, който заяви: "Наистина много се вълнуваме за това, което става в Унгария, вълнуваме се за младото ѝ, енергично и прогресивно ръководство."

51-годишният Орбан е бил изправен пред много критики, откакто се върна на поста през 2010 г. с мнозинство от две трети в парламента, което му позволи да започне да централизира властта. Той беше преизбран със смазващо мнозинство по-рано тази година, след като промени избирателния закон по начин, който облагодетелства неговата партия.

Западните лидери вече почти никога не посещават Будапеща, а Клинтън показа, че вече не се възхищава на Орбан.

"Унгарският премиер заяви, че харесва авторитарния капитализъм", заяви миналия месец Клинтън в програмата "Дейли шоу" на Джон Стюарт. "Но той просто казва "не искам никога да ми се налага да напусна властта". Обикновено такива хора просто искат да останат завинаги и да правят пари."

По БТА