Западът трябва добре да прецени заплахата от албанския национализъм

Почти през целия двадесети век Европа се разкъсваше в борби за граници. През 1975 година срещата на високо равнище във Финландия се опита да сложи край на всичко това: окончателният договор от Хелзинки обяви, че оттук насетне границите на европейските страни няма да се променят със сила. Мъчителните, смъртоносни болки на СР Югославия поставиха на изпитание докрай този принцип. Не толкова в Босна, където международната интервенция трябваше да я предпази от външна агресия, а в Косово, където нещата бяха различни.

Засега НАТО настоява, че провинцията ще остане част от Югославия. Докато обаче интересите на Косово и Сърбия продължават да се преплитат и да се сблъскват, става все по-трудно да се възприема това становище.

Все по-вероятни изглеждат автономията и независимостта на провинцията. Това означава, че международните граници ще бъдат променени със сила "с помощта" на събития, подети от въоръжените албански сепаратисти. В този случай, някои активисти на АОК спорят, че след като това се случи в Косово, защо да на стане и в Македония, където също има голяма албанска общност? Така Западът сега е принуден да се сблъска с непредсказуемите последствия на кампанията си в Косово.

Ако международната общност покаже ясно, че няма да приеме промяна в границите на Македония, част от заряда на албанския екстремизъм, по-конкретно на Армията за национално освобождение /АНО/, която е издънка на АОК, може да секне. Американците трябва да започнат да се вслушват в съветите на своите европейски партньори, като престанат да демонизират сърбите, и вземат на сериозно заплахата от албанския сепаратизъм.

Трябва да се вземат конкретни мерки. Традиционно, партизанските движения са процъфтявали на Балканите, с което се е развила и тактиката на борба в планините. Границата на Македония с Косово ще трябва да се охранява от американците много по-сериозно, отколкото сега.

НАТО трябва да си даде сметка за регионалната природа на проблема. Възможността от конфликт в Македония разтревожи всички съседи на Македония. Сърбия може да е била враг в Косово, но без нейната помощ, особено при полицейската охрана на буферната зона в Южна Сърбия, нещата ще се влошат още повече.

Що се отнася до България, която може да предостави военна помощ на Скопие, страната има опит от първата половина на века, когато бе разкъсвана от искания на македонски активисти. Така че българите са наясно колко важно е да се запази спокойствие.

Повечето от албанците също не споделят идеите на АНО. По-голямата част от младите хора напуснаха страната, която е най-бедната в Европа.

Със съкращения
Заглавието е на редакцията
*Авторът е проф. по история в Birkbeck College, Лондон