Западногермански градове завиждат на процъфтяващите източногермански градове

Порутено кметство, разбити улици, търговска артерия, осеяна с магазини със спуснати кепенци. Всичко това се случва в град Витен, в Западна Германия. Там мизерията кара някои общини да винят за своята криза бившата ГДР, която двайсет години след германското обединение все още получава големи субсидии, пише в свой репортаж Франс прес във вторник.

Тази ситуация не е новост. В много градове на провинция Северен Рейн-Вестфалия тя е смятана за директна последица от замирането на промишлеността в един район, който дълго време беше средище на минодобива и на черната металургия. Във Витен, град със 100 000 жители, в местното стоманодобивно предприятие работят само 1750 души. Преди 40 години там работеха 7500 души, разказва финансовият директор Матиас Клайнсшмит.

"А от 1992 г. ние всяка година сме отчитали дефицит с изключение на една единствена година", допълва той.

Нивото на безработицата във Витен е високо (8,9 процента срещу 7,4 процента средно в Германия) и нейните последици, главно острите социални проблеми, тегнат директно върху финансите на общината, отговаряща за отпускането на социалните помощи и за детските надбавки.

Федерацията на германските общини смята, че около 10 процента от тях са в критична финансова ситуация, въпреки че като цяло тяхното положение се е подобрило през последните две години благодарение на траен икономически растеж.

Във Витен критичната финансова ситуация се изразява в повсеместни съкращения - един басейн беше закрит, поддръжката на зелените площи пострада, качеството на услугите се влоши, разказва Клайнсшмит.

В другия край на Германия близо до границата с Чехия неговият колега Свен Крюгер, отговарящ за финансите на саксонския град Фрайберг, няма подобни проблеми. От 2007 г. и благодарение на установяването в 40-хилядното градче на голям играч в сектора на слънчевата енергия хазната на Фрайберг е пълна. Градът обнови средновековния си замък, а центърът му стана кокетен. Фрайберг инвестира масово и в детски градини.

Кметовете на затруднените градове в Западна Германия гледат със завист на общини като Фрайберг и на фона на предизборната кампания в Северен Рейн-Вестфалия критикуват субсидиите на Западна Германия за Източна Германия, които все още са в сила повече от две десетилетия след обединението.

Франк Барановски, кмет на Гелзенкирхен, критикува разпределянето на субсидиите според географските посоки, което е отживелица. Други градове като Дортмунд или Дуизбург се присъединиха към хора от критики, въпреки че тонът им не е чак толкова ожесточен.

Витен може да изчисли много точно цената, която плаща по силата на пакта за солидарност - договора, който урежда трансфера на субсидии от Западна към Източна Германия. Тази цена за Витен възлиза на 3 милиона евро годишно, или на 60 милиона евро от 1991 г. досега. Но според Клайнсшмит да се обсъждат тези цифри няма никакъв смисъл. Още повече пък да се обсъжда пактът, който ще бъде в сила чак до 2019 г. и въпросът за неговото предсрочно прекратяване не стои изобщо на дневен ред.

"Правителството изобщо не поставя под въпрос този пакт", обяви миналата седмица държавният секретар към министерството на вътрешните работи Кристоф Бергнер.

Във Фрайберг, който от пет години няма повече нужда от средствата, отпускани по силата на пакта за солидарност, Крюгер отхвърля отправените от Западна Германия критики. "Западът също получаваше финансова помощ от американците, за да се възстанови след Втората световна война", припомня той. "Западът имаше 40 години да построи наново всичко, а ние разполагахме само с 20 години", допълва той. "Шансът изигра ключово важна роля за положението на Фрайберг", допълва Крюгер.

"Източногерманските градове като Фрайберг са изключение", твърди и федерацията на общините в Саксония. В Източна Германия безработицата е все още около два пъти по-висока от тази в Западна Германия. С изключение на някои места, които съумяха да създадат отново динамичната промишлена среда, Източна Германия страда от големи структурни проблеми.

Дори във Фрайберг "ние имаме още много за вършене", признава Крюгер и посочва за пример пътищата, "които дори не заслужават да се наричат с това име". Но подобно на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който смята, че трябва да се въведат други правила, Крюгер също смята, че е разумно да се изработят други механизми за разпределянето на субсидиите след 2019 г. "Тогава ние ще сме разполагали с 30 години, което ни устройва", казва той.