Записите са "национален спорт", в който прокуратурата е държавен първенец

Главният прокурор Иван Гешев се възмути като гражданин, че сме "превърнали записването с телефони в някакъв национален спорт". Реакцията му бе по повод изтеклия скандален запис, за който се твърди, че е от разговор на министър-председателя Бойко Борисов. На шестия ден след появата на записа, Гешев съобщи, че прокуратурата ще провери дали става дума за манипулиран монтаж или незаконно СРС. Междувременно обаче изтекоха снимки от спалнята на премиера, на които се виждат пачки от по 500 евро в чекмедже.

Разбира се, ценностна система на Иван Гешев не му позволява да се докосва до нещо толкова долно като снимките на бельото в спалнята на премиера, нито до съдържанието на чекмеджетата му, нито до въпросния запис. Прокурор Гешев ще остави на своите подчинени прокурори да решат напълно сами (всички му вярваме) дали да разследват или не. Той е просто един висш административен ръководител на прокуратурата, който рязко е забравил правомощието си да се самосезира.

Самосезирането на главния прокурор е правомощие, което неговият предшественик и ментор Сотир Цацаров не забрави и не се криеше зад подчинените си.

"С това, което правим, ако изобщо приемем, че е коректен този запис или който и да е запис, в последните 20 години генерираме само едни скандали, с които даваме лош, изключително лош сигнал към нашите европейски партньори не толкова, а към българските граждани", обясни Иван Гешев в сряда.

Записът от СРС срещу президента

Забележително на тази оценка е, че тя идва по-малко от пет месеца, след като прокуратурата разпространи записан със специални разузнавателни средства разговор на президента Румен Радев. Държавният глава определи случая като "брутална атака" и обвини прокуратура в грубо нарушение на закона.

Главният прокурор отговори, че няма нарушения и обясни, че "прокуратурата и главният прокурор не влизат в лични битки. Работата на главния прокурор и на прокуратурата е да провеждат действия за спазване на закона".

Проблемът в този случай бе именно със Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). Гражданите могат да бъдат следени и подслушвани само за разкриване на тежки умишлени престъпления или по отношение на дейности, свързани с националната сигурност.

В случая записът на президента са направени по искане на цивилна прокуратура, въпреки че мишените са били висши военни, което е незаконно. Извън това записите не са унищожени, въпреки че в тях няма данни за извършено тежко умишлено престъпление. Законът изрично пояснява, че записите трябва да бъдат унищожени в срок от 10 дни.

Вместо да бъдат унищожени, те бяха публикувани, но не само това. Иван Гешев сезира Конституционния съд, а президентът, който има абсолютен имунитет, бе атакуван челно от Гешев, докато настояваше за намаляване на властта на главния прокурор. Прекият резултат е, че вече осем месеца Румен Радев не инициира обещаната поправка в конституцията.

Преди това прокуратурата обяви война на единствената институция в държавата, която има право да проверява как се подслушва – Националното бюро за контрол на СРС. Резултатът е, че бюрото бе превърнато в безгласна буква.

През последните девет години прокуратура на три пъти бе разтърсвана сериозно от скандали с употребата на СРС.

Прокуратурата има трайна практика – съдържанието на записите не я интересува

Премиерът Борисов и прокуратурата не за пръв път се оказват в ситуация като сегашната. Може да се каже, че прокуратурата си е изградила нещо като институционална практика – не се интересува от съдържанието на записите, разкриващи корупция, търговия с влияние и злоупотреба с власт по високите етажи на властта.

На 5 януари 2011 г. главният редактор на "Галерия" обяви съдържанието флашка, получена в редакцията по пощата десет дни по-рано. От нея се чува гласът на покойния вече бивш шеф на митниците Ваньо Танов да обяснява, че има натиск от МВР да не се работи по определени фирми. Споменати поименно са "Била" за фалшиви бандероли и "Лукойл" за гориво.

Пет дни по-късно изтича нова порция записи. Разпространени са стенограми от разговори на Ваньо Танов с ключовите депутати от ГЕРБ Менда Стоянова и Искра Фидосова. От тях става ясно, че двете ходатайстват пред Танов за назначения в митниците. Менда Стоянова настоява за шеф на митницата в Пловдив да бъде сложен човек, окачествен от Танов като "бандит" и "жив престъпник".

На 14 януари избухва основната мина. Вестник "Галерия" разпространява нови четири разговора, записани със специални разузнавателни средства. Чува се Бойко Борисов да казва на Ваньо Танов: "Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция".

"Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не...", казва премиерът. После уточнява: "Ако трябва, обади му се (на Симеон Дянков – б.р.) ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам (Мишо Бирата-б.р.)".

Независимата френска криминалистична лаборатория "Lipsadon" обявява, че записът на разговора Борисов-Танов е неподправен и няма следи от манипулации на съдържанието му. Бойко Борисов казва, че разговорът е манипулиран.

Прокуратурата обявява, че Ваньо Танов е подслушван законно във връзка с разследване за корупция на митницата в Свиленград. Служител на МВР "по своя преценка" е филтрирал информацията и тя не предадена на прокурор. По "случайност" прокурорът е Пламен Георгиев, който направи стабилна кариера с протекцията на ГЕРБ и се издигна до шеф на антикорупционната комисия, докато не гръмна скандала с терасата му. След това Борисов го прати консул във Валенсия. Прокуратурата нищо не направи с този запис, защото БАН обяви, че записът бил манипулиран. По-късно се разбра, че манипулацията се състои в това, че е презаписван.

Две години по-късно избухна аферата "Банкя". Анонимен "доброжелател" разпрати по пощите запис от дома на Бойко Борисов в Банкя. Ясно се чува как градският прокурор на София Николай Кокинов води свойски разговор с министър-председателя, показва колко близък го чувства, обсъждат се журналисти и неща от кухнята на властта. Накрая Кокинов казва на Борисов, че той си е избрал главния прокурор Сотир Цацаров. Прокуратурата не проверява данни за търговия с влияние, защото това би означавало да засегне директно шефа си. Разследва кой е правил записа. Накрая цялата история приключва с това, че записът е незаконен. Единственият пострадал остана Кокинов, който напусна прокуратурата.

След това разследващият сайт "Биволъ" публикува записите по "Яневагейт". Разследване за търговия с влияние нямаше, въпреки твърденията на шефката на Софийския градски съд, че Борисов нарежда на Цацаров да "опрасква" съдии. Проверяваше се кой е направил записа. Накрая не се установи и въпросът бе приключен.

Сега главният прокурор Иван Гешев показва, че и новият записи ще отече по същия начин. Проверява се кой е направил записа и дали е манипулиран, а не твърденията в него.

"Кои записи? Какво съдържание? А откъде знаете какво ще се проверява, защото аз не знам". Така главният прокурор Гешев отговори на въпросите на журналистите за скандалите, свързани с министър-председателя.