Заплахата от Ал Каида, за чието създаване допринесоха САЩ

Лидерът на "Ал Каида на Арабския полуостров" Насер ал Ухайши

Ако новата децентрализирана Ал Каида е такава заплаха, че 19 посолства, консулства и други дипломатически мисии на САЩ трябва да се затворят за една седмица, вината за това носи едно десетилетие неправилна американска политика.

Арабската пролет допринесе за това, тъй като създаде властови вакууми, от които се възползваха антизападно настроени джихадистки екстремисти. Но късогледият процес на вземане на решения във Вашингтон определено изигра огромна роля и макар и да се надявам, че поумняваме, имам съмнения по въпроса.

Решението на президента Обама да нареди затварянето на американски мисии в голяма част от мюсюлманския свят породи рядка двупартийна подкрепа на Капитолийския хълм, където членовете на комисиите по разузнаването на Камарата на представителите и на Сената подчертаха сериозността на заплахата. Сенаторът републиканец Саксби Чамблис я нарече "най-сериозната заплаха, която съм виждал в последните няколко години". Конгресменът републиканец Майкъл Маккол заяви, че "решението на администрацията да затвори тези посолства всъщност беше много умно решение".

Трудно е да се спори с предпазливостта. Същевременно обаче е трудно да се разбере до каква степен да се тревожим. Осама бин Ладен лежи във воден гроб. Организацията му, която едно време се базираше в Афганистан, е разбита. Редовно се съобщават новини за някой, представян като важен член на ръководството на Ал Каида, който е убит от ракетен удар с безпилотен самолет. Има разминаване между тези успехи и нуждата да се затворят толкова много американски мисии, като същевременно се отправя предупреждение към пътуващите, поради страх от ново нападение.

Най-съдбоносният избор и най-голямата стратегическа грешка беше да се нахлуе в Ирак. Епичната злополучна авантюра на Джордж У. Буш отклони ресурси и внимание от войната в Афганистан, което даде възможност на талибаните да се окопитят. Войната в Ирак осигури и нови точки за фокусиране на джихадисткото недоволство, например Абу Гариб, и разпали тлеещия междуверски конфликт между сунитите и шиитите.

Ал Каида пусна корени в обхванатия от хаос Ирак. Тя направи същото в потопения в беззаконие Йемен - дом на клона на Ал Каида, който е отговорен за сегашната тревога.

Първоначалната Ал Каида може и да бере душа, а оцелелите ѝ лидери да се укриват в Афганистан или Пакистан, но терористични групи с това име полагат всички усилия да продължат борбата.

Първо Буш, а след него Обама откриха изгодата от безпилотните самолети с дистанционно управление като средства за водене на война. Обама на практика води кампания на целенасочени убийства, която опустошава редиците на различните разклонения на Ал Каида. Тази стратегия има очевидното предимство да не поставя в опасност живота на американци.

Неизбежните съпътстващи щети - смърт на цивилни, разрушаване на инфраструктура - обаче допринасят за вербуването на нови бойци на Ал Каида.

Арабската пролет създаде възможности за джихадистите из целия регион. Сега има активен клон на Ал Каида в Либия, където екстремисти нападнаха консулството на САЩ в Бенгази през 2012 г.

Нейно разклонение за кратко окупира Северно Мали преди да бъде изтласкано от френска намеса. Друг клон води борба срещу режима на Башар Асад в сирийската гражданска война.

А ако военните управници на Египет продължат действията си срещу "Мюсюлманските братя", нищо чудно да станем свидетели на появата на някакво разклонение на Ал Каида в най-населената страна в арабския свят, което може да се установи в почти неуправляваните племенни райони на Синайския полуостров.

С някои изключения - Бахрейн, Йордания, Саудитска Арабия - администрацията на Обама се опита да подкрепи народните движения и да окаже силен натиск за демокрация. След тези усилия Обама научава, че никое добро дело не остава ненаказано. В Египет например двете страни не са съгласни почти за нищо, освен че и двете се чувстват предадени от САЩ.

Спорното за мен в политиката на Обама не е, че президентът е положил твърде много усилия да сложи край на "войната с терора", както твърдят ястребите. Спорното за мен е, че той не се полага достатъчно усилия да изостави метафората с "войната" като непригодна за една фундаментално идеологическа борба.

Трябва да мислим за ангажиране, не за намеса. Трябва да отделяме повече пари за упражняване на "мека сила" и по-малко за военна сила. Трябва да осъзнаем, че останалата част от света няма непременно да се промени, за да пасне на нашите желания. А целта ни трябва да е на света да има по-малко антиамерикански настроени терористи, а не повече.

Оказва се, че Ал Каида е като локва живак. Ударете я с чук и се озовавате с 10 малки локви вместо една голяма.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?