Заплахите на енергийната криза

ПРОБЛЕМИ С ОБНОВЯВАНЕТО НА ОСНОВНИТЕ ФОНДОВЕ В ОТРАСЛИТЕ НА ТОПЛО-ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ КОМПЛЕКС (ТЕК)

Анализът на състоянието на ТЕК позволява да се направи извод, че се задава дълбока енергийна криза, която заплашва да срине прогнозните темпове за икономическо развитие на страната. Най-важни признаци за кризата са тежкото финансово състояние на повечето енергийни, петролни, газови и въгледобивни компании и острият дефицит на инвестиции, които да гарантират запазването на производствените мощности и тяхното развитие.

Започналият подем в икономиката изостри проблемите със слабата финансова устойчивост и дефицита на инвестиции в топло-енергийните компании. Свидетелство за сериозните финансови проблеми в отраслите на ТЕК бе отправеното от Газпром предупреждение към компанията "Единна енергосистема на Русия", че намалява обемите на доставяния газ за електростанциите с 12,2 милиарда кубически метра през 2000 г., с 20 милиарда кубически метра през 2001 г. и с 30 милиарда куб. метра през 2002 г.

На свой ред "Единна енергосистема на Русия" предвижда, че при 4-процентно годишно увеличаване на електропотреблението, може да възникне дефицит на генериращи мощности през 2003-2005 г. Недостигът на газ за електростанциите и необходимостта или той да бъде заместен с други енергоресурси, или да бъде спряно нарастването на електропотреблението, е първият симптом за очертаващата се енергийна криза, чието преодоляване ще изисква съществена промяна на териториално-производствената структура на ТЕК и на енергийната политика като цяло.

Една от главните причини за създалата се ситуация е неудовлетворителното състояние на производствените фондове в отраслите на ТЕК на Русия. Естественият процес на изчерпване на използуваните залежи от енергоресурси и излизането от строя на производствени мощности през последните 10 години не се компенсира с въвеждането в експлоатация на нови. Освен това във въгледобивната промишленост този процес беше ускорен с масовото затваряне на нискоефективни предприятия.

В газовата промишленост и електроенергетиката определените от държавата цени през последните три години изключиха възможността да бъде финансирано разширяването на възпроизводството и дори направиха нерентабилно функционирането на част от енергийните компании. Проблемът се усложнява от масовата неплатежоспособност на потребителите.

В ПЕТРОЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ се наблюдава качествено влошаване на суровинната база на отрасъла: в главните нефтогазови провинции - Западен Сибир и Урало-Поволжието добивите намаляват. Изразходването на запасите на действащите находища достигна 54 процента, а делът на трудноизвлекаемите запаси - 55-60 процента и продължава да расте. Ресурсният потенциал на новите нефтогазови провинции като Тимано-Печорския район, Източен Сибир и Далечния Изток са неколкократно по-малки от старите, а усвояването им ще изисква големи разходи.

Неудовлетворително е състоянието на транспортните комуникации. В петролната промишленост около 70 процента от магистралните нефтопроводи се експлоатират вече повече от 20 години. Особено нерадостна е ситуацията в нефтопреработването. Това се отнася както за структурата и разпределението на нефтопреработвателните мощности, така и за състоянието на основните фондове, чието износване е вече близо 80 процента. Дълбочината, на която се преработва нефтът, средно за целия отрасъл е едва около 65 процента, докато в цял свят този показател обикновено достига 80-90 процента.

В ГАЗОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ базовите находища в Западен Сибир, осигуряващи основната част от добивите, са вече до голяма степен изчерпани: Медвеже е изразходвано 78 процента, Уренгойското - 67 процента, Ямбургското - 46 процента. През 2000 г. от находищата, навлезли в период на намаляващи добиви, беше получен над 85 процента от целия добив на газ в Русия.

Особено тежко е положението в газотранспортната система на Русия, която се развиваше най-интензивно през 1975-1985 г. Към момента 13 процента от газопроводите са в експлоатация повече от 30 години, 20 процента - от 20 до 30 години, 10 процента - от 10 до 20 години. Едновременно с това през последните 10 години пускането на нови магистрални газопроводи и на техни разклонения намаля почти десетократно. Ако през 1990 г. бяха построени около 4000 км. газопроводи, то през 1998 г. те са едва 450 км.

От подмяна се нуждаят газоизпомпващите агрегати, монтирани на компресорните станции. При проектен жизнен цикъл 15-17 години, 15 процента от мощностите на газоизпомпващите агрегати се експлоатират над 25 години. 85 процента от парка са съставени от газови турбини, 30 на сто от които са морално и физически остарели. През последните 10 години намаля съществено обемът на преработвания природен газ.

Във ВЪГЛЕДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ беше извършено доста радикално преструктуриране на мините, довело до ликвидиране на най-губещите от тях. От една страна това позволи да бъде повишена производителността на труда с над 30 процента, но от друга доведе до общо намаляване на мощностите на шахтите и откритите рудници с около 10 процента. Състоянието на основното минно и кариерно оборудване се характеризира, както и в другите отрасли на ТЕК, с висока степен на износване, оценявано на 60-70 процента. Въпреки повишените изисквания към качеството на въглищата, намалява относителното съдържание на въглища в рудата (от 43 процента през 1990 г. на 40,5 процента през 1999 г.).

Изключително острият дефицит на инвестиции в елекроенергетиката възпрепятства преустройството на структурата на електростанциите и тяхната модернизация. Поради това се вземат половинчати мерки, удължава се срокът на живот на оборудването. Степента на износването на производствените фондове в електроенергетиката през 2000 г. беше над 50 процента, при това износването на активната част от основните фондове достигна 65 процента, а пълното им износване - около 26 процента.

ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В ТЕК

Само за поддържането на съществуващите мощности на всички отрасли от ТЕК като цяло, ще са необходими над 60 милиарда долара за следващите 5 години, а до 2020 г. - 460-600 милиарда долара.

Такъв обем капиталовложения при условията на самофинансиране ще наложи съществено повишаване на цените на енергоресурсите особено в отраслите на ТЕК от естествените монополи. Така цените на газа трябва да нараснат около 2,5 пъти, а на електроенергията - 1,5-1,6 пъти.

Ако се запази съществуващата енергоемка отраслова структура на икономиката, увеличаването на цените, необходимо за простото възпроизводство на мощностите на ТЕК, трябва да доведе до повишаване на годишното равнище на инфлацията с 6-7 процента, което ще предизвика съществено забавяне на темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт. Още по-голямо влошаване на макропоказателите на икономиката трябва да се очаква в бъдеще, ако се запази ресурсната ориентация на нейното развитие, продължи нарастването на вътрешното енергопотребление и се увеличи износът на енергоресурси.

Очакваната ситуацията, характеризираща се с висок относителен дял на добавената стойност от отраслите на ТЕК в брутния вътрешен продукт и намаляващи темпове на икономически растеж, може да се интерпретира като проява на дълбока енергийна криза, аналогична със световната енергийна криза от 1973-1974 г.

ЕНЕРГОЕФЕКТИВЕН ВАРИАНТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА

Буди тревога фактът, че през 2000 г. около 5 на сто от общия обем на инвестициите бяха насочени към отраслите от ТЕК и в транспорта. Запазва се разривът между финансовото осигуряване на отраслите от ТЕК и останалата икономика. Не можем да си позволим да влагаме толкова значителни финансови средства, за да се поддържа равнището на добив на природни ресурси и за тяхното транспортиране. Всъщност Русия няма друг разумен вариант за развитие, освен коренно преструктуриране на икономиката, нейното модернизиране и отказ от ресурсодобивния мироглед.

Единствената възможност да бъде избегната дълбока енергийна криза е пътят, по който вече минаха всички развити и част от развиващите се страни през 1974-1984 г. след световната енергийна криза. Мащабното преструктуриране на националната икономика, както и политиката на икономии на енергия им позволи да постигнат достатъчно интензивно икономическо развитие на практика без да увеличават потреблението на първични енергоносители.

Асоциацията за развитие на енергетиката на Русия и Топло-енергийният независим институт разработиха проект за енергоефективно развитие на икономиката и нейното енергийно осигуряване. Ето основните идеи в този проект:

1. Повишаване на темповете на растеж на неенергоемките отрасли на икономиката, ориентирани към потребителския пазар и увеличаване на дела им в БВП 2-3 пъти до 2015 г. По предварителни оценки, отчитащи платежоспособното търсене, неенергоемките отрасли за производство на стоки и услуги могат да постигнат 10-15 процента ръст годишно.

Очакванията са за рязко ускоряване на развитието на търговията и общественото хранене, информационните услуги, външния и вътрешния туризъм и някои други, които в момента формират около една трета от БВП на страната. Търсенето на тези видове услуги и потенциалните възможности в тази сфера позволяват да се предположи, че темповете на развитието им ще достигне 10-12 процента годишно.

2. Забавяне развитието на енергоемките отрасли от тежката промишленост, чиито мощности достигнаха определено равнище на засищане на вътрешните нужди на икономиката и не ограничават нейното преструктуриране. Както показват предварителните разчети, делът в БВП на енергоемките отрасли на тежката промишленост може да бъде намален в перспектива 1,5-2 пъти.

3. Рязко активизиране на политиката на икономия на енергия. По сегашни оценки, икономически целесъобразните енергийни икономии могат да достигнат 30 процента от общото равнище на енергопотреблението. Това ще даде възможност, при съответна ценова политика и след редица организационни мерки, още в първите години да бъдат спестявани по 2-3 процента горива и енергия без съществени инвестиционни разходи.

Предлаганите промени в отрасловата структура на икономиката, както и отчитането на реалните възможности за активизиране на политиката за икономии на енергия, позволяват да се прогнозира за периода до 2015 г. годишен ръст на БВП в пределите на 6-8 процента. При това енергоемкостта на БВП към 2015 г. трябва да намалее в сравнение с 1999 г. 2,2-2,4 пъти.

По предварителни оценки, осъществяването на предлагания енергоефективен вариант за развитие на руската икономика със стабилизиране на вътрешното потребление на първични енергоресурси ще доведе до намаляване на необходимите инвестиции в ТЕК с 60-80 милиарда долара за периода до 2015 г. в сравнение със съществуващите ведомствени разработки за развитие на отраслите от ТЕК.

*Авторът е директор на Асоциацията за развитие на енергетиката на Русия