Заплахите пред България не са икономически, а политически

Няма сериозни икономически заплахи за финансовата и макроикономическа стабилност в България, основните заплахи са политически. Около тази теза се обединиха експерти, които участваха в дискусия за макроикономическата стабилност, организирана от Институт "Отворено общество".

Икономиката се развива добре, частният сектор дърпа напред, въпросът е може ли държавата и политиците да съсипят всичко това, и отговорът е "да", каза Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Според него това може да стане, ако се влошат дълговите показатели и се стигне до дефицит държавният бюджет, ако държавата започне да харчи много повече, отколкото приходи събира. 

Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч” смята, че пречка пред по-бързия ръст на българската икономика е правителствената политика за изплащане на външния дълг и заделянето на резерви. В дългосрочен план при липсата на реформи най-големият проблем ще бъде емиграцията, заяви Богданов.

“В дългосрочен план, ако България е лошо място за живеене, хората и особено читавите хора ще се махнат. А махнат ли се читавите хора, никакви инвестиции във физически капитал не могат да компенсират липсите на човешки капитал, на иновации, на творчество, на талант и желание за работа”.

Според прогноза на “Индъстри уоч”, разпространена в неделя, фискалният излишък в страната ще остане значителен. Очаква се за 2007 г. да бъде 3.7% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при силно преизпълнение на бюджетните приходи, за което допринесе намалението на данъчните и осигурителни ставки. Проучването на “Индъстри уоч” е базирано на проучване сред водещи български икономисти.

На база на наличните данни до средата на 2007 г. се увеличава оптимизмът за ръста на БВП, предвиждан да бъде 6.4% за годината, както и за запазване на икономическия растеж през следващата година. Това е прогноза, която се различава от опасенията за “прегряване” на икономиката. Въпреки че се очаква по-бърза инфлацията на потребителските цени, в доклада се посочва, че няма наличен риск пред паричната и финансовата стабилност в страната.

В доклада се посочва, че нито една от водещите политически сили не е изразила намерение за премахване на валутния борд. Очаква се увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс в синхрон с увеличаването на притока на капитали в икономиката. Общите инвестиции – местни и чужди се очаква да растат с над 23% в реално изражение тази година. През 2008 г. очакваният ръст на инвестициите е в диапазона 15-22 процента.

На дискусията за макроикономическата стабилност експертите подчертаха необходимостта от реформи в проблемните сектори като образование, здравеопазване, администрация, армия и др. 

Георги Ангелов обобщи, че публичният сектор като цяло е неефективен, а заетите в него нямат желание за реформи, какъвто е случаят със стачкуващите учители.

Георги Ганев от “Българската макроикономическа асоциация” подчерта, че в момента има рекордно високо ниво на реалните доходи в България. Този показател вече надхвърля параметрите от 1989 г.

Като проблемен показател той посочи инфлацията, която по данни от септември е втората най-висока инфлация в рамките на ЕС, спрямо същия месец на предходната година, и третата най-висока инфлация, измерена като средногодишна.

Георги Ганев обърна внимание, че от няколко години насам съотношението риск-възвръщаемост в България е много по-привлекателно отколкото средно в останалия свят. Това може да се влоши при “внезапен стоп” – ако настъпи паника и всеки да започне да се изтегля от страната поради непредсказуемост. Ако това стане, може да се получи психоза, която да окаже натиск върху българската валута. Ганев посочи, че става въпрос за потенциална опасност и въпросът е доколко това може да се посрещне от буфера, изразяващ се в 22-23 млрд. лв. валутен резерв, което е 40 на сто от БВП.

Според Ганев финансовата стабилност няма да се срине, ако учителските заплати бъдат удвоени, но има риск, ако последва удвояване на всички заплати в публичния сектор. Той припомни, че това се е случило в Унгария, което е предизвикало загуба на конкурентоспособност, натиск върху цените нагоре, изтичане на инвестиции, намален приток на валута, отрицателен общ платежен баланс.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?