Заплащането на младите висшисти - от 570 до 3800 лева

Студентите по "Икономика" остават най-много

Заплащането на младите висшисти - от 570 до 3800 лева

Над 6 пъти - толкова е разликата между университетската специалност с най-високо средно заплащане за завършилите и тази с най-ниско възнаграждение. На върха по облагаем доход на висшистите, взели диплома в последните 5 години, са младежите, учили "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Средният им облагаем доход е 3805 лева. В другия край на класацията са младежите, учили "Социални дейности" в Медицинския университет в Плевен с 568 лева средно на месец.

Заплатите на завършилите са един от показателите за сравняване на университетите и специалностите в страната от рейтинга на висшите училища. Това и данните за реализацията на висшистите обаче би трябвало да са сред най-важните за потребителите на висшето образование в страната.

Но въпреки че за никого не е тайна, че най-големи възможности за работа и добро заплащане дават ИТ специалностите, инженерното образование и това свързано със здравеопазването, все още студентите в тези направления са далеч по-малко от младежите, които учат в направления като "Икономика" и "Администрация и управление".

Рейтинговата система се прави на базата на количествени показатели и не изследва причините защо кандидат-студентите продължават да избират специалности, които не биха им донесли толкова високи доходи и дори работа според квалификацията. Вероятните причини са няколко.

Първо, в университетите има много по-малко бройки за ИТ специалности в сравнение с икономическите.

Второ, в тези направления се влиза с по-високи оценки от дипломата, приемните изпити в масовия случай са доста сериозни и искат задълбочени познания по математика и природни науки. За това и министърът на образованието Красимир Вълчев коментира неотдавна, че интересът към тези области трябва да се насърчава още от първите години в училище, за да може това да предопредели и избора на висше образование.

Кои получават най-много

Трябва да се отбележи, че рейтинговата система измерва възнагражденията, които получават завършилите висше образование в последните 5 години. В повечето случаи става въпрос за хора, които са в началото на кариерата си. Те може и да работят не по специалността си, защото като студенти са били сервитьори или продавачи. Въпреки това данните показват, че повече от половината младежи не само не работят това, за което са квалифицирани, но и са на позиции, които не изискват висше образование.

Положителното е, че безработицата сред младите висшисти е доста ниска - средно 2.44 на сто. Има специалности като "Медицина" и "Военно дело", където на практика всички завършили работят и в повечето случаи по специалността си. Това обаче се дължи и на спецификата на тези професии. Завършилите военни университети на практика имат гарантирана работа в държавните структури, например.

Данните от рейтинговата система показват, че освен в специалностите, свързани с информационни технологии и компютърна техника, високо е заплащането и на завършилите "Математика", "Металургия", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Обществено здраве", "Електротехника, електроника и автоматика", "Военно дело".

Според данните обаче има значение не само специалността, но и в кой университет е придобита и къде се намира той. Така сред първите 50 специалности по ниво на заплащането на завършилите доминират висши училища от София.

Разлики

При възнагражденията в едно и също направление разликите между най-ниските и най-високите заплати спрямо университета може да са в рамките на два - три пъти. Така например завършилите ИТ специалности в Софийския университет взимат над 3800 лева на месец, а колегите им от Шуменския университет "Константин Преславски" получават средно под 1000 лева.

В направлението "Икономика" най-високи доходи имат възпитаниците на Софийския университет и Американския университет в Благоевград - над 2200 лева. доста по-ниско е възнаграждението на икономисти завършили училища като Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (850 лева), Висшето училище по агробизнес и развитие на районите (870 лева), Икономическият университет във Варна и Стопанската академия в Свищов (средно по около 990 лева).

Доста по-равностойно е заплащането на завършилите "Медицина" независимо от университета. Облагаемият доход на медиците е между 1300 и 1470 лева на месец.

Кой какво работи

Статистиката показва, че специалисти с образование, свързано с определени държавни нужди като "Военно дело", както и обучението по дефицитни професии като "Медицина" и "Информатика и компютърни науки" по-често работят това, за което са учили. Висшистите от доста професионални направления обаче най-често си намират работата, за която не се иска висше образование, а доста често най-разпространената професия се оказва продавач.

Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование от направлението "Туризъм" - по-малко от една четвърт от завършилите туризъм работят това. Средната им заплата също е ниска - 910 лева. В същото време в тази специалност са записани 5675 студенти, а бизнесът постоянно се оплаква от липсата на кадри и иска да се внасят такива от страни като Украйна.

Подобна ниска реализация има и за доста други направления като "Биологични науки", "Химически науки", "биологически науки", Животновъдство", "Растениевъдство", "Растителна защита", "История и археология", "Религия и теология", "Философия", "Материали и материалознание". За завършилите специалности от тези направления най-популярна се оказва професията продавач. Това работят между 10 и 13 на сто от дипломиралите се в последните 5 години, а този дял я нарежда на първо или второ място по популярност.

Разбивките според реализацията на студентите от конкретни висши училища показват, че като продавачи работят до една пета от завършилите. Например над 24 на сто от младежите с диплома по "Философия" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" работят в магазин.

Какво се учи

Според данните от рейтинговата система в специалности, които по принцип са по-популярни сред кандидат-студентите като "Икономика", "Администрация и управление", "Туризъм", "Право", "Психология", се обучават почти 80 000 младежи или близо една трета от всички учещи в университет.

На първо място е направлението "Икономика" с около 42 000 студенти, следвано с доста голяма разлика от "Администрация и управление" с над 18 000 обучаващи се. За сравнение "Компютърна и комуникациона техника" и "Информатика и компютърни науки" са на шесто и седмо място по брой студенти, но с доста по-скромните около 8000 души всяко.

"Математика" учат само 412 души, въпреки че средната заплата за специалистите от това направление е над 2200 лева.

Положителното е, че се увеличават студентите по "Медицина" и "Педагогика", които са сред оценените като дефицитни откъм кадри сектори. За разлика от медиците, които работят основно по специалността си, около 40 на сто от завършилите за учители работят нещо друго. Още по-голям е делът на училите за преподаватели по отделни предмети - близо 70 на сто, които не работят като такива.

Още по темата
Още от България