Заплатите на лекарите да зависят от квалификацията, региона и вида на болницата

Минималната заплата на лекарите в болниците да е 50% от средната за съответния регион и специалност и да зависи от квалификацията на конкретния лекар и от нивото на компетентност на лечебното заведение. Това предвижда методика за остойностяване на лекарския труд, изготвена от икономисти и представена от Българския лекарски съюз в понеделник. Методиката ще бъде внесена от съсловната лекарска организация в работната група към Министерството на здравеопазването, която се занимава с остойностяване труда на медицинските специалисти.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров обясни, че моделът стъпва на европейска директива от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Икономистите предлагат минимална заплата на лекар без стаж и допълнителна квалификация да се изчислява по един от двата начина: или 50% от средната брутна заплата за конкретния район и специалност или 60% от стойността на медианната заплата за конкретния район и специалност. Това базисно минимално възнаграждения ще бъде надграждано според квалификацията и стажа на конкретния лекар и върху него ще се натрупват клас прослужено време, допълнително материално стимулиране и другите съществуващи сега компоненти. Роля при определянето на възнаграждението ще играят и т.нар. нива на компетентност на болниците или това колко сложни медицински процедури извършват и какъв набор от медицински специалисти и апаратура поддържат.

"Предлага се класификатор на дръжностите с 4 степени и 6 ранга във всяка степен, въз основа на които да се надграждат възнагражденията според стажа и професионалната квалификация на всеки лекар. Предложението е заимствано от немския модел и съдържа 4 длъжности: ординатор; лекар специалист; старши лекар и началник на отделение, като за първите две длъжности има шест ранга в зависимост от стажа, а за другите две: три ранга", обясни Маджаров.

Заемането на съответните рангове за длъжности ще се основава на натрупания професионален опит и натрупани точки от следдипломно обучение.

"Към момента единственото, което интересува лекаря е колко пациенти идват при него", казва Маджаров и обяснява, че новата методика е опит професионалното развитие да се заложи като компонент за формиране на възнаграждението, без да се елиминират и досегашните стимули като например колко даден лекар е търсен от пациентите.

При своя анализ икономистите са идентифицирали съществуващите дисбаланси в системата и съществените разлики във възнагражденията в различните специалности заради подценените клинични пътеки, регионалните икономически различия, нивата на компетентност на болниците и др. Въз основа на тези фактори се предлагат коефициенти за компенсиране на дисбалансите. Така че не всички лекари да искат да работят в София или само в определени добре платени специалности. Маджаров коментира, че тепърва детайлите в методиката подлежат на обсъждане и може например да не се взима като база средната заплата по специалности, а средна заплата общо за лекар в региона, за да не се мултиплицират сегашните неравенства.

Експертите предлагат да има и годишна индексация на възнагражденията: с 50% от ръста на клиничните пътеки и 50% от ръста на инфлацията. "Т.е. ако има инфлация 10% и цените на клиничните пътеки са вдигнати с 5% повишението на минималните заплати трябва да е със 7.5%", посочи Маджаров.

За региони с публични лечебни заведения, които функционират в неблагоприятни икономически условия, следва да има държавна политика и допълнителна добавка към заплатите на персонала, подобна на Covid добавките, е един от изводите на икономистите. До този извод вече са стигнали и депутати от различни парламентарни групи, като подобни предложения се обсъждат и в парламента.

Момчил Мавров, началник на политическия кабинет на здравния министър д-р Асен Меджидиев, заяви, че целта на тази разработка е да се въведат най-накрая обекитвни показатели за остойностяване на лекарския труд, а не да се дадат конкретни стойности.

"След като има обективни критерии, ние ще имаме доказателства за това каква трябва да е заплатата на лекар в определена болница, с определено ниво на компетентност, работещ по определена специалност и при определено натоварване. След като имаме ясни, недвусмислени показатели и тежести, ще имаме справедливо заплащане на труда и тогава вече държавата на базата на тези показатели ще преценява дали има средства да поеме това задължение към персонала в здравеопазването", каза Мавров. По думите му конкретните критерии за формирането на лекарските заплати "трябва да са приети от всички и да са устойчиви".

"Не може да се изискват определена бройка лекари за изпълнението на дадена клинична пътека, а в същото време това изискване да не е подкрепено с необходимото заплащане", коментира д-р Маджаров. По думите му с тази методика за първи път ще има доказателства за това колко струва лекарския труд и това ще е отправна точка при преговорите за цени на клиничните пътеки и др.

Методиката за остойностяване на лекарския труд е изготвена от Съвета по икономически и публични политики - изследователска и консултантска мрежа към Института по икономика и политики (УНСС). Автори на анализа са Йосиф Йосифов, Кузман Илиев, Владимир Сиркаров, Никола Филипов и Михаил Кръстев.