Заплатите в спортната академия двойни на тези в медицинските ВУЗ-ове

Преподавателите в Националната спортна академия (НСА) вземат най-високите заплати във висшето образование, а възнагражденията в медицинските университети са едни от най-ниските. Това стана ясно в петък на конференция за проблемите на висшето образование. Средната брутна работна заплата в НСА за миналата година е била 1347 лева, докато възнагражденията на медицинските университети в Плевен и София са били съответно 729 лв. и 709 лева.

Разходите за обучението на студентите по медицина традиционно са по-високи от тези за другите специалности, което заедно с по-малкия прием обяснява и по-малките разходи за заплати в медицинските ВУЗ-ове.

Доц. Лиляна Вълчева, председател на синдиката "Висше образование и наука" съобщи, че са девет университетите-отличници по работни заплати, където средното брутно трудово възнаграждение е между 900 и 1300 лева. Освен НСА в тази група са Икономическият университет във Варна (1239 лева), УНСС (1062 лева), Националната художествена академия (988 лева), Югозападният университет (950 лева), СУ "Климент Охридски" (925 лева), Пловдивският университет (924 лева) и Техническият университет – София (908 лева) .

В тази категория със средна брутна работна заплата от 1000 лева попада и Медицинският университет във Варна, което Вълчева отдаде на доброто познанство на образователния министър Даниел Вълчев с ректора на ВУЗ-а доц. Анелия Клисурова и парите, които държавата налива там.

Единадесет ВУЗ-а са със средни брутни заплати между 750 и 865 лева, а на дъното на класацията с възнаграждения между 580 и 750 лева, освен медицинските университети в Пловдив, Плевен и София, са Шуменският университет, Минно-геоложкият университет, Химико-технологичният и металургичен университет, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Изненадващо в тази група попада и Университетът по архитектура, строителство и геодезия със редна брутна работна заплата от 665 лева.

Научният състав на БАН пък е със средна брутна работна заплата 634 лева.

Между 350 и 120 лева за допълнителните средства за докторите, а между 530 и 200 лева е добавката за степента доктор на науките. В БАН бонусите са най-ниски – по 60 лева за доктор и 100 лева за доктор на науките.

Според лидера на КНСБ Желязко Христов държавата е трябвало да започне да отделя 1% от БВП за наука още от тази година, а не както е заложено в Стратегията за развитието на науката през 2014 година. По думите му този въпрос стои още по-остро в условията на икономическа криза, тъй като именно развитието на науката е средство за преодоляването ѝ.

През последните три години 40% от заетите в системата на висшето образование и науката са я напуснали заради ниските заплати и лошите условия на труд и докато в ЕС на хиляда души се падат по 5.5 учени, то у нас съотношението е хиляда на 2.2.

Синдикатите на война със срочните договори и "университетските професори"

След младите учени, и голяма част от преподавателската гилдия и синдикатите се обявиха против готвения от МОН нов законопроект за научните степени и звания. Профсъюзите са против въвеждането на срочни трудови договори за асистенти, доценти и научни сътрудници и са на мнение, че не е редно законите да се променят в посока по-неблагоприятни условия от сега съществуващите.

"Ако бъдат въведени понятия като "национален професор" и "университетски професор", ще има дискриминация в трудово-правния статус на лица, изпълняващи еднакви дейности.

Синдикатите заявяват, че готвеният законопроект се прави без тяхно участие и заради това не трябва да се приема. Ако все пак документът бъде приет, те са решени да го атакуват в съда.