Заплатите в здравеопазването нарастват с 15-20% от догодина

Социалните партньори обявиха курс към премахване на тежкия дисбаланс между трицифрени и петцифрени заплати

Основните заплати в здравния сектор ще се повишат средно с около 15-20% от началото на следващата година, като най-чувствителен е ръстът при медицинските сестри, чиито начални заплати се вдигат от 700 на 900 лева.

Това предвижда колективният трудов договор в здравеопазването, който в четвъртък беше подписан от здравния министър Кирил Ананиев и синдикатите и работодателите в сектора. С колективния трудов договор на практика се уреждат минималните осигурителни прагове за различните позиции в бранша, но и в момента не всички заети в здравеопазването получават тези заплати, тъй като за закъсалите финансово болници се правят изключения.

Проблемът е в това, че с парите, които заработват по клинични пътеки от НЗОК, не всички болници могат да осигурят договорените заплати.

Реално договорените сега минимални основни заплати са с 5%-7% под средните за сектора.

При подписването представителите на работодателите и синдикатите заявиха, че с този договор се опитват да направят стъпка към преодоляване на тежкия дисбаланс между трицифрени и петцифрени заплати в сектора.

Разликите в заплатите на лекарите в отделните болници например са между 10 и 20 пъти, а през лятото имуществените декларации на болнични директори разкриха, че някои от тях притежават влогове и имоти за милиони.

Заплатите нарастват средно с 200 лева

Новият колективен договор предвижда ръст за всички заети в сектора средно с около 200 лева.

Минималната основната заплата на сестрите трябва да нарасне от 700 на 900 лева, като това ще се отрази на заетите в Спешна помощ, психиатричните болници, центровете по трансфузионна хематология, както и в училищата и детските градини.

Минималната начална заплата на сестрите в университетските и областните болници ще бъде 950 лева.

Увеличението е значително, но все още не изпълнява очакванията на професионалната организация на медицинските сестри, която настоява стартовата заплата да е три пъти минималната за страната – или около 1500 лева.

От 930 на 1150 лева се увеличава минималното основно възнаграждение на лекар със специалност, а в университетските болници то ще започва от 1250 лева. От 1350 лева на 1500 лева се покачват основните заплати на началниците на клиники.

Трицифрени и петцифрени заплати

“Всички заедно трябва да намерим начин да премахнем много тежките диспропорции във възнагражденията в здравния сектор. Това е публична тайна и ако този тристранен съвет начело с Министерството на здравеопазването не намери и не формира система, в която да се изгладят тези неравности, ние ще бъдем свидетели на това как цялата здравна система с изключение на няколко големи града ще остане без кадри“, заяви Мими Виткова, която представлява КРИБ в здравеопазването.

“Каквото и да се прави, с минимална работна заплата не могат да се задържат кадри. А диспропорциите в заплатите са много тежки – от трицифрени до петцифрени“, коментира тя.

За закъсалите болници се прави изключение

Представителят на КНСБ д-р Иван Кокалов заяви, че работодателите в сектора няма от какво да се притесняват, тъй като и в момента за закъсалите финансово болници се правят изключения и се допуска ръстът в стартовите заплати да е по-малък.

“Всеки работодател, който изпитва затруднение идва в отрасловия съвет и виждаме какви са възможностите и какво може да се постигне“, обясни той.

Колегата му от КТ “Подкрепа“ Камен Данов поясни, че в случаите когато дадена болница има възможност, но не осигурява договорените минимални възнаграждения, се пристъпва към процедурата за уреждане на колективни трудови спорове.

“Да тушираме алчността на някои, за да стимулираме всички“

Същевременно обаче синдикатите повдигнаха въпроса, че в момента наличният ресурс за възнаграждения се разпределя несправедливо.

“Трябва да търсим справедливо възнаграждение в сектора, защото от него зависи качеството на медицинската помощ. Няма как да бъде качествена медицинската помощ когато една медицинска сестра получава с 5-10 лева над минималната запалата. Има такива случаи. И ние да искаме от нея да работи качествено и да се усмихва“, заяви Кокалов.

По думите му трябва да се намери съгласие за по-справедливото разпределение на ресурса.

“Все пак работата в здравеопазването е екипна, отборна. Ако има “звезди“, тези “звезди“ се крепят на работата на всички останали, които “играят“ - да използвам тази футболна терминология. Нека все пак да тушираме алчността на някои за сметка на това, че трябва да стимулираме всички, ако искаме гражданите да са доволни“, каза Кокалов.

“Нашата цел е в следващите 2-3 години възнагражденията действително да добият един по-балансиран вид и второ, те да достигнат достойни нива. И това заплащане да е водещо в образуването на работната заплата, а не с бонуси от по 5000-10 000 лева да създаваме напрежение. Защото който има куража, може да излезе на частния пазар и да се доказва там, че е много добър и да получава тези плащания. От публичния ресурс не трябва да се формира печалба. Този ресурс е да ме лекуват, за заплати, медикаменти, а не е за печалби, с които да се купува техника, защото по закон собственикът трябва да я осигури“, допълни още Кокалов. 

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?