Започна осмата среща Европа - Азия

Президентът Георги Първанов представя България на осмата среща "Европа – Азия", която в понеделник се откри в Брюксел и в която участват държавни и правителствени ръководители на страни от ЕС, Азия, Русия, Австралия и Нова Зеландия. Форумът обединява 46 държави, представляващи близо 50% от световния брутен вътрешен продукт и над 60% от световното население.

Сред гостите в Кралския дворец в Брюксел изключителен интерес предизвиква един от най-богатите хора в света - султанът на Бруней Хасанал Болкиа.

Друг интересен щрих от началото на срещата бе моментът, когато столът на вицепрезидента на Индия Шри Мохамад Ансари по необясними причини тръгна назад.

За пръв път във форума участват и Русия, Австралия и Нова Зеландия.

Основна тема на срещата е по-ефективното управление на икономиката и финансовите системи.

В изказването си пред форума Първанов засегна три по-важни въпроса - коренна промяна в самия подход към темата, необходимостта от съчетаване на новата финансова архитектура, новите финансови регулации и ред с осъществяването на ефективни икономически и социални политики и недопускането на прибягване до предишни, остарели подходи.

Финансовата и икономическа криза показа драматичното изоставане на политическата воля и на политическото управление от процесите на глобализация. А става дума за нова регионална и глобална финансова архитектура и механизъм за координация на усилията, която до голяма степен ще промени исторически сложили се отношения, заяви българският президент пред слушателите си, сред които бяха повече от 30 държавни глави и ръководители на европейски институции.

Тези координирани усилия, нови механизми и ред са обаче само инструментариум. Фундаменталният проблем за мен е, че не можем и не бива да допуснем въвеждането на новата финансова архитектура, на този инструментариум, да се превърне в самоцел. Всичко трябва да доведе до постигането на качествено нов, траен и устойчив модел на растеж и развитие, а инструментариумът трябва да е част от една нова споделена стратегия за регионално и глобално развитие, подчерта той.

Според българския президент не трябва да се допускат нова централизация и бюрократизация, а да се действа за налагане на нов тип отношения на координация, обратна връзка и взаимен контрол.