Започна пресяването на пазара за преработка на опаковки

Дни преди крайния срок за прелицензиране това е сторила само "Екобулпак"

Започна пресяването на пазара за преработка на опаковки

Пазарът за преработка на отпадъците от опаковки у нас се намира в етап на пресяване, но краят му наближава. Дни преди да изтече срокът за прелицензиране на организациите, занимаващи се с тази дейност, “Екобулпак” е единствената, която е получила лиценз за преработка на амбалажа след Нова година. От останалите още 7 организации, които работят в момента на пазара, нито една не е подала заявление за прелицензиране, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в четвъртък.

Най-голямата организация на пазара “Екопак” ще внесе заявлението до края на годината или най-късно в началото на 2013 г., каза изпълнителният ѝ директор Тодор Бургуджиев пред Mediapool. От “РеПак” също заявиха, че ще се прелицензират и ще останат на пазара. Има достатъчно срок до 13 януари, каза Иван Михов от компанията.

Според МОСВ обаче крайният срок са внасяне на заявленията за прелицензиране на организациите за преработка на опаковки е до края на годината, а не до 13 януари. Този срок е за организациите по оползотворяване на другите видове отпадъци като метален или електронен скрап, масла, гуми и други, уточниха от МОСВ.

Изискванията

Основната причина компаниите да се бавят с прелицензирането са новите завишени изисквания. Най-същественото от тях е, че организациите за събиране и рециклиране на опаковки трябва да представят банкова гаранция от 1 млн. лв. Това изискване беше въведено, за да се елиминират случайните играчи на пазара, които имитираха дейност, че преработват отпадъците.

Екоминистерството търси идеи за намаляване на боклуците

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) събира идеи за намаляване на отпадъците. Предложенията ще залегнат в Национална програма за предотвратяване образуването на отпадъци, която трябва да бъде готова до 12 декември 2013 г.

Очакваме много идеи от гражданите, бизнеса и общините, каза министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Като пример тя даде въвеждането на таксата за найлоновите торбички, която влезе в сила от октомври миналата година, а през тази беше повишена на два пъти. По този начин хората бяха принудени да използват торбички за многократна употреба.

Още


Освен това, за да получат лиценз, компаниите трябва да обхванат и 500 хил. души в система за разделно събиране на отпадъците от минимум 10 общини. Системата включва познатите жълти, зелени и сини контейнери, съоръжения за предварително третиране и специализирана транспортна техника.

Компаниите също така трябва да имат и сепариращи инсталации, чийто капацитет да покрива нуждите за системите за разделно събиране на боклуците.

Заради заложените по-високи изисквания, се очаква част от 8-те компании за преработка на опаковки да отпаднат, прогнозираха експерти в бранша. Българският пазар има нужда не повече от 4-5 компании, занимаващи се с тази дейност, смята Видьо Видев, изпълнителен директор на “Екобулпак”. Той даде за пример Германия, където има 8 такива организации при население над 11 пъти по-голямо от това на България.

Тодор Бургуджиев от “Екопак” прогнозира, че от осемте фирми на пазара няма да се прелицензират единствено “Импакт Корпорейщън” и “РекоПак”, които бяха санкционирани от МОСВ за непреработени отпадъци.

От “Импакт Корпорейшън” потвърдиха пред Mediapool, че нямат намерение да подават искане за нов лиценз. Според изпълнителния директор Драгомир Иванов, причината за това не е в наложената санкция, а защото “няма как дружество, което не генерира печалба, да внесе гаранция от 1 млн. лв.”.

Общините

Другата новост в закона е задължението на местната власт да организира разделното събиране на отпадъците и намаляване на изхвърляния боклук, каквато е една от основните цели на ЕС. За да принуди общините да проявят заинтересованост по проблема, законът е предвидил и местните власти да плащат такса, когато депонират битови отпадъци над определеното количество. Общините могат сами да организират процеса или да сключат договор с фирма.

Към момента Министерството на околната среда няма точна справка колко от 264-те общини в България са въвели разделното събиране на отпадъците. Причината е, че кметовете трябва да подадат информация по този въпрос в МОСВ до 15 декември.

“Екобулпак” например има системи за разделно събиране в 35 общини. Дружеството е разположило и обслужва 10 500 контейнери за разделно събиране, които покриват над 1.5 милиона жители. Пазарният му дял е 32% към края на 2011 г. Най-големи са “Екопак” с пазарен дял от 46%. Те обслужват 93 общини с 2.7 милиона жители. Останалите компании в бранша са “Екоколект”, “Репак”, “Булекопак” и “Екоресурс”.

Четири района в София все още нямат цветни кофи за разделно събиране, сред тях са “Люлин”, “Овча купел” и “Кремиковци”. Въпреки че компаниите са заявили намерението си да обслужват тези райони, засега общината все още не е готова с решение.

За общините това е напълно безплатна дейност, защото инвестицията в кофите и събирането на разделения от домакинствата отпадък е за сметка на фирмите, извършващи тази дейност. Те се финансират от таксите, които събират от търговците. “Екобулпак” например има сключени договори за това с 3500 български фирми.

Тъй като местната власт не плаща на фирмите за разделното събиране на боклука, общините не са длъжни да провеждат обществена поръчка за избор коя фирма да я обслужва. Всичко става на базата на устна договорка между кмета или ресорния зам.-кмет и фирмите в бранша, като те “джентълменски” си разпределят териториите. За фирмите е важно да обслужват общини, за да могат да изпълнят изискванията на закона и да получат лиценз.

Съгласно промените в закона от януари 2013 г. търговските обекти и ресторантите също трябва да минат на разделно събиране на отпадъците.

Въпреки че само една фирма е получила лиценз за обработка на опаковки няма опасност след Нова година контейнерите за разделно събиране на отпадъците да не се обработват, смята Видьо Видев. Всяка организация ще продължи да обработва територията, за която отговаря, допълни той.

Проблеми

Липсата на достатъчно отпадъци за преработка и унищожаването на кофите за разделно събиране на боклука са основните проблеми пред бранша, посочи Георги Табаков, председател на Съвета на директорите на “Екобулпак”.

Според изпълнителния директор на организацията Видьо Видев, за да изпълнят обработката на заложеното количество отпадъци фирмите са принудени да внасят боклуци от съседни държави. По някога дори се стига до парадокса да изкупуват вторични суровини за да изпълнят квотите.

Годишно се преработват 300 хил. тона опаковки, а в действителност пуснатите на пазара са повече, което означава, че част от внесените и произведени стоки са в сивата икономика, посочи Георги Табаков.

Фирмите ще продължат да обучават обществото за ползите от разделното събиране на отпадъците с информационни кампании. Добре е да се знае, че в крайна сметка тази такса се избива именно от потребителите, защото е калкулирана в цената на опакованата стока, която купуват.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?