Започна строежът на Трансанадолския газопровод

Президентите на Азербайджан, Грузия и Турция Илхам Алиев, Гиорги Маргвелашвили и Реджеп Тайип Ердоган натиснаха символични бутони, давайки старт във вторник на строежа на Трансанадолския газопровод (ТАНАП) в турския град Селим, област Карс. Тръбата ще доставя от 2019 г. газ от азерското находище "Шах Дениз ІІ" за Турция, България и Западна Европа. Тя е част от Южния газов коридор, на който Европейският съюз разчита да разнообрази доставките си на природен газ и да намали зависимостта си от руското синьо гориво. ТАНАП ще захранва Трансадриатическия газопровод (ТАП), а оттам и през българо-гърцката газова връзка страната ни ще получава договорените от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м суровина от "Шах Дениз ІІ".

"Тази проект не е алтернатива на никой. От него се нуждаят много страни. Ние планираме да превърнем Турция в разпределителен център на енергоресурси, а прокарването на 1800 км газопровод пред 20 наши провинции ще донесе огромни ползи за тяхното развитие", каза по време на церемонията Ердоган.

Предвижда се газопроводът с дължина от 1850 км да премине през територията на Турция от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Строежът се очаква да бъде завършен през 2018 г., когато газопроводът ще започне да доставя годишно 6 млрд. куб. м газ за Турция и 10 млрд. куб. м за Европа, сред които и българските количества. През 2023 г. се очаква капацитетът на тръбата да достигне 24 млрд. куб. м, а през 2026 г. да достигне максималната си мощност от 31 млрд. куб. м.

Акционери в стартиралия през 2012 г. проект са азерската държавна компания СОКАР и турската държавна БОТАШ, които участват в консорциума, разработващ "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море. Първоначално участието бе 80:20 в полза на СОКАР, после участието на БОТАШ нарасна на 30 процента. Преди дни стана ясно, че е постигната сделка 12 на сто от дела на азерите да бъде продаден на британската БиПи, която също е акционер в "Шах Дениз ІІ".

На официалната церемония присъстваха още зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, министрите на енергетиката на страните участнички в проекта, както и българският енергиен министър Теменужка Петкова.

Тя заяви на церемонията, че газовите връзки на България с Гърция и Турция са неразделна част от инфраструктурата на Южния газов коридор и ще осигурят сигурност и диверсификация на доставките и източниците на природен газ както за страната ни, така и за региона на Югоизточна Европа.

По думите на Петкова българското правителство се е фокусирало върху завършването на интерконекторите със съседните страни. В рамките на посещението ѝ в Турция, тя е обсъдила с Шефчович хода на строежа на газовата ни връзка с Гърция. Еврокомисарят за Единния енергиен съюз изразил отново подкрепата на Брюксел за този газопровод.

Според пътната карта на България за този проект, се очаква той да бъде въведен в експлоатация през 2018 г., а инвестицията в него се изчислява на около 220 млн. евро. България е на финалната права в изграждането на връзката с Румъния и се очаква до края на годината тя вече да е факт, казала още Петкова, цитирана от пресцентъра на ведомството си. Страната ни е изпратила на турските си партньори доклад за предварително предпроектно проучване и очакваме техния отговор, за да пристъпим към детайлизиране на техническите параметри на проекта, посочват още от енергийното министерство.