Започва интеграцията на Южна Осетия в Русия

Във възстановяването на Южна Осетия вчера (2 октомври – б.р.) активно се включи кметът на Москва Юрий Лужков. Той положи основния камък в строителството на селище в бившия грузински анклав на територията на републиката. Вчера на закрито съвещание при президента Едуард Кокойти е бил обсъден проект за нова железопътна линия, която не просто трябва да стане алтернатива на Рокския тунел, но и да ускори интеграцията на Южна Осетия в Русия.

Камъкът на мира и каскетът на съзиданието

Московският кмет Юрий Лужков, който вчера пристигна в Цхинвали, заяви своите планове за Южна Осетия още в Северна Осетия. Там г-н Лужков съобщи на журналистите, че московското кметство възнамерява със собствени средства да построи в Цхинвали селище от еднофамилни къщи с училище, детски градини и търговски център. Г-н Лужков смятал да направи този подарък “в знак на дълбоко съчувствие към хората, които бяха подложени на агресия от страна на Саакашвили и неговия режим”.

А за да намали разходите, предприемчивият кмет предложи да бъде използвана за строителни складове грузинската военна инфраструктура в северните покрайнини на Цхинвали. “Тези помещения преди бяха заемани от военните. И в това отношение ние като мирна държава, в това число и символично, ще изковем от мечовете плугове.” – обеща кметът.

Г-н Лужков още вчера започна да изковава плугове. На централния площад на Цхинвали той заяви за новата епоха на съзидание в живота на Южна Осетия и даде благословия за съзидателната дейност на нейния президент Едуард Кокойти, като му подари своя знаменит каскет. Г-н Кокойти не остана длъжен и подари на госта широкопола осетинска шапка от бяла вълна. В интерес на истината, нито единият, нито другият си сложиха подарените шапки.

Веднага след това господата Лужков и Кокойти заминаха на север от Цхинвали, в село Тамарашени, където положиха основния камък на бъдещото селище.

Днес Тамарашени е празно полуразрушено село. Точно тук, според смета Лужков, “в най-скоро време” ще има град-градина. Като знаем, че преди августовската война в селата от грузинския анклав Тамарашени и Ачабети грузинските власти бяха построили ултрасъвременни киносалон и търговски център, изборът на московските и осетинските власти за строежа на новия микрорайон не е случаен – може би така искат да покажат на грузинския президент, че този анклав вече никога няма да бъде контролиран от Тбилиси.

Тук г-н Лужков реши да проведе “диспечерско съвещание” и на тръгване към него кметът на Москва уточни, че то ще бъде в казармите, построени от американците за грузинските военни. Очевидно фактът, че московското кметство ще използва американските инвестиции за своите цели, придаваше на мероприятието особено очарование.

Докато г-н Лужков градеше планове за използването на грузинските територии, парламентът на Южна Осетия ратифицира договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с Русия. Този документ узаконява строителството на военни обекти и разполагане на руски военни бази на територията на републиката.
Г-н Лужков разгледа и мястото на бъдещата база край Цхинвали, но вече без журналисти. Тя ще е разположена съвсем близо до новото селище на територията на грузинския анклав.

Една мотострелкова бригада ще бъде сформирана на базата на полк от 58-а армия, който вече е пристигнал и се е разположил на палатков лагер. Както обещал на закритото съвещание президентът Кокойти, “Спецстрой” на руското министерство на отбраната ще пристъпи към строителството на базата и на семейно общежитие за военнослужещите. Според г-н Кокойти с руска военна база на своя територия Южна Осетия ще може да спи спокойно.

Пътят към единството

Вчера на закритото съвещание господата Лужков и Кокойти са обсъдили проекта за нова железопътна линия, която “трябва да стане алтернатива на Рокския тунел и да съедини Южна Осетия с Русия”. Продължителното обсъждане на проекта е доказателство, че руските власти му придават голямо значение. Строителството на железопътна линия между Северна и Южна Осетия улеснява процеса на интеграция на републиката в състава на Русия.

Както обясниха за “Комерсант” в правителството на Южна Осетия, “докато Южна Осетия и Русия ги свързва само тесният Рокски тунел, който грузинците могат да блокират, отношенията между Москва и Цхинвали не могат пълноценно да се развиват”. Явно интеграцията на Южна Осетия в Русия може да стане само след като бъде построена транспортната магистрала. Президентът на РЖД (руските железници) Владимир Якунин вчера потвърди, че е запознат с тази идея, но не можа да каже какви са сроковете за осъществяването на замисъла, като съобщи, че проект все още няма. Впрочем, съдейки по това колко често започнаха да се чуват напоследък изявления за интеграцията на Южна Осетия в Русия, става дума за пределно кратки срокове.

Миналата седмица премиерът на Русия Владимир Путин говори за необходимостта от бързо премахване на границата между Северна и Южна Осетия. След премиера по темата се изказа и московският кмет, който заяви, че “де факто включването на Южна Осетия в състава на Руската федерация се е състояло” и че този процес трябва да бъде оформен юридически. Темата беше подхваната и от г-н Кокойти, за когото обединението на двете Осетии очевидно е станало цел в живота. “Южна Осетия, обединена със Северна – това е мечта на всеки осетинец” – заяви той преди няколко дни.

Изглежда, че тази мечта съвсем не се споделя от всички осетинци. Във всеки случай в Северна Осетия са предпазливи към идеята да обединението. Във Владикавказ се страхуват, че с обединението на двете Осетии ще трябва да се избере единен осетински лидер, за чието място естествено претендира Едуард Кокойти. Това, разбира се, не се нрави на северноосетинския елит, който може да се лиши от влиянието си. Неслучайно президентът на Северна Осетия Таймураз Мамсуров напоследък често говори за “независимата държава Южна Осетия”.

“Кокойти силно желае обединението и той може да измести Мамсуров – смята северноосетинският политолог Руслан Макаев. – В Северна Осетия, както и в целия Кавказ, е развита клановостта и тук чиновниците никак не обичат Кокойти.

Не е случайно, че когато близките на арестуваните в Южна Осетия братя Козаеви организираха демонстрация на главния площад във Владикавказ пред сградата на правителството, охраната не ги прогони, а дори им донесе вода и им разреши да останат. Обикновено в такива случаи демонстрантите бързо ги разгонват, но този път беше очевидно, че властите на Северна Осетия искат колкото е възможно повече хора да научат за тази злепоставяща г-н Кокойти история.”

Правителството, което го няма

Тържественото посещение на кмета Лужков в Южна Осетия измести на втори план един важен проблем – юридическата липса на южноосетинско правителство, освободено от г-н Кокойти преди почти един месец. На практика това е главната причина да не са ликвидирани до днес последствията от войната – не са изплатени компенсации за загубените домове, не е възстановено водоснабдяването в жилищните квартали, не е решен добре проблемът с осигуряването на хляб за населението.

“И ние не разбираме защо още не е съставено правителство – сподели с “Комерсант” един южноосетински чиновник. – Обикновено за смяна и одобряване на правителството е нужна една седмица. А вече стана месец. Заради това работата се забавя, хората не знаят ще останат ли в правителството или не, прехвърлят си един на друг задълженията.” Властите на Южна Осетия не дават ясен отговор защо съставянето на правителството върви толкова бавно.

В Южна Осетия се появиха слухове, че Едуард Кокойти не иска да остави в правителството хора, които по време на войната са се отличили и са станали по-популярни от него. Конкретно говорят за секретаря на съвета за сигурност на републиката Анатолий Баранкевич, който при провъзгласяването на независимостта на Южна Осетия на площада в Цхинвали беше много по-аплодиран от президента Кокойти. За главна заслуга на г-н Баранкевич се смята това, че не напусна Цхинвали по време на бойните действия за разлика от президента Кокойти и даже лично взривил два грузински танка.

В Цхинвали не изключват да има търкания между руските власти и г-н Кокойти за постовете както на самия Баранкевич, така и на други предлагани от Москва чиновници. Наскоро в Южна Осетия се заговори за “новия човек на Москва” – ръководителя на управлението на Федералната данъчна служба за Южна Осетия Асланбек Булацев. Но след няколко дни се разбра, че тази кандидатура “не е била подкрепена от Кокойти”.

“Борбата между федералния център и Кокойти за правителството е най-вече заради това, че центърът не е сигурен, че отделените средства ще отидат по предназначение – заяви за “Комерсант” експерт от Фонда за развитие на информационната политика Андрей Серенко. - В Москва разбират, че досега не е имало контрол над изразходването на средствата в Южна Осетия и сега искат да имат в Цхинвали хора, на които могат да се доверят. Но това не се харесва на Кокойти.”