Започва преглед на българо-руските енергийни проекти

Българо-руски работни групи ще направят преглед на енергийните проекти между двете страни като експертите в тях ще обсъдят проблемите пред проектите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз. За това са се разбрали българският премиер Бойко Борисов и руският президент Владимир Путин, които са разговаряли по телефона по инициатива на нашия министър-председател. Това стана ясно от съобщение на Министерският съвет, последвало кратка информация от Кремъл в петък, че двамата лидери на страните са разгорявали.

От пресслужбата на българското правителство допълват, че разговорът идва ден след получения отговор от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по поставените от българското правителство въпроси, отнасящи се до реализацията на различни енергийни проекти като газоразпределителния център "Балкан”, газопровода "Южен поток“, проекта Бургас-Александруполис, ядрената енергетика.

Борисов подчертал пред Путин, че и към момента на пристанищата в Бургас и Варна се съхраняват тръби, предназначени за изграждане на проекта "Южен поток“. Строежът на газопровода бе прекратен от руска страна през декември 2014 г. с мотив, че България под натиск на ЕК блокира реализацията на проекта. Заради "Южен поток" срещу страната ни бе заведена наказателна процедура, тъй като съмненията на Брюксел бяха, че се нарушават изискванията за допускане и на други търговци, освен руската "Газпром", до капацитета на тръбата. Отделно имаше разследване за нарушаване на правилата на конкуренция при избора на строител на българското трасе на газопровода, който бе руско-български консорциум от фирми на приближени бизнесмени до властта в двете държави.

В съобщението на Кремъл кратко се посочва, че са обсъдени актуалните въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместни проекти в областта на енергетиката. Договорено е активизиране на работата на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо сътрудничество и научно-техническо сътрудничество.

Разговорът се случва само ден, след като стана ясно, че Европейската комисия даде зелена светлина за включването на доставките на руски газ за реализацията на българския проект за изграждане на газов хъб край Варна. Условието е захранването да става по правилата на третия енергиен пакет на ЕК, който гарантира конкуренцията и достъпа на търговците до инфраструктурата и суровината.

Именно това очакваше правителството на Борисов, за да предложи на Русия частично възобновяване на проекта за газопровода "Южен поток" само в морската му част. Идеята е да се построи подводната част, която да влиза в газоразпределителния център "Балкан". Тепърва ще се обсъжда капацитетът на тази тръба и условията на участие на Русия в проекта.

На 5 и 6 септември във Варна ще се състои инвеститорска среща за газовия хъб, на която се очаква да се идентифицира интересът от страна на компании за участие като доставчици или акционери в центъра за търговия и разпределение на синьото гориво, което се очаква да се доставя освен от Русия, и от Азербайджан, Гърция, Иран, Кипър, Северна Африка, както и втечнен газ от гръцки терминали.

В писмото на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер до Борисов, обявено преди ден от пресслужбата на Министерския съвет, се посочваше още, че "ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом".

То дойде в отговор на искане на Борисов Брюксел да даде ясна и категорична позиция за газоразпределителния център "Балкан" и за последващите действия от страна на България след арбитражното дело по спора за строежа на АЕЦ "Белене", което бе решено в полза на руската "Атомстройекспорт", на която българската НЕК Трябва да плати 620 млн. евро за поръчано и произведено ядрено оборудване.

София се опитва да убеди руската компания да ползва за свои нужни произведеното ядрено оборудване и неговата стойност да се приспадне от сумата на арбитражното решение. Точно преди седмица българският енергиен министър Теменужка Петкова бе в Москва на разговори по тази тема. Тогата стана ясно, че "Атомстройекспорт" настояват да си получат колкото се може по-скоро парите за произведеното оборудване. Нямаше коментар дали са склонни на сделка с Иран и внедряване на беленското оборудване в бъдещия нов реактор в иранската АЕЦ "Бушер".

Все още няма насрочена дата и на обявеното веднага след арбитражното решение от Теменужка Петкова пътуване до Русия за проверка на изработеното оборудване за АЕЦ "Белене". По информация на Mediapool при посещението на Петкова в Москва българската страна не е направила предложение да прекратяване на начисляването на дневната лихва от 167 хил. евро за просрочване на постановеното от арбитража в Женева плащане, която тече от 16 юни 2016 г. Това щяло да се направи на по-късен етап, е позицията на българската страна.

От Министерския съвет на България съобщиха още, че Борисов и Путин са изразили задоволство от обсъжданията и резултатите от сесията на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, проведена през януари т. г. в София. Двамата са акцентирали върху необходимостта от интензифициране на нейната работа, което би допринесло за увеличаване на стокообмена между двете страни, който в последните години не отговаря на потенциала си.

Министър-председателят и президентът са обсъдили и възможностите за увеличаване на туристите, като отбелязаха, че туризмът продължава да играе важна роля в отношенията между двете страни. В рамките на разговора е коментирано, че през 2015 г. България е била посетена от близо половин милион туристи, като Путин е изразил очакване през настоящата година да има значително увеличение на броя им.