Започва преглед на златната концесия в Челопеч

Финансово-икономическите параметри по концесионния договор с "Дънди Прешъс Металс Челопеч" за добив на подземни богатства от находището на мед, злато и сребро край Челопеч ще бъдат прегледани. Това заявиха от Министерството на енергетиката пред Mediapool по повод констатациите на Сметната палата, че не е добре защитен държавния интерес при отдаването за частно ползване на мината и в хазната за три години са влезли едва 34 млн. лв. концесионни такси при печалба на "Дънди" от 1.5 млрд. долара.

Предвижда се и анализ на сега действащите условия на разработване на находището, заявиха от ведомството, което има срок до края на октомври 2016 г. да изпълни отправените му в одита препоръки относно златната мина в Челопеч.

Няма връщане назад

Каквото и да покаже прегледът на енергийното министерство обаче, то няма да може да промени сегашното ниво на концесионно възнаграждение от 1.5 на сто от приходите от продажба на добиваните подземни богатства, внасяни от "Дънди" за разработването на находището край Челопеч.

Причината е, че през 2008 г. тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че "концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия". В случая с Челопеч това означава, че до 2029 г. размерът на възнаграждението не може да се пипа. Така за него не важи новата методика за концесионните такси, въведена от кабинета "Станишев". Според нея концесионно възнаграждение за металните изкопаеми е плаващо - от 0.8% до 4%, в зависимост от реализираните приходи от продажби и печалби.

За три години добити близо 19 тона злато

На 27 юли тази година Сметната палата публикува пространен доклад за концесията край Челопеч, според който в периода януари 2011 г. - декември 2013 г. канадската компания концесионер "Дънди Прешъс" е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18.8 тона, а на сребро – 42.99 тона.

Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара според цените на Лондонската метална борса.

Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара. От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1.5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г.

Както предвижда законът, местната власт е получила половината от сумата, като в община Челопеч са отишли 14.7 млн. лв., а в община Чавдар – 1.7 млн. лв.

За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187.5 млн. долара.

Разходите за 2015 г. за тройунция са сред най-ниските

От публикуваните на сайта на компанията годишни финансови отчети за 2011 г. и 2012 г. става ясно, че брутната печалба на "Дънди" от Челопеч възлиза на съответно 111 млн. долара и 165 млн. долара. За 2013 г. не е публикуван годишен отчет.

"Челопеч е нашата ключова дейност. Това е мина от световна класа, с ниски разходи и дълъг живот, със силен управленски екип и квалифицирани работници", се посочва в отчета за 2011 г.

Паричните разходи на тон обработена руда са били съответно 54.81 долара през 2011 г. и 45.77 долара през 2012 г., сочат още отчетите на компанията. В обръщението на мениджмънта на компанията към акционерите за 2015 г. пък се посочва, че паричните разходи на тройунция злато в медния концентрат за годината възлизат съответно на 353 долара и са "едни от най-ниските в минната индустрия".

През декември 2015 г. компанията е обявила увеличение на установените ресурси в находището с цели 15% или 4..2 млн. тона. Въпреки това обаче акциите ѝ към същия момент, по собствените ѝ оценки, са се търгували на "ниски котировки".

МЕ: Концесионните плащания са като в Европа

От Министерството на енергетиката коментираха, че са направили анализ на приложимите в европейски и световен мащаб механизми за определяне на концесионните плащания и размерите на концесионните такси. Въпросният анализ не бе предоставен на Mediapool, но от ведомството твърдят, че "приложимите в България размери на концесионните плащания са съизмерими с прилаганите в другите държави – членки на Европейския съюз".

Не става ясно обаче дали министерството визира плащанията по старите концесии, каквато е тази в Челопеч, или по новите, които са на по-добри нива и наистина са съпоставими с европейските.

Договорът на "Дънди" за Челопеч е за твърда ставка от 1,5%, която се изчислява върху стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества подземни богатства, изчислена по цените на Лондонската метална борса.

В същото време по новия договор на "Дънди" – за находището "Ада Тепе" край Крумовград, което по информация на компанията ще бъде въведено в експлоатация през втората половина на 2018 г., ставката е плаваща – от 1.44% до 4%. По-конкретно, в договора е записано, че "минималният процентен размер на концесионното плащане е 1.44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително и при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто, размерът се увеличава с 0.064 на всеки процент увеличение на рентабилността", сочи информацията в Националния концесионен регистър.

България е сред големите производители на злато в Европа

България е една от най-големите страни – производителки на злато в Европа. Ако изключим Турция и Русия, страната се нарежда след Финландия и Швеция.

По принцип режимите на таксуване на концесиите са различни в отделните държави, имат специфики и са трудно сравними, но при всички положения ставка от 1.5% е сред най-ниските в сравнителен план в Европа и света, показва проверка на Mediapool.

"Нивата на концесионните възнаграждения на всички находища на злато, мед и сребро са определени в зависимост от множество фактори: параметри в геоложките доклади – геоложка изученост, климатични и географски особености, кондиции, в които се съдържат данни, техническа и икономическа обоснованост за извършването на добив и първична преработка на полезни изкопаеми, както и процент на извлекаемост. Също така задължително условие е финаносово-икономическият анализ на концесията да показва, че металите, за които ще бъде предоставена, са рентабилни за добив и преработка. Нивата на концесионните възнаграждения на други находища на злато и мед (в България, б. р.) са съизмерими с това на находище "Челопеч", посочват от МЕ.

Румъния договори 6% за най-голямата си златна мина

Финландия и Швеция например нямат концесионни възнаграждения, но във Финландия се плаща кариерна такса на собственика на земята, стигаща обикновено до 1% от стойността на рудата.

Според достъпните онлайн информационни източници т. нар. роялти в Турция е в размер на 4% по отношение на златото и среброто, а в Сърбия по данни от 2012 г. нивото е 3%. В Армения по данни също от 2012 г. роялти таксите са на ниво от минимум 4% и се увеличават при по-високи нива на печалбите.

През 2013 г. правителството на Румъния намери инвеститор за най-голямата си златна мина - "Rosia Montana", от която се очаква да се произвеждат 17 тона злато годишно. Това е количество, съпоставимо с производството на "Дънди" от Челопеч за три години (от 2011 до 2013 г.). Договореното през 2013 г. концесионно възнаграждение за румънската държава бе в размер на 6% по информация на консултантската компания по сделката – "Raw Materials Group".

По нейни данни ставката от 6% е сред най-високите сред европейските държави, Турция и други нови производители на злато. "Турция, която има сравнимо производство на злато с това на "Rosia Montana", прилага 4% ставка, а Финландия и Швейция, които са най-големите производители в Европа, изобщо нямат роялти. България прилага между 2% и 8% върху приходите (а не върху продукцията, както ще бъде в Румъния)", посочват консултантите.

През 2015 г. обаче проектът бе временно спрян, а концесионерът на румънската мина заведе международно арбитражно дело срещу държавата заради неизпълнение на ангажименти за закрила на инвестициите.

През юли 2016 г. заради ниските цени на суровините на световните пазари правителството на Индонезия например обяви повишение на роялти удръжките за златото от 1% на 3.75% от продажната цена за тон, а за медта – от 3.75% на 4%.

В Африка средните нива се движат между 3 и 5%, макар че има страни и с доста по-високи ставки, сочи пък доклад на Африканската банка за развитие от юни 2012 г.

Концесионната такса не е най-важната

Концесионното възнаграждение не е основният плюс от концесиите за добив. Минните компании обикновено са големи инвеститори, които повишават качеството на живот в съответните региони – намаляват безработицата, плащат високи заплати на служителите си и подпомагат социално-културния живот.

Минният бизнес е дългосрочен – обикновено минават 10 години, докато се разработи дадена мина, се посочва в анализ на консултантска компания "Raw Materials Group" (RMG) по повод румънската концесия на "Rosia Montana". Според документа да се привлече подобен инвеститор е сериозно международно състезание, в което от значение са геоложките фактори (количество на залежите, характеристики на рудата, процент на металното съдържание, особености на терена и т. н.), финансовите рискове (несигурността на цените на металите на световните пазари), нивата на таксите и регулациите, а също и политическите рискове. Затова всяка държава обикновено се опитва да балансира между преките и непреките ползи от концесията и стойността на извлечените ресурси.

Минната камара: Вижте как живеят в Челопеч

"Нивото на концесионното възнаграждение за находището край Челопеч е абсолютно съотносимо към европейските нива, включително към нивата в Румъния. Ние трябва да сме конкурентни на европейските нива", коментира пред Mediapool Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.

Според него не могат да се правят сравнения с нивата например в Африка, защото там концесиите не са съобразени с никакви екологични изисквания, нито с инвестиции в хората и в социалната сфера. Освен това българските руди са много по-бедни на метал. В нашите находища съдържанието на мед в рудата е към 1.2%, а в откритите рудници – 0.3-0.4%, докато в африканските рудници се добива 10 пъти повече мед от същото количество руда по думите на Андреев.

"Няма абсолютно никаква нужда да се осъвременява концесионната такса в Челопеч. Тя не е нещо, от което държавата печели. Отидете в Челопеч, в Панагюрище и вижте стандарта на живот на хората там, вижте инвестициите в образованието, в здравеопазването, в културните прояви. Защо да рушим икономика, която работи", коментира Андреев.

България не е много привлекателна за минните компании

През 2015 г. България се нарежда на 63-а позиция сред общо 109 държави по привлекателност за минната индустрия, което е най-доброто постижение за последните пет години. Това обаче е сравнително лош резултат на европейски фон, защото страната се представя по-зле в сравнение с куп страни, включително Турция и Сърбия, които са съответно на 52-о и 53-о място в общата класация. Само Румъния се представя по-зле, като заема 67-а позиция.

Това показва ежегодното проучване на мнението на минните компании за инвестиционния климат в държавите по света на "Фрейзър Инститют" за 2015 г. "Индексът на инвестиционната привлекателност" отчита както геоложкото богатство на ресурси на съответната държава, така и политиките, с които тя стимулира инвеститорите (облагане, инфраструктура, законодателство и др.).

Като цяло бизнесът твърди, че вземането на инвестиционни решения зависи в 60% от това къде има богати залежи на подземни богатства и в 40% - от държавните политики.

България е оценена от мениджърите по-ниско по отношение на природните залежи, а по-високо – по отношение на водените политики.

Страната ни е сред държавите с най-ниско облагане по мнение на бизнеса - на 22-а позиция от 109 държави. В същото време тя е доста назад по други показатели, като например съдебните спорове за земя. България е сравнително напред по отношение на качеството на инфраструктурата и достатъчността и квалификацията на работната ръка.