Започва ударно производство на нови военни планове

България иска да задейства общата европейска отбрана, но не е ясно дали има капацитет

Снимка: БГНЕС

След като почти всички военни стратегии и планове от последните 20 години останаха само на хартия, правителството и парламентът се заемат с производството на нова серия документи, които трябва да се готови до средата на тази година. Това реши държавното ръководство по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Румен Радев в сряда.

Освен това държавният глава обяви и амбиция България да задейства по време на ротационното си председателство проекта за обща европейска отбрана и да подготви конкретни проекти, с които да участва в инициативата.

Радев заяви в аванс, че смята да постави пред КСНС и въпроса за хаоса в модернизацията на армията, но в изявлението след заседанието той не повдигна публично темата и демонстрира разбирателство с правителството, независимо че редовно го критикува за провалените сделки за нови изтребители, кораби и бронирани машини.

В духа на предстоящото европредседателство Радев обяви, че "трябва да покажем, че планираме нашата отбранителна политика по европейски образец", но пропусна да спомене, че решенията за ускоряване на модернизацията на армията от последното заседание на КСНС по темата през май миналата година, също останаха неизпълнени.

На заседанието на КСНС са били обсъдени и убиствата от последните дни. По думите на президента била постигната обща позиция, че "е необходима още по-добра координация между институциите и усъвършенстване на модела за борба с престъпността".

След заседанието, което продължи повече от четири часа, премиерът Бойко Борисов не коментира нищо по която и да е тема.

Пак нови документи и обещания за повече средства

Радев съобщи, че КСНС препоръчва до 15 март да има пътна карта за изготвянето на програма за развитието на отбраната за декадата 2020-2030 година. Освен това през тази година трябва да се актуализира националният план за повишаване на разходите за отбрана и стратегията за изследване и технологии в областта на отбраната.

Радев не съобщи дали е бил направен анализ на изпълнението на досегашните военни планове , но практиката показва, че те почти винаги остават само на хартия, заради ограничените финансови средства. Понякога те дори се изготвят с ясното съзнание, че няма да бъдат изпълнени.

Президентът похвали правителството, че планира да вдигне военните разходи до 2% от Брутния вътрешен продукт до 2024 години, но и това намерение изглежда твърде съмнително, тъй като изпълнението му остава за следващите управляващи.

Какви са препоръките на КСНС и кога трябва да бъдат изпълнени

До 15 март 2018 г. да разработи пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на България.

До 31 март 2018 да разработи актуализиран план за участие в проекти на постоянно структурирането сътрудничество и Европейския фонд за отбрана, генериращи перспективни способности.

До 31 март 2018 г. да разработи каталог на българската отбранителна индустрия, научни звена и областите, които България има потенциал да участва в проекти на постоянно структурираното сътрудничество на Европейския фонд за отбрана и по линия на Европейската агенция за отбрана.

До 30 юни 2018 г. България трябва да финализира преговорния процес по регламента за изграждане на европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

До 1 юли 2018 г. да разработи пътна карта с проекти и инициативи в областите на сигурността и отбраната, която да подпомогне европейската перспектива и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани.

До 30 септември 2018 г. да бъде извършен преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.

След приемане на Стратегията за национална сигурност от НС да бъде актуализирана Стратегията за изследване и технологии в сигурността и отбраната 2015 в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030.

България ще се опита да даде тласък на общата европейска отбрана

Президентът Румен Радев обяви ангажимента на България като ротационен председател на Съвета на ЕС да придвижи напред проекта за обща европейска отбрана и да намери конкретно място на страната ни в него.

За целта ще бъде подготвен конкретен план и каталог на българската отбранителна индустрия и подходящите научни звена, които могат да участват в проекти на постоянното структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана.

"България трябва да излезе с ясни предложения. Обединихме се, че трябва да има ускорено приемане на мерки, които да идентифицират всички тези области, проекти, научни звена, предприятия", каза Радев.

По време на българското председателство ще продължат и преговорите около проекта и ще се подготви и пътна карта с проекти и инициативи за Западните Балкани.

Приоритет ще бъде и изграждането на международен институт за устойчиви технологии с научен център в Югоизточна Европа.

Миналата година ЕС даде началото на общата европейска отбрана, подписвайки пакт за постоянно структурирано сътрудничество. Европа планира да подкрепи новата инициатива със специален фонд от около 5.5 млрд. евро, с който ще се финансират научни разработки и съвместна покупка на оръжия.

Изследователи от България участват в първия проект от общата отбрана на ЕС, за който са предвидени 1 млн. евро. Заедно с колеги от Франция, Италия, Полша, Румъния и Великобритания те ще оценят данни за бъдещи разрушителни технологии.

Формирането на фонда идва в момент, в който България готви три от най-мащабните сделки за модернизация на армията си – за нов тип изтребители, кораби и бронирани машини.

На този етап правителството обаче не проучва никакви възможности за общи проекти със съседните страни от НАТО и придвижва проектите самостоятелно.

БСП: България пропуска възможностите на общата отбрана

След заседанието на КСНС лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира, че от докладите по време на съвета се е видяло, че нямаме готовност българската икономика и индустрия да се включи активно.

"Европейският фонд за отбрана предвижда сериозни средства за развитие, ние имаме индустриален потенциал, но нямаме готови проекти, имаме научен потенциал, но и от БАН няма изготвени проекти, предвижда се нов орган, обаче той още не е създаден", посочи Корнелия Нинова.

Според нея правителството фатално закъснява и изпуска възможности за развитие на българската икономика, производство и развитие на българските фирми в контекста на общата политика за отбрана на Европа.

Още от България