Започват съкращения и кадрили в Генералния щаб

Влизането в сила на новия закон за отбраната ще доведе до съкращаването на между 50-60 офицери от Генералния щаб на българската армия, съобщи в сряда военният министър Николай Цонев. Сред съкратените нямало да има генерали. Той обаче не уточни колко ще бъдат пенсионирани и дали ще има висши военни, които ще бъдат преместени от София в други градове.

В сряда Законът за отбраната бе приет окончателно на второ четене в пленарната зала. Документът урежда интегрирания модел на Министерството на отбраната, с който да се прекрати дублирането на функции между политическото и военното ръководство на въоръжените сили, което означава за пръв път да бъдат орязани правомощията на Генералния щаб. Той вече ще се нарича Щаб по отбраната и ще е част от централната администрация на министерството, на практика подчинен и на зам.-министрите.

Традиционните кадрили в генералитета преди Гергьовския парад на 6 май също ще бъдат изцяло съобразени с приемането на закона. Според Цонев ще бъдат направени нови предложения за генерали, съобразени със закона, тъй като е нецелесъобразно да бъдат предлагани и назначавани висши офицери и след влизането в сила на акта те да бъдат местени или уволнявани.

Кой ще е началник на отбраната?

Остава отворен въпросът и за поста началник на отбраната. В края на май изтича тригодишният мандат на сегашния началник на Генщаба ген. Златан Стойков. По все още действащия закон мандатът може да бъде удължаван два пъти по една година.

Според допълнителните разпоредби в новия документ началникът на Генералния щаб, заварен на кадрова военна служба към датата на влизане на закона в сила, се назначава за началник на отбраната до изтичане на тригодишния му мандат съгласно стария закон.

Във въпросния текст обаче не фигурира възможността мандатът да бъде удължен до две години. Така на практика от битката за поста тази година се изключва сегашният началник Златан Стойков. Според Николай Цонев обаче мандатът на ген. Стойков може да бъде продължен с година.

"Дали ще бъде удължен мандатът на началника на Генералния щаб, ще каже решение на правителството и на президента", посочи Цонев.

Според запознати ген. Стойков нямал съмнения, че ще му бъде удължен мандатът. На практика обаче той не се ползва с подкрепата на президента и върховен главнокомандващ Георги Първанов и на началника на кабинета му Никола Колев, бивш началник на ГЩ.

Приемането на интегрирания модел се извърши с мълчаливата подкрепа на Стойков, който не даде рамо нито веднъж на критиките срещу закона, които идваха от "Дондуков" 2.

Неофициално във военните среди се коментира, че след приемането на закона, ако не бъде удължен мандатът на Стойков с най-големи шансове да го наследят са ген. Галимир Пехливанов, зам.-началник на Генщаба по операциите и подготовката, или командващият Военно-въздушните сили ген. Симеон Симеонов.

"Президентът обича армията и няма да върне закона"

"Президентът, както и аз, обичаме българската армия и не би трябвало да има негово вето върху този закон", коментира в сряда военният министър опасенията дали държавният глава няма да върне за ново разглеждане закона.

Първоначалният вариант на текстовете, изготвени от екипа на Цонев, бе остро критикуван от президента Георги Първанов миналата година заради орязването на правомощията му като главнокомандващ и принизяването на Генералния щаб до един "апендикс". Тогава президентът заплаши и с налагане на вето.

Впоследствие Николай Цонев бързо се "поправи" и върна правомощията на президента. Текстовете за интегрирания модел, които орязват властта на Генщаба, обаче останаха.

Въпреки ангажиментите към НАТО, интегрираният модел досега не беше въведен, най-вече заради съпротивата на генералитета, който пък се ползва с протекциите на държавния глава.

В сряда депутати коментираха, че приемането на закона е плод на компромис между лобитата в БСП – интегрираният модел бе пуснат срещу връщането на президентските правомощия.

Законът приет в "средата на мандата на Цонев"

Една от най-сериозните критики към приемането на новия военен закон бе, че става в края на мандата на тройната коалиция. Така на практика реформата няма да може да бъде приложена от сегашната администрация на военното министерство, а не е изключено и следващият министър да започне работата си именно с ревизията му.

"Този закон се приема в средата на моя мандат", отхвърли критиките Цонев. Впоследствие той уточни, че имал предвид приемането на документа от Министерския съвет, което действително стана в средата на мандата му, като се има предвид, че Цонев зае поста преди година на мястото на съпартиеца си Веселин Близнаков.

Въпреки че за да се реализира реформата, заложена в новия закон, е необходимо още много време, а и не е ясно дали наследникът му ще я продължи, Цонев за пореден път се похвали, че е успял да прокара реформата в българската армия, която се точи от години.