Запор на дялове на Павлов и Донев не би заплашил "Труд" и "24 часа"

Няма никаква законова възможност да бъде наложен запор на сметките, с които оперира "Медийна група България Холдинг", тъй като те са собственост на дружеството, а не лично на обвиняемите за пране на пари съиздатели на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев.

Това обясни в сряда говорителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Румяна Арнаудова по повод доста категоричното изказване на ръководителя ѝ Николай Кокинов по-рано през деня. В отговор на въпрос дали журналистите от двата вестника трябва да се притесняват за заплатите си, той заяви пред БНР: "Това са законовите предписания, пък който иска, да се притеснява".

Арнаудова обаче уточни впоследствие, че не би трябвало да има проблем с нормалното функциониране на медийната група, тъй като е логично възнагражденията на служителите ѝ да се изплащат от дружествените сметки, които със сигурност няма да бъдат запорирани.

Тъй като наказателната отговорност винаги е лична, държавното обвинение може да се интересува единственото от личното имущество на обвиняемите. По тези причини разследващите вече са описали всички движими и недвижими активи на Донев и Павлов и са изпратили материалите от делото на комисията за отнемане на незаконно имущество. Тъй като новият закон за конфискацията още не е влязъл в сила обаче, евентуално дело за отнемане срещу двамата може да бъде заведено само след постановяване на осъдителна присъда.

"Запор на сметките на "Труд" и "24 часа" няма как да има - то не е допустимо според закона. Наказателната отговорност е лична и прокуратурата може да вземе мерки само по отношение на имуществото на обвинените лица като физически лица", категорична бе Арнаудова, като уточни, че все още колегите ѝ не са отправили искане до съда за такъв запор.

Фактът, че държавното обвинение засега просто обмисля варианта за налагането на запор върху личното имущество на Павлов и Донев, вместо да го поиска от съда без да го обявява публично, според юристи създава реална възможност те предвидливо да прехвърлят част от притежанието си на други лица.

ДАНС проверява как е записван Любомир Павлов

Преди ден срещу Павлов бяха повдигнати обвинения за документна измама, използване на фалшиви документи и пране на пари, а срещу Донев само за пране на пари. В сряда сутринта градският прокурор Кокинов обяви още, че ДАНС е започнала проверка на всички обстоятелства около появата на записа на разговор между Любомир Павлов и неустановено още лице, който беше публикуван във в. "Преса". Кокинов предположи, че става дума за частно подслушване, а не за разрешено от съда специално разузнавателно средство (СРС).

Любомир Павлов вече подаде сигнал в понеделник за незаконно записване, а във вторник сигнал до прокуратурата е подал и главният редактор на в. "Преса" Тошо Тошев. Проверката на ДАНС ще установява истинността на записа, кой го е направил, защо се разпространява, кои са участниците в него и дали е манипулиран, обясни Кокинов.

"Ние не сме искали СРС по отношение на господин Павлов, говоря за прокуратурата. Очевидно се касае за някакво частно подслушване. Би могло най-малко да се провери дали е манипулиран записът. Ще се установи официално или неофициално СРС е – подозирам, че е неофициално. Може друга служба да е искала, но не сме ние. Внимателно ще анализираме и съдържанието на разговорите. Те така са на косъм, има една тънка граница в тях между моралната укоримост и законовата укоримост", каза градският прокурор на София.

Кокинов добави, че Любомир Павлов все още не е подал сигнал до държавното обвинение за твърденията, че прокурорите Момчил Георгиев и Ангел Илиев са взели 1 млн. лeва, за да образуват делото срещу него и Донев. Във вторник Любомир Павлов "се поправи", като каза, че подкуп бил взел само прокурор Георгиев, който е изготвил обвинителния акт срещу него.

"Към този момент ми се струва неоснователно и несериозно да се самосезираме. Който има нещо да каже, да бъде така добър на "Витошка" №2 (Съдебната палата) да го поднесе в писмен вид и със съответните аргументи. Всичко друго остава в сферата на клеветите", заяви Кокинов и добави, че наблюдаващият прокурор може да потърси правата си, ако се чувства наклеветен.

Според градския прокурор в държавното обвинение не се усеща напрежение около предстоящия избор на нов главен прокурор, както обясни Борис Велчев, а самият той нямал как да гледа към поста, защото не може сам да се номинира.