Г-7 призова Москва да върне на Украйна контрола върху АЕЦ "Запорожие"

Групата на седемте най-индустриализирани страни (Г-7) обвини Москва, че излага на заплаха украинския регион около окупираната от руските войски АЕЦ "Запорожие" и поиска връщането на централата на Киев, съобщи Франс прес.

"Настояваме Русия незабавно да върне на нейния законен суверенен собственик - Украйна, пълния контрол над Запорожката атомна електроцентрала", се казва в изявление на Г-7, публикувано от Германия, която е председател на групата.

"Продължаването на контрола на Русия върху централата излага региона на риск", се посочва в документа.

"Украинският персонал, който управлява атомната електроцентрала "Запорожие", трябва да може да изпълнява задълженията си, без да бъде заплашван или подлаган на натиск", посочват още от Г-7.

Групата на седемте добави, че е силно притеснена от сериозната заплаха, която руската армия представлява за сигурността на украинските атомни централи. Окупацията им от войски на Москва "значително увеличава риска от ядрен инцидент", като излага на опасност "народа на Украйна, съседните държави и международната общност", според Г-7.

Украинската АЕЦ "Запорожие" е обект на взаимни обвинения между Москва и Киев. Всяка от страните твърди, че другата е подложила централата на обстрел миналата седмица, без да има потвърждение от независим източник.

Украинският президент Володимир Зеленски напомни за катастрофата в Чернобил.

Снощи украинският оператор "Енергоатом" заяви, че руските сили се готвят да свържат централата с полуостров Крим, анексиран от Москва през 2014 г., и ги обвини, че този процес се нанасят щети на ядрения обект.

13 цивилни жертви при руски обстрел близо до централата

На този фон тринадесет мирни граждани загинаха тази нощ вследствие на руски обстрел, насочен срещу украински град, намиращ се в близост до атомната електроцентрала "Запорожие".

Атаката с реактивна система за залпов огън "Град" беше насочена главно към индустриалния град Марганец в Днепропетровска област. Той обаче се намира на брега на Днепър, точно срещу АЕЦ "Запорожие", станала обект на удари миналата седмица, за които Украйна и Русия се обвиняват взаимно, съобщи Франс прес.

Ударено е и село Висшетарасовка, където е убита една жена и са ранени двама души.

Двама души починаха от раните си, след като бяха докарани в болници в Марганец. Рано сутринта губернаторът на Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщи в Телеграм за 11 убити.

При среднощните удари бяха ранени и 11 души, петима от които тежко.

Обширната Днепропетровска област се счита за относително безопасна и дава подслон на много цивилни, евакуирани от Донбас, станал епицентър на руската офанзива.

"Прекарахме ужасна нощ. Много е трудно да извадим телата от развалините", подчерта Резниченко в съобщението си.

"Умолявам ви, отивайте на безопасни места по време на въздушни нападения. Не позволявайте на руснаците да ви убият", призова той.

"80 ракети бяха изстреляни умишлено и коварно по жилищни квартали, докато хората спяха в домовете си", добави той.

Ситуацията около АЕЦ "Запорожие", най-голямата атомна електроцентрала в Европа, е опасно напрегната. Тя се намира под контрола на руските войски от 4 март, малко след началото на нахлуването в Украйна на 24 февруари. Обектът беше подложен на обстрел поне два пъти от петък насам, като Киев и Москва се обвиняват взаимно за ударите.

Удар в петък повреди електропровод с високо напрежение, причинявайки автоматичното изключване на един от трите все още работещи ядрени реактора в централата.

Нито една независима мисия няма достъп до мястото и централата се управлява от украински служители.

България ще бъде една от засегнатите страни при сериозна авария

Според военни експерти България ще бъде една от страните, които ще бъдат засегнати при сериозна авария в Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна, заяви днес високопоставен руски дипломат, цитиран от ТАСС.

Постоянният представител на Русия при международните организации във Виена Михаил Улянов каза това пред телевизия "Русия-24".

Улянов цитира военни експерти, че в случай на сериозна авария в Запорожката АЕЦ ще има радиация в 5500-километрова зона.

"Ще пострада Донбас, значителна част от Украйна, част от територията на Русия, Абхазия, Румъния, България, Турция", каза той.

"Тоест, това може да се превърне в колосална катастрофа, така че са необходими спешни действия", обобщи Улянов.

Той изрази очакване генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси да представи доклад за ситуацията около Запорожката АЕЦ пред Съвета за сигурност на ООН.

По-рано днес руският първи заместник постоянен представител при ООН Дмитрий Полянски потвърди, че Съветът за сигурност ще се събере утре на заседание по въпроса.

Москва и Киев се обвиняват взаимно в обстрел на най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Запорожката АЕЦ е окупирана от Русия.

Запорожката атомна централа - в окото на войната в Украйна

Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше подложена на обстрел през последните дни. Това повдига опасения за сериозна авария в съоръжението, разположено само на 500 километра от мястото на най-тежката ядрена авария в света - катастрофата в АЕЦ "Чернобил" през 1986 г., пише Ройтерс в анализ по темата, цитиран от БТА.

Запорожката атомна електроцентрала разполага с шест съветски реактора от типа "VVER-1000 V-320" с водно охлаждане и воден модератор, съдържащи уран 235, чийто период на полуразпад е повече от 700 милиона години.

Това е най-голямата атомна електроцентрала в Европа и една от най-големите в света. Строителството ѝ започва през 1980 г., а шестият ѝ реактор е свързан към електропреносната мрежа през 1995 година.

В производствения процес на АЕЦ "Запорожие" се използва вода под налягане за охлаждане на реакторите и за забавяне на неутроните (чрез многобройни сблъсъци с леки водородни атоми във водата - водно модериране), за да може уран 235 да продължи верижната си реакция.

Ако подаването на вода бъде прекъснато и спомагателните системи, като дизелови генератори, не успеят да поддържат реактора охладен поради атака, тогава ядрената реакция ще се забави, а реакторът ще се нагрее много бързо.

Достигането на високи температури при подобен развой може да освободи водорода от циркониевата обвивка и реакторът може да започне да се стопява.

Към момента поне два от шестте реактора все още функционират.

Какво ще се случи с отработеното ядрено гориво?

Освен реакторите на терена на централата има и сухи контейнери за съхранение на отработено ядрено гориво, както и водни басейни, в които то се охлажда на всяка реакторна площадка.

"Басейните с отработено гориво са просто големи басейни с уранови горивни пръти в тях", те обаче са наистина горещи в зависимост от това колко време прътите са престояли във водата, каза Кейт Браун, историк в екологичния отдел на Масачузетския технологичен институт, чиято книга "Наръчник за оцеляване" документира пълния мащаб на Чернобилската катастрофа.

При липса на зареждане с вода, наличната вода ще се изпари, а след това циркониевата обвивка ще се нагрее и може да се запали. Тогава имаме лоша ситуация – пожар от облъчен уран. Това много би наподобило на ситуацията с аварията в АЕЦ "Чернобил" и би освободило радиоактивни изотопи, предупреждава Браун.

Проблем при функционирането на басейн с отработено гориво причини експлозия в реактор при ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 година.

Според украински данни, подадени до Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 2017 г., тогава е имало 3354 касети с отработено гориво в съоръженията за сухо отработено гориво (сухи контейнери) и около 1984 касети с отработено гориво в басейни.

Общо това са над 2200 тона ядрено гориво, без в това число да се включва горивото, което е в реакторите, сочат украинските данни.

Кой контролира Запорожката АЕЦ?

След като Русия предприе инвазия в Украйна на 24 февруари, руските сили поеха контрола над централата в началото на март.

Въпреки това украинският персонал продължава да я управлява, но специални руски военни части охраняват съоръжението, а руски ядрени специалисти им дават съвети.

Ако бе станала ядрена авария, не е ясно кой ще се справи с нея в разгара на война, каза още Браун.

"Не знаем какво се случва във военновременна ситуация, когато имаме ядрена авария", добави тя.

През 1986 г. (по време на аварията в АЕЦ "Чернобил") Съветският съюз успя да мобилизират десетки хиляди хора, оборудване и превозни средства за спешна помощ на мястото. "Кой би провел тази операция в момента?", пита се експертът от Масачузетския технологичен институт.

Какво се случи досега?

През март централата беше засегната от военните действия, което предизвика пожар на площадката, но нямаше изтичане на радиация и реакторите бяха непокътнати. Русия и Украйна взаимно се обвиниха за атаката.

През юли Русия заяви, че Украйна многократно е нанасяла удари по територията на електроцентралата с дронове и ракети. Проукраински социални медии съобщиха, че "дронове камикадзета" са ударили руски сили близо до АЕЦ-а.

Ройтерс не успя да провери достоверността на твърденията и на двете страни в конфликта.

На 5 август Запорожката ядрена централа бе обстрелвана два пъти. Повредени са електропроводи. Поразен е район в близост до реакторите.

Русия съобщи, че украинската 45-а артилерийска бригада също е ударила територията на централата със 152-милиметрови снаряди, изстреляни от срещуположния бряг на река Днепър. Украинската държавна ядрена енергийна компания "Енергоатом" заяви, че Русия е обстрелвала централата с гранатомети.

На 6 август украинската АЕЦ е отново атакувана, вероятно два пъти. Поразен е район до сухите контейнери за отработено ядрено гориво. Според "Енергоатом" руските сили са изстреляли ракети по централата. От руска страна бе съобщено, че Украйна е виновна за атаката, като е използвала 220-милиметрова самоходна ракетна установка "Ураган".

На 7 август имаше нови изстрели срещу Запорожката електроцентрала. Русия заяви, че 44-та украинска артилерийска бригада е ударила централата, като е повредила електрически далекопровод. Същевременно руското министерството на отбраната съобщи, че мощността на реактори 5 и 6 е намалена до 500 мегавата.