Заради делото "КТБ" прокурорите вече няма да четат обвинителния си акт

Папките по делото "КТБ", снимка БГНЕС

Прокурорите вече няма да четат дори и заключителната част от обвинителния си акт в съдебната зала. Промяната на Наказателно-процесуалния кодекс бе приета окончателно от парламента в четвъртък.

До миналата година представителите на държавното обвинение бяха задължени да четат целия обвинителен акт при поискване от защитата. Преди началото на делото "КТБ" народните представители приеха, че прокурорите трябва да четат само диспозитива на акта. Причината беше, че мегаделото произведе обвинителен акт в размер от над 10 000 страници.

Още в началото на делото се оказа, че и тази промяна не носи особено удобство за прокуратурата. Заключителната част (диспозитивът) от акта по делото "КТБ" е в размер от близо 5000 страници. Тримата обвинители по този случай продължават да четат в съдебната зала своето творение, а очакванията са четенето да продължи над една година.

Сега депутатите решиха да сложат край на подобни прецеденти. От сега нататък наказателните процеси в съдебна фаза ще започват с кратък доклад от председателя на съдебния състав. В него трябва да се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.

Съдът ще предоставя възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.

НПК бе променен и по отношение на правата на задържаните да уведомяват близките си хора за ареста им. Управляващите решиха, че задържаните могат да избере всеки, а не само работодател и член на семейството, да бъдат уведомени за ареста. Уведомяването обаче е под условие. При опасност за живота, здравето или свободата на друг човек, както и при риск от сериозно възпрепятстване на разследването, уведомяването на конкретен близък може да бъде отложено до 48 часа.

Т.нар. "таен" арест предизвика сериозни опасения сред правозащитници и извънпарламентарната опозиция за тежко нарушаване на човешки права. Погледнато в цялост уредбата на "тайния" арест изглежда по-скоро безсмислена. Арестуваният не губи правото си на разговор и среща със своя адвокат. На тази среща, която е на четири очи, той може да помоли адвоката да предаде на всичките му познати, каквото е нужно.

Димитър Лазаров от ГЕРБ обясни промяната в закона с хипотезата, че ако има дело за отвличане с двама издирвани престъпници, а властите са задържали единият, то той би могъл веднага да предупреди другия. Това обаче би могъл да стори и адвокатът на арестувания.

Решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора. Той трябва да се произнесе с мотивирано постановление, което може да се обжалва пред съда. Съдът на свой ред е длъжен да разгледа незабавно жалбата.

Още по темата
Още от България