Заради кредитите БЕХ няма как да бъде закрит засега

“Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) не изпълнява функциите, с които беше създаден преди шест - седем години. Но от гледна точка на това, че това е единственият субект в българската енергетика, който подлежи на кредитиране, няма как да бъде закрит. Това коментира депутатът от БСП и бивш зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев по повод констатациите в одитните доклади на Европейската комисия и Световната банка за състоянието на българската енергетика. В тях се посочва, че под шапката на БЕХ държавната енергетика се управлява непрозрачно.

БЕХ бе създаден през септември 2008 г. от Тройната коалиция, сега Куюмджиев посочва пред БГНЕС, че тогава идеята за неговото функциониране била съвсем различна и “от тази гледна точка може би трябва да се разсъждава върху неговото развиване“.

“Към момента 250 милиона евро мостово финансиране са отпуснати на “Българския енергиен холдинг“ за покриване на заема към БНП-Париба (отпуснат на НЕК за подготовката на строежа на АЕЦ “Белене“ - бел. ред.). Това финансиране е с падеж шест месеца, т.е. в рамките на следващите пет месеца трябва да се намери нов кредит, а няма кой друг в енергетиката да получи такъв. НЕК за три години беше доведен до практически фалит, АЕЦ "Козлодуй" е в интересно финансово състояние“, посочва депутатът. Според него от функционална гледна точка закриването на БЕХ може би е разумно решение, но практически няма как да стане в момента.

“Ако днес не се направят отстъпки и компромиси от всички участници на пазара, просто няма да има утре какво да разделят“, допълни той по повод дебата за нов модел за образуване на цената на тока. По думите му моментът е много подходящ за стартиране на дългосрочна реформа, която ще доведе до стабилизиране на целия сектор и до нормалното му развитие.

Куюмджиев каза, че проблемът не е в цената на тока, а в доходите, които за да нараснат трябва да заработи икономиката. “Нашата идея е да се направи всичко възможно да не се повишават цените на тока в следващите две години, търсейки резерви в съществуващата енергийна система. Това обаче не е дългосрочен отговор на въпроса, защото в цял свят цените на първичните енергоизточници растат, най-малко заради инфлацията. Въпросът е в това до две години предвидените икономически мерки да сработят и да може доходите на хората да се вдигнат. Защото ако получавате 1000 лв. средна заплата, което е нашата задача след 2-3 години да се случи, дали плащате 50 лв. за ток или 60 лв. не е толкова съществено“, коментира още бившият зам.-министър.